През март в селекцията ни от Booklover попадат пътеводител към пътеоводителя на галактически стопаджия, японски приказки, датска писателка с канадска карта, философия на птиците, макдеонска носталгия по детството, урок по уважение за млади момчета, български опиати след Освобождението, Театър на жестокостта, гардероб към непознати светове и още.
Свикнали сме март да е някак суров месец, но никой не си е и представял точно такива изпитания и страхове, които ни се струваха отдавна забравени, да надвиснат така реално. Всеки намира различни начини да се справи с тревожността, а един от най-универсалните си остава изкуството. Литературата винаги е била изключително силен инструмент - и за разбиране, и за бягство от реалността. С тази мисъл подхождаме и към новата ни селекция от 10 подбрани заглавия от каталога на Booklover в съвместната ни рубрика “Между станиците”. Сред тях има пътеводител към пътеоводителя на галактически стопаджия, японски приказки, датска писателка с канадска карта, философия на птиците, макдеонска носталгия по детството, урок по уважение за млади момчета, български опиати след Освобождението, Театър на жестокостта, гардероб към непознати светове и още, и още.
“БЕЗ ПАНИКА” от Нийл Геймън
Издателство: “Сиела"
Превод: Светлана Комогорова-Комата
Корица: Дамян Дамянов
За славата на “Пътеводител на галактическия стопаджия” е излишно да се говори - една от най-успешните книги, издавания някога, както от великата издателска корпорация на Малката мечка, така и от на почти безобидната планета Земя. Но толкова да я обичаш, че да разкажеш историята на нейното създаване и да се обясниш в любов към Дъглас Адамс - това го може само Нийл Геймън (“Од и ледените великани”, “Американски богове”, “Коралайн”, “Изкуството има значение”). С “Без паника”, която излиза на български в превод на Светлана Комогорова-Комата, той ни вкарва в необичайния живот на Адамс, в който почти не остава време и място за писане. Още като млад журналист Геймън получава пълен достъп до живота, писмата, непубликуваните откъси и архива му, а заедно с това става свидетел на процеса му на писане, на несигурността и предизвикателствата, разочарованията и триумфите и ни потапя в тайната на това как се раждат идеите от Пътеводителя и стигат дори до сценарии за епизоди на култовия сериал “Доктор Кой”. Самият Адамс потвърждава, че: „Всичко в тази книга е унищожително вярно – с изключение на дреболиите, които не са“. В книгата ще открием още много неразказвани истории и анекдоти за творбите му, заедно с оригиналния синопсис на радиосериала, различни планове за развитието на историите и окончателния вариант на „Как да напуснем планетата“, което се оказва наистина съществена информация, имайки предвид всичко, случващо се около нас.
Книгата може да откриете ТУК.
“БЪЛГАРИТЕ И ОПИАТИТЕ” от Димитър Гюдуров
Издателство: НБУ
Неотдавна подкастът “Градски детектив” пусна епизодa “Българските психонавти”, посветен на българските експерименти и проучвания с LSD след откриването на неговите странни свойства през 40-те години и как халюцогена прескача Желязната завеса чрез клинични изследвания на техния ефект. Книгата на Димитър Гюдуров “Българите и опиатите” обаче връща лентата още по-назад, разказвайки за периода от Освобождението до края на Първата световна война, когато България се вписва напълно в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на световния конфликт и въведените от ОН ограничителни регламенти за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи алкалоиден глад. Между 1919 и 1944 г. българската държава също е въвлечена от нейни и чужди граждани в международната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш. Изследването на автора проследява легалното производство на упойващи вещества, контрабандата с тях и превенцията на българските власти срещу нелегалното им добиване и разпространение и показва, че противно на много разбирания, страната ни отдавна е терен и за този вид дейност.
Книгата може да откриете ТУК.
“ГАРДЕРОБЪТ” от Олга Токарчук
Издателство: ICU
Превод от полски: Крум Крумов
Корица и илюстрации: Таня Минчева
Сборникът „Гардеробът“ съдържа три бисерни разказа на Нобеловия лауреат Олга Токарчук, писани през 80-те и издадени на полски през 1997 г.. Бутиково илюстрираното издание на ICU е първото по рода си в световен мащаб. Писателката, която с нетърпение очакваме да посети София в рамките на поредицата “Литературни срещи” на 10 и 11 юни тази година, отваря познати врати, които обаче ни отвеждат към неотъпкани пътеки и светове, показани от неочаквани страни. Като вратите на гардероба от корицата, зад който обаче се крие необятен космос от светове, лишени от обичайните граници, в които ги поставяме. Тези разкази са “надзъртане под хастара на живота” и в тях се случва нещо странно с пространството. Реалността се пропуква, а човекът, застрашен да се разпадне, се опитва да сложи съществуването си на пауза, да открие път през лабиринтите на лишения от смисъл и фантазия брутален живот.
Книгата може да откриете ТУК.
