Бързите темпове на развитие на градовете често оставят отрязъци от тях в плен на миналото. Това обикновено ги превръща в големи отворени рани, които пречат на градския организъм да работи пълноценно. Вместо да се завземат нови територии, могат да се търсят нови визии за вече създадените и изоставени територии, които нерядко заемат огромна площ, но остават невидими. В София едни от най-мащабните проекти, които виждат начин това да се промени в близкото бъдеще, са “Зеленият ринг“ (за превръщането на трасетата на неизползваните жп линии в обща транспортна мрежа), “Реките на София“, който обръща внимание на огромния, но неизползван потенциал на водните артерии, пресичащи столицата, и споделената концепция за “Зеленият преход на гарите“, или как запустелият и занемарен обширен терен между Сточна гара и гара Подуяне да влезе отново в употреба по нов начин.
Третият проект е един от най-мащабните и по него се работи активно през изминалите две години, но не благодарение на общите усилия на държава, община и бизнес. Със задачата да анализира сегашното състояние, да преосмисли функцията му, да открие най-подходящото решение и да състави план за реализирането му се заема независимата мултидисциплинарна организация “Градоскоп“. В нея своите знания и опит обединяват архитекти, урбанисти и комуникатори като Анета Василева, Павел Янчев, Ина Вълканова, Теодора Стефанова и Адрияна Михайлова.
“Първата ми работа беше в “Малашевци“ и съм минавала всеки ден оттам. Питала съм и други хора – никой не забелязва сградата на Сточна гара, защото пред нея има фургон за строителни материали и тя е скрита зад него. Сградата е уникална и е културна ценност. Фургонът обаче я скрива и единствените, които са я “набарали“ до този момент, са кинаджиите, които от време на време снимат там, защото тя е в относително добро състояние“, разказва Адрияна Михайлова.
Общият терен на двете гари и междугария е с площ от около 70 ха, през който преминават реки и мостове, като жп линиите са почти изцяло неактивни, а част от териториите им в момента се използват основно като логистични центрове на различни частни фирми. “Мястото не е на Столична община, а е изключителна държавна собственост и се управлява от НКЖИ – Национална кампания за железопътна инфраструктура, която, най-общо казано, отговаря за релсите и гарите. Административно проблемът е, че НКЖИ няма право да развива други дейности, затова и тази огромна територия в центъра на София стои запусната и се е превърнала в градски разделител, или както ние го наричаме – градска бариера, която разделя централната от бедната северна част, която е маргинализирана, защото през нея не може да се преминава, а и там нищо не се случва“, коментира още Адрияна.
Преди около година и половина, по предложение на главния архитект на София, “Градоскоп“ започват изследването на гарите, което е заложено и в разработената “Визия за София“. Първата им задача е обстоен урбанистичен анализ за чисто физическите дадености. След това по повод 80-годишнината на УАСГ за първи път студентите от всички катедри се включват в мултидисциплинарна работилница и създават проекти. Това е подкрепено с голяма еднодневна международна среща, в която участват хора от академичните среди с опит в подобни проекти, а после се правят и експертни работилници с неправителствени организации и представители на институциите по теми като нова икономика, транспорт, свързаност. Едно от най-широко отразените и популярни събития, които правят там, е квартален фестивал, с който постигат две цели – да покажат потенциала на самата сграда като културен център, но и да съберат мненията на гражданите.
След всичко това успяват да формулират три пилотни проекта за зоната. Първият е за това сградата да стане културен и общностен център, за което са необходими бизнес модел и обследване на сградата за ремонт. Вторият е за “Парк Сточна гара“, който отчита факта, че през последните 20 – 30 години природата сама е започнала да си взема мястото върху целия неизползван терен на жп линиите, чиито логистични и транспорти функции отдавна са изчезнали. “Тезата ни е, че с много малко инвестиции това място може да се превърне в парк. Инвестицията е основно в обезопасяване на жп линията, която продължава да функционира. Изоставените траверси, вагони и материали пък могат да се използват в архитектурната концепция, а част от огромните бетонни блокове само с едно обръщане могат да станат пейки. Мястото може да стане и супер терен за концерти и други събития, защото е близо до центъра“, обяснява още Адрияна.
Третото нещо – магазиите, халетата и индустриалните постройки, които са останали, са включени в проект на име “Сиркулариум“. “Идеята е това да бъде нещо като хъб за тестване на зелените иновации на София. Има достатъчно терен – складове, които да станат като споделено пространство за работа на всички стартъпи и неправителствени организации, които се занимават със зелени иновации.
Има и достатъчно пространство, в което да се направят площадки за разделно изхвърляне и събиране на определен тип материали, после да се разработват продукти от тях. Може да има място за тестване на соларни или вятърни проекти и други неща от този тип.“
Малко преди да разговаряме Адрияна научава, че “Градоскоп“, чиято дейност се финансира с малки грантове европейски средства от Института за иновации и технологии към Европейската комисия, ще получи средства по програма “Творческа Европа“ за обмяна на опит по проекта, свързан със сградата, заедно с други подобни индустриални центрове в Европа.
Според Адрияна, ако всичко върви гладко, планът може да влезе в реализация до пет години, а защо не и по-рано. Междувременно те продължават да пишат проекти за мястото, в които задават посоката как всичко това да се случи. А от 1 до 3 септември в Сточна гара заедно с агенция Imp-Act и “БГ Бъди активен“ от Пловдив ще поставят официалния старт на националната мрежа на placemaking организациите. Инициативата цели да свърже формалните и неформалните групи от цялата страна, които действат в посока устойчиви градски подобрения. Освен да представят дейността си, те ще могат да обсъдят помежду си и с представители на властта начините за по-добро и полезно взаимодействие, от което ефектът да е за всички ни.