На 16 февруари, заедно с новината за убийството на Навални, дойде и тъжната вест за смъртта на фотографа Дмитрий Марков (@
dcim.ru) – едно от големите имена в документалната фотография, запечатал в до болка откровените си кадри ежедневието в Русия.
Най-известната му снимка вероятно е тази, на която полицаите от ОМОН седят пред портрет на Путин. Снимката е направена когато е арестуван през 2021 г. по време на протест в подкрепа на Навални. Кадърът не само се превърна в символ на протестите, но и приходите, спечелени от продажбата ѝ (за 2 милиона рубли на онлайн търг) фотографът насочи към хора, задържани по време на митингите.
Марков е социален работник, доброволец и журналист. Докато учи във филололожкия факултет в Москва, пише спорадично за младежки списания и вестници. След университета става репортер, а по-късно започва да работи за руския ежеседмичник “Аргументи и факти”. Повечето от репортажите му са социално ангажирани или свързани с проблемите на младежта.
“Казват, че снимам “Русия без блясък”, но аз намирам тази оценка за повърхностна. Ако се опитвате да опишете работата ми в подобен дискурс, то по-точно е да се каже, че снимам Русия средностатистически, защото тя изглежда точно така, отвъд пределите на големите градове”, казва в една от книгите си Марков.
През 2005 г. Марков е част от доброволческа група по време на летен лагер на психоневрологичния интернат на Проховски район. Остава там цели 5 години, за да помага на сираците да се интегрират в обществото, вместо да бъдат заклещени в системата на социалното подпомагане доживот. По това време журналистиката окончателно отстъпва пред фотографията и Марков открива това, с което ще го познае света. Марков споделя, че именно опитът му като социален работник го формира, като артист.
“Фотографията ти позволява да предадеш състояния и чувства, който трудно се описват с думи.”, казва Марков в интервю за My Modern Met.
През 2007 г. започва да снима с iPhone, след като камерата му е открадната и повече не поглежда назад. Понастоящем профилът му в Instagram е последван от 851 000 души. Има няколко издадени книги и множество международни отличия, получава грат от една от най-големите световни фотоагенции – Getty Images.
“Обичам да пътувам из страната и да снимам ежедневието на обикновения човек. Натъжавам се, когато чувам коментари, че снимките ми отразяват “дрипавата” страна на живота. Не виждам нищо ужасяващо в снимките си. Те не са просто “социална фотография”, както много хора ги определят, а лични срещи и впечатления. Всяка нова снимка е поредна глава в собствената ми история и когато ме питат защо се увличам по отблъскващата страна, отговарям: “Защото съм част от нея.”