“ГОРО-ГОРО. НА ЛОВ ЗА ЗВЕЗДА, ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ДАРУМА И ДРУГИ ЯПОНСКИ ПРИКАЗКИ” от Лаура Имаи Месина
Издателство: “Дакелче”
Превод: Нева Мичева
Илюстратор: Филип Джордано
“Горо-горо” на японският израз, с който се описва времето, което минава в удоволствие от времето. Да правиш “горо-горо” е да се отпуснеш, да помързелуваш и да се насладиш на това. Но не само това. Това е и звукът от търкалянето на нещо голямо и тежко, както и на къркорещия стомах, мъркането на котката и дори на падащата гръмотевица. Децата често наричат последното именно “горо-горо”, така както на съня казват “нани-нани”. Тези звукоподражания са много типични за японския език и италианската писателка Лаура Имаи Месина неслучайно избира едно от тях за заглавие на своята книга с подбрани и преработени от нея приказки от Страната на изгряващото слънце - Япония, сред които “На лов за звезда”, “Дадаробочи, детето от кал”, “Разменените сънища”, “Ямабико, или гласът на планините”, “Кихавицата на лисицата”. В тях има зъбати великани, бъбриви птичета, деца от кал, демони Хикари, куклите от папие-маше дарума и едно дете на име Усоцуки, което се занимава с това да… расте. Всички те са илюстрирани красиво и завладяващо от Филип Джордано и достигат до нас с прекрасния превод на Нева Мичева и благодарение на издателство “Дакелче”, което рядко издава нови книги, но пък, когато го прави…, го прави впечатляващо.
Книгата може да откриете ТУК.
"ИЗЧЕЗВАЩА ЗЕМЯ" от Джулия Филипс
Издателство: "Кръг"
Превод: Борислава Спасова-Тълок, Алекс Тълок
"Изчезваща земя" е дебют за американската писателка Джулия Филипс, определен за бестселър на "Ню Йорк Таймс" и финалист на Националната литературна награда на САЩ, за който Гари Щайнгард пише, че е "истински шедьовър, който поглъщаш в пристъп на удоволствие от четенето", но и "портрет на човечеството".
Романът ни прехвърля в месец август на откъснатия от света руски полуостров Камчатка, където две сестри са отвлечени. Това завихря мащабно издирване, каквото околността не е виждала. Седмиците обаче се превръщат в месеци, а усилията на полицията и доброволците не дават резултат. Ехото от мистериозното изчезване на София и Альона вибрира все по-силно в обществото, а страхът и загубата се загнездват дълбоко в сърцата на местните жители и променят ежедневието им из основи.
Описанията на девствени природни красоти плавно ни потапя в атмосферата на регион, едновременно сложен, но и магнетичен. В него социалните и етнически различия винаги са съществували, а чужденците първи са нарочвани за виновници. А накрая се питаме колко лична може да се окаже чуждата наглед трагедия.
Книгата може да откриете ТУК.
“КАРТА НА КАНАДА” от Дорте Норс
Издателство: “Лист”
Превод: Росица Цветанова
Корица: Радослава Боор Даскалова
Разказите в сборника на датската писателка Дорте Норс правят хирургически точни прорези дълбоко в същността на нейните самотни персонажи, сред които писателка в отдалечена планинска хижа, която се сближава с майката на своя бивш любим; две приятелки, които обикалят по домовете, за да събират измамни дарения за борба с рака; жена, която копнее да плува в диви водоеми, но не стига по-далеч от местния басейн. Норс, чиито думи достигат до нас в превода на Росица Цветанова, ги следва из техните спомени и желания, търсейки убежище не само в самите тях, но и в хората около тях. “Карта на Канада” разкрива суровата красота на Севера с очарователен усет към детайла, но и с неочаквани асоциации и сюжетни обрати. Затова в ревюто си за книгата ѝ “Асошиейтед прес” подчертава, че те са “мрачни отражения на всички нас, впримчени в собствените ни комплекси и копнежи“, “Ню Йорк Таймс” описва 14-те разказа в сборника като “хипнотизиращи, пристрастяващи”, а “Хералд Скотланд” ги нарича “миниатюрни чудеса” и предупреждава, че с тях ще видим света в “ободряваща нова светлина”.
Книгата може да откриеш ТУК.
“КРАТКА ФИЛОСОФИЯ НА ПТИЦИТЕ” от Филип Дюбоа и Елиз Русо
Издателство: “Знаци”
Превод от френски: Лора Стаматис
"Кратка философия на птиците” е от книгите, които променят безусловно светогледа на своите читатели. След като човек се потопи в тези 22 кратки урока по мъдрост, вдъхновени от начина на живот на птиците, никой не би могъл да остане равнодушен към величието на природата и да не осъзнае колко малко всъщност ѝ даваме от онова, което тя в действителност заслужава. Можем да летим в Космоса, но не можем да оцелеем повече от 10 минути без въздух. Затова често някой или нещо много по-малко от нас е способно да ни покаже голямата картинка, а тази книга го прави много нежно и с изключителна мъдрост. Тя е пауза за глътка въздух и съзерцание към онова, което тези малки “духовни наставници” могат да ни преподадат за изкуството да живеем по-задълбочено, в синхрон с нашия ритъм и с отворени “криле” за нашето истинско Аз.
Книгата може да откриете ТУК.
“ПЕТМЕЗ” от Влада Урошевич
Издателство: “Жанет 45”
Превод от македонски: Русанка Ляпова
Корица:
Роденият през 1934 г. в Скопие Влада Урошевич е един от най-изтъкнатите македонски автори – поет, писател, есеист и критик. Произведенията му са преведени на внушителен брой европейски езици. Творчеството му включва десет стихосбирки, шест сборника с разкази, още толкова романи, както и есеистични книги.
“Петмез”, която излиза за първи път на български под красивата корица на Люба Халева, уловила случайно неговото огромно увлечение по сюрреализма в своята визуална интерпретация на творбата, е наричана “един от най-значимите експерименти в македонската литература през последните дестилетия”. Това е роман за носталгията по детството и загубата, която настъпва с неговото надрастване. Блестяща, затрогваща, искрена, невероятна и неустоима във всеки смисъл, това е книга, която е едновременно ведра, но и тъжна. “Тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на първите му откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот – за трагичността на неговия