Нойз рок дуото Feedbacker се намира в една от най-малките репетиционни, които може да си представите. Има място точно като за двама, но стаята е част от по-голям вътрешен свят - на същото място се намират поне още няколко репетиционни, както и пространството “Фабрика Автономия”, в което най-често свирят. Току-що са се върнали от изпълнение в Пловдив, а по стените могат да се видят написаните на ръка текстове на някои от песните им, с едно изключение стиховете към “Така стоят нещата” на “Тангра”, която често включват в сетлистите си.
“Да ме извинява Стенли, но тази песен вече е наша”, казва с усмивка вокалистът Иван Шентов, който поставя началото на Feedbacker през 2015 г., нова глава в дългата му история не само като музикант, но и въобще като автор. Той също така е гласът и текстовете на “КПД-0”, съществували между 2001-2007 г., стои зад сайта за култура lunatic.bg и лейбъла Kontingent Records, за известно време свири и в Comasummer, част е и от хардкор групата King of Sorrow, а най-експерименталните му фази излизат под псевдонима krāllār.
Feedbacker / Фотограф: Боряна Пандова
Feedbacker дебютират на живо по време на фестивал в Сърбия, следват участия в Гърция, Румъния, Унгария, Словения, Австрия, Германия, Швейцария, Италия и Испания. Текстовете му понякога са наистина поезия - през 2016 г. той печели фестивала “Поетики”. Въпреки двете десетилетия опит на сцената казва, че сега се притеснява повече да излиза пред хора, отколкото в началото. А как се е променила публиката за това време?
Кликите са минало, разнообразието е добре дошло
“Много от хората, които бяха на концерти “в началото на века”, продължават да са част от това. Понякога е странно да виждаш хора, които реално познаваш от близо две десетилетия. Това, което ми прави впечатление сега, е, че има доста хлапета, от 15-16годишни до такива на 20-21. Също така публиката вече не е на клики. Преди, като се огледаш, нямаш съмнение какво се случва - ако е метъл, наоколо ще има само метъли.” Сега на един ъндърграунд концерт, включително на групата му, могат да се видят скейтъри, пънкари, хора от куиър спектъра.
Feedbacker / Фотограф: Боряна Пандова
Според него на музиката им най-много отиват местата, на които всеки дошъл може да се почувства като участващ в кауза, не просто потребител, който дава вход. Всяко скъсяване на дистанцията е добре дошло. “Безкрайно по-комфортно ни е да сме на едно ниво с публиката, да си виждаме лицата, да се запознаваме като личности, а и в повечето случаи се оказва, че срещу нас стоят доста готини хора.”
Колко важно за публиката им е, че песните са на български? “Има супер голямо значение. Да, всички знаем английски и затова е и малко необяснимо какво точно те дърпа към песните, които са на български, но е факт, че има подобен ефект”, казва барабанистът на Feedbacker Теодор Иванов, който поема палките от Десислава Петкова, с която Шентов първоначално създава дуото. Описва се като фен на групата преди да стане част от нея. Според него текстовете на български са “от цялото нещо” и един от най-отличителни елементи в музиката им. “Те са достатъчно свободни за интерпретация, всеки може да каже как X или Y от определена песен говори за него, на заден план е мисленето тип “какво е искал да каже авторът.”
Feedbacker / Фотограф: Боряна Пандова
Песен на английски би била възможна, но просто “ще бъде друго”. “Така се усещам на мястото си и мисля, че много хора припознават това. Интересно е, че няма проблем, когато сме пели пред хора, които не говорят български. Посланието се предава по един или друг начин”, казва Шентов.
Въпреки че за тях най-близки са местата, където реална сцена отсъства и са на едно ниво с публиката, Иван и Теодор казват, че са се почувствали идеално и когато в началото на 2020 г. направиха концерт във Военния клуб с друга група с поетични текстове на български, които хората срещу тях пеят (крещят) - ТДК.
Никола Николов от ТДК / Снимка: Стефан Димов
“В България работи всичко, стига да е направено последователно, а не само с користна цел - да станеш известен например. На това публиката май не се кефи - не се кефи да я лъжат. В изкуството като цяло е така”, казва гласът на ТДК Никола Николов, част и от организацията на Wrong Fest.
Как публиката създава сцената
През последните няколко години създадените в Пловдив ТДК станаха един от най-ярките примери за група, която намира публиката си и тази публика на сто процента подкрепя групата. Албумът “Успех” от 2019 г. беше създаден след успешна кампания за групово финансиране, беше последван от документален филм, а следващият им проект ще бъде записан в Канада. “Вярвам, че ако правиш това, което наистина искаш да направиш, каквото и да е то, ще ти се получи. В българската действителност се правят страшно малко неща, така че дори и най-миниатюрната радикалност има шанс да излезе напред.”
ТДК / Снимка: Личен архив
И като музикант, и като организатор рестрикциите около пандемията през последните две години носят постоянни изпитания за Никола. Това, че всичко е с главата надолу и че плановете едва сега влизат в някакъв ред, носи и своите полезни послетрусове. “Това е и хубаво, защото ще се отвори пространство за нови хора, а тези на които не им се занимава, ще спрат, а публиката ще започне по-директно да регулира сцената.”
