Нивото на река Дунав в културни събития

Докато разказва за събитията в Русе, от които е била част, Ина Валентинова през смях си спомня за момент, показателен за някои противоречия. Веднъж на сцената на един от малкото клубове за жива музика, „Караоке стар“, е японското синт-поп дуо Heavenphetamine. Те са познати с продължителните си турнета из Източна Европа, ангажирани са с украинската кауза и многократно са преминавали през България. В този момент стигат и до Русе. „И тогава ме попитаха: абе, сигурно ти е много скучно, щом каниш тези странни хора тук. Много мислих върху този коментар. И май е бил верен!“, казва Ина.

Но от желанието ѝ за повече нестандартни преживявания, след като се завръща в Русе, всъщност всички печелят.

Ина Валентиновa. Фотограф: Гергана Дичева

Завръщането в Русе

Художничката Ина Валентинова е от поколението млади съвременни артисти, които започнаха да освежават местната сцена преди около десетилетие. Днес я срещаме повече в ролята на организатор на концерти в родния ѝ град (понякога заедно с Цветан Цветанов от „Аларма Пънк Джаз Фест“) и също така като основна част от Фестивал за съвременно изкуство – Русе, годишно събитие, което развива заедно с Художествената галерия в града. Участвала е в провеждането на концертите на японеца Шинго Масуда, македонската джаз група Svetlost, американския композитор и етнолог Бен Уилър, акордеониста Давид Йенгибарян, който свири в изпълнения от публика Арменския дом в града, все събития без аналог в Русе. Понякога за пренасянето на техниката помага „комшията, пънкар от едно време“. Покрай тези и други събития, тя е работила с всички културни институции и организации в града през последните години.

Понякога реалностите се смесват по забавен начин: по-рано тази година Ина увещава общината да запази откритата сцена за фолклорния фестивал „Златна гъдулка” още известно време, за да се случи и концертът на германските ъндърграунд групи с българско участие Neopit Pilski и MPC Lafote. „След като получихме разрешение за лятната сцена, която е близо до скейт парка, там се проведоха доста събития, с разнообразна публика, на зелено място с по-добър въздух. Това беше добър пример за community building.“

Ремонт във „Фабрика Култура”. Фотограф: Мирела Партинова.

Образованието ѝ преминава през Академия Минерва в Грьонинген, Академията за изящни изкуства във Вроцлав и Националната художествена академия в София. Точка от непланираното завръщане към Русе се оказва Букурещ. Тогава тя е там по програмата „Еразъм“ и обмисля да остане в Румъния дори за по-дълго. Но през 2020 г. започва локдаунът и това променя всичко.

„Един от първите случаи на коронавирус в града беше установен в хотела отсреща. Изведнъж се появиха хора със скафандри, запечатаха сградата, беше като в епизод от „Досиетата Х”. На следващия ден всичко беше опустяло. В градския транспорт нямаше никого – нещо изключително необичайно за толкова динамичен град. Малко се уплаших от тази ситуация. Завърнах се с една приятелка, която е от Русе, но работи в Букурещ, малко преди да стане по-сложно по границите. Бях с настройката, че сме в странна грипна ваканция и ще свърши до две-три седмици…”

Оттогава тя е в Русе, между някогашния еврейски и някогашния арменски квартал. През 2021 г. се ражда синът ѝ Раян. От три години Ина преподава изобразително изкуство в ОУ „Отец Паисий“ в града като междувременно става докторант по методика на обучението във Великотърновския университет.

Ина Валентиновa. Фотограф: Гергана Дичева

Адаптацията е постепенна, отчасти и заради някои местни особености. Освен липсата на по-алтернативни места, голяма част от старите ѝ приятели не живеят в центъра, а са разпръснати по крайните квартали и близките села. А причината за това са дългогодишните проблеми на Русе с качеството на въздуха. Същите, заради които през 1987 г. започва протестна вълна, инициирана от младите майки в града – историческо събитие за екологичните движения у нас и сред първите знаци за надигащото се недоволство към тоталитарния режим.

Раздвижване на мускули

Валентинова казва, че ситуацията сега е доста различна в сравнение с момента, в който се е завърнала.

Сред позитивните явления е дейността на Център за изкуство и култура „Блок 14“, които от 2021 г. се помещават в някогашната къща на Панайот Хитов. Дейността на екипа (фотографът Асен Николов, оперната певица Андреана Николова и актрисата Евгения Явашева, брат и две сестри) започва още преди отварянето на центъра и е насочена предимно към провеждането на ателиета и школи, а също така дискусии, представяне на книги. Няколко от по-новите алтернативни български групи направиха първите си гостувания в Русе именно там.

Way Back Home (с Асен от „Блок 14”) на живо в Караоке Стар. Снимка: личен архив. 

Отскоро фактор в града е и„ Фабрика Култура“, която приютява голяма част от четенията и прожекциите в Русе. Преминалото през мащабен ремонт пространство се намира в бивше кино, част от сградата на Дома на науката и техниката, а основателка е актрисата Деница Дончева. Ина е организирала събития и на двете места.

Според нея този напредък е все още крехък. „Има раздвижване, но е раздвижване изцяло на мускули“. Описва публиката като все още малка и непостоянна – тя е на различни ядра, а за развиването ѝ досега не е имало особени опити да се изградят навици за солидарност, да се вдъхне чувство за общност. „Все пак, когато си вложил труд в нещо, приемаш го и за свое“. Във времето не са се наложили практики на меценатство и спонсорство. „Все още няма някакъв конструкт, който да работи, винаги започваш от нулата“, отбелязва Ина.

„Музиката се оказва много директна медия, докато при изложбите… Все още съвременното изкуство се приема като скандал. Покрай концертите забелязах как хората, които помагаха доброволно, останаха впечатлени и преживяха нещо, което иначе може би нямаше да посетят.” Не помага и това, че в град, в който има ограничени образователни и професионални възможности, стандартът и цените са като тези в София и Букурещ. „Стигаме и до въпроса въобще за потребността от култура, която е и образователно-възпитателен проблем. Много деца изобщо не са посещавали галерия, за тях изкуството са интериорни картини в кафене, в което са влезли с родителите си след плаж в Гърция по време на лятната ваканция...”

Пианистът Габриел Зукър заедно с групата си в Градската градина в Русе. Фотограф: Весел Веселинов

Ограничени са и случаите, в които отделните места са си сътрудничили. Ина се надява изложбите и събитията около Фестивала за съвременно изкуство да са повод за по-интензивна съвместна дейност.

На тазгодишното издание, проведено между май и юни, събитието привлича освен български артисти от различни места и поколения, и имена от Канада, Германия, Сърбия, Португалия и Румъния – страна, с която Валентинова казва, че трябва да имаме много повече установени връзки. Мечтае си да бъдат активирани и места, които са част от историческия облик на Русе, например построената през 1900 г. Стара земеделска банка. В момента тя е образователен център (Дворец на децата).

„Продължавам да се чувствам като тотален аутсайдер”, казва тя полу на сериозно, полу на шега, и се надява в бъдеще културният сектор в града да може да застане заедно, с общи искания за подкрепа и конкретни планове за развитие. „Вместо всички да сме вторачени как ще оцелеем през зимата.”

Фестивал за съвременно изкуство – Русе ще се проведе през юни 2027 г.