Скок в игралното: Светослав Драганов

Няколко български режисьори, след дългогодишен плодотворен опит в документалното кино, ще стъпят на филмовата фестивална сцена с първите си пълнометражни игрални филми. Всичко, което е излизало под крилото им досега, е гаранция, че изкусно умеят да разказват истории на герои от реалността и явно е назрял моментът да ни представят своя поглед върху художествени такива.

След успеха на документалните заглавия като "Херкулес", "Семейно щастие", "Правилата на ергенския живот", "Любов и инженерство" и последния "Вълшебният живот на Вера", базираният в Хелзинки български режисьор Тонислав Христов е в постпродукция на първия си игрален проект "Добрият шофьор". Историята е "тематично продължение", както Христов го определя, на неговия номиниран в Сънданс документален филм "Добрият пощальон" от 2016. Главният герой Иван е български таксиметров шофьор, който живее и работи в курорта "Златни пясъци" и спестява пари, защото копнежът по миналото го дърпа обратно към Финландия при бившата му съпруга. В главните роли са Малин Кръстев, Герасим Георгиев и Слава Дойчева, заснети от оператора Орлин Руевски, а по сценария работят още Каарле Ахо и Константин Божанов.

Другите двама режисьори с подобен преход от документалното към игралното са Светослав Драганов и Андрей Паунов, които разпитваме набързо преди премиерите на творбите им пред българска публика през март.

Кадър от филма "Смирен" на режисьора Светослав Драганов с оператор Веселин Христов

След повече от 20 години в документалното кино през 2021 г. режисьорът и сценарист Светослав Драганов прави дебюта си в игралното с филма “Смирен”, в който обаче документалният жанр отново е главен герой. Заглавието, чиято премиера е на 13 март от 17:30 ч. в кино "Люмиер" в рамките на "София Филм Фест", обръща камерата към историята на 40-годишен режисьор на документални филми (в ролята Христо Петков), който още не е постигнал желания успех и загърбва собственото си семейство, за да вложи цялата си енергия в новата си творба. Тя разказва за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка, а когато научава, че монахът е в психиатрия, а майка му ще се подложи на операция от рак, той решава, че трябва да ги събере, за да заснеме емоционален финал на филма си.

Кадър от филма "Живот почти прекрасен" с оператор Веселин Христов

За Драганов дебютът в игралното кино идва след близо 20 документални продукции, в които редува или съчетава ролите на продуцент, режисьор и сценарист. Едни от най-ярките сред тях са “Животът е прекрасен, нали?“ (с награда за най-добър източноевропейски филм, Док Лайпциг 2001), “Веселите момчета“ (IDFA 2003), “Млади сърца“ (специална награда на Prix Europa 2003), “Самодейци“ (”Златен Ритон“ 2005), “Град на мечти” (2011), “Живот почти прекрасен“ (конкурс за пълнометражни филми, IDFA 2013). А междувременно продължава работата и по следващата си документална творба “Снежа и Франц”, за която той самият разказва в следващите редове.

Кадър от снимките на "Смирен" с режисьор Светослав Драганов, фотограф: Стоян Николаев

Кога един режисьор на документални филми решава, че е дошъл моментът за игрално кино?

Всичките ми документални филми са били за хора, които харесвам и стремежът ми е бил да покажа тези хора такива, каквито са. Да стигна до нещо, което е отвъд образа, който всички играем, когато сме пред другите. Хората споделят или правят нещо, което би могло да ги нарани впоследствие, когато другите ги видят в готовия филм. “Разголвайки” ги пред камерата и показвайки

освен всичко и техните слабости и проблеми, винаги съм имал етични дилеми. Амбицията ми като режисьор се сблъсква с чувствата, които изпитвам към хората, доверили ми се да участват във филма. Така дойде идеята да направя игрален филм за един автор на документални филми, неговото семейство и герои.

Коя е най-голямата разлика на снимачната площадка?

Документалното кино е по-интимно като преживяване. На снимки сме аз, оператор, звукорежисьор и нашите герои. Екипът на един игрален филм е към 30 души, които са на и около снимачния терен. Понеже голяма част от актьорите, които снимахме в “Смирен”, не са професионални актьори, се бях притеснил как ще се чувстват те сред толкова хора. За мой голям късмет екипът на филма беше страхотен и атмосферата, която се създаде, беше непринудена, като в документален филм.

Кадър от снимките на "Смирен" с режисьор Светослав Драганов, фотограф: Стоян Николаев

Какво бихте посъветвали един млад човек, който иска да се занимава с документално кино?

Когато бях студент, някои от преподавателите ни казваха, че когато снимаш документален филм, трябва да пазиш дистанция от героите си. Моята любима преподавателка Юлия Кънчева не беше на това мнение. Нейният метод беше обратен - трябва да скъсяваш дистанцията и да се сближаваш с героите си. Моят съвет би бил подобен: За да направите истински филм за някой друг, трябва да го опознаете отблизо.

Кои са последните (български) документални филми, които Ви заинтригуваха?

В момента пиша докторантура за българското документално кино от 80-те и 90-те години на XX век. Изгледах толкова хубави филми, които няма къде да се видят, защото ги няма в нета и не се показват по телевизията. Имам голямо желание това богатство да стане достояние на зрителите и те като мен да открият тези незаслужено забравени филми.

Кадър от снимките на "Смирен" с режисьор Светослав Драганов, фотограф: Стоян Николаев

Как разбирате кога една история си заслужава да бъде разказана и коя ви върна към документалистиката?

Не искам да звучи патетично, но за мен документалното кино има нещо общо с чувствата, които човек изпитва, когато е влюбен. Влюбвам се в даден човек и неговата история и искам да я заснема. В момента снимам филм за леля ми Снежа и чичо ми Франц. Тяхната любов започва в Несебър през 1967 г. След много перипетии, те се женят и Снежа заминава при Франц в Австрия. Раждат им се три дъщери. Семейният им живот се простира от Виена през Техеран до Кабо Верде, където Франц работи. През 1987 г. си купуват къща на кредит, а Франц решава да поема на поход с колело из китайски Тибет. Въпреки увещанията на Снежа, той заминава и никога повече не се завръща. Франц е оставил след себе си голям архив от фотоси, книги и 8мм филми, чрез които е документирал живота си. Във филма, заедно със Снежа и Франц, търся отговор на въпроса: Възможно ли е да се намери добър баланс между индивидуалните копнежи и общите желания на семейството?

Премиерата на "Смирен" е на 13 март от 17:30 ч. в кино "Люмиер" в рамките на "София Филм Фест".