Ако една публика се познава колко сплотена е и по готовността си да купува билети предварително, последните две години върнаха прогреса с известно време назад. Един от проблемите за навигиране е как трябва да се вдигат цените заради фактори като инфлацията и как по общи наблюдения хората отново странят да купуват билети, дали заради страх, че събитието ще се отмени, или заради загуба на навик. Според Никола през 2019 и началото на 2020 г. е имало осезаемо подобрение и концерти на неизвестни имена са провокирали ранен интерес. “Сега отново всичко е на кота нула. Трепериш до последно, чудиш се как да процедираш и в последните два дни се купуват 300-400 билета.”
Упорството се отплаща
Началото на 2020 г. изглежда обещаващо и за една от водещите български хардкор групи, Expectations, но ситуацията също ги поставя на пауза за известно време. След като фазата с отменените концерти приключва, сега те подготвят издаването на четвъртия си албум Heartless, Shallow and Cruel, който се очаква на 9 юни, а в групата има и нов барабанист.
“Всичко хубаво е било резултат от упорство и желание да продължаваш да правиш, свириш и издаваш нова музика”, казва Ангел Симитчиев, басист на Expectations, подобно на Иван Шентов - също част от King of Sorrow, а в полето на експерименталната електронна музика той е най-добре познат под псевдонима Mytrip и лейбъла с вече дълга история Amek.
“С Amek не сме спирали да издаваме музика и да организираме събития повече от 12-13 години, но усетихме някаква пълзяща апатия и решихме да намалим темпото.” Това снишаване е и повод за размисли какво е истински нужно в съответния момент: “Публиката сякаш се чуди къде е по-нужна, вкъщи, наваксвайки с тоновете музика, които излизат всеки ден, или в тълпата на някои от все още плахите опити да се възроди концертния живот.”
Expectations на живо. Фотограф: Виктория Вучева
През последните няколко години местата, които са успели да консолидират публика, са тези, които са изградили доверие, общност около себе си. “Хората си казват, че щом нещо е попаднало в програмата на тези места, значи не е случайно, няма да го видиш някъде другаде и най-вероятно си струва”, казва Ангел.
Въпреки че проектите му често изглеждат твърде крайни, понякога публиката между тях се пресича, но не е сигурен дали това е заради по-широки интереси, или както гласи песента на друга хардкор група, Rejection - “София не е Ню Йорк.” Според Симитчиев хората със сигурност стават по-отворени към различни събития, но остава неизвестно колко тази подкрепа ще се задържи и по какъв начин. “Без публика сцена няма как да има, но тази подкрепа не трябва да бъде само във времена на криза. Тя трябва да е резултат от искрен интерес, любопитство и желание за участие. Подкрепянето на каузи онлайн е супер, но се надявам да останат и хора, които да идват по концерти, да се включват в организация на събития, да създават свои пространства…”
Expectations на живо. Фотограф: Виктория ВучеваИ ако София не е Ню Йорк, София не е и България. “Ако не искаш да свириш пред едни и същи лица, трябва да излезеш извън комфорта на столицата - нещо, което доста групи и артисти продължават да не практикуват, по незнайни за мен причини.”
Затварянето в София е често резултат от различната система, която градът е изградил през годините. Според Иван Шентов от Feedbacker в България имаме “клубна реалност”, в която в един град основното музикално място може да събира хора, които са готови да чуят нещо ново, но в друг ще събере публика, която не иска нищо ново и различно. “В София сме разглезени - имаме и комерсиални, и некомерсиални алтернативни места, и такива, които са hype-нати, и такива, които са по-непознати. Това е в контраст с град като например Варна, който въобще не е малък, но предлага много по-малко възможности къде да може да се свири”.
Sweet Dreams Are Made of This….
След издаването на дебютния си албум Gutenachtestrasse през 2021 г., Krekhaus усърдно работят по това музиката им да стига по-често до чуждестранна публика. По-рано тази година те пътуваха до шоукейс фестивала Future Echoes в Швеция, а преди това бяха част от подобни формати в Австрия, САЩ, Канада и Испания (понякога онлайн, според рестрикциите на момента).
Krekhaus / Фотограф: Явор Недев
“Всеки, който произвежда културен продукт книга, картина, пиеса, мюзикъл, албум и т.н., би искал да бъде чут, видян или прочетен. И да получи пари за това. Да може да си прави музиката, без да се налага да работи като разносвач на храна”, казва китаристът Явор Недев от Krekhaus, малко след като групата е свирила във Варна. В момента работят по ново EP, а като цели и планове те звучат по-смело от повечето групи. Според Недев не е нужно да има компромис между това да си автентичен и да имаш амбиции. “Достигането на по-голям пазар не е въпрос толкова на компромиси, а на организация, ясни цели, дисциплина и екип, който да действа целенасочено. Проблемът, пред който артистите са изправени, се казва не толкова Компромис, колкото Мързел. И сестра му Безхаберие.”
Krekhaus / Фотограф: Явор Недев
Опитът от гостуванията извън страната през последната година ги замисля и че често групите, които намират широка публика тук, са твърде имитативни и неконветируеми за по-големи сцени извън България. “Откъснати сме от главните процеси. Музиката тук все още се случва реактивно: “еди-какво си е популярно някъде си, дай да го пробваме”. И докато се научим как да го свирим, светът е продължил и вече не сме адекватни. Организационно сме мързеливи. Тресе ни балканското безхаберие и минаване на тънко.”
Въпреки че не пести думи по това, което не харесва на българската сцена, Недев мисли, че ситуацията не е непоправима. “Просто трябва да видим кои са новите млади музиканти, новото поколение след нас и да не ги оставяме да правят глупости. Да им осигурим възможността да мечтаят широко, европейско, а не само локално. Имаме нужда от хора, които да мечтаят.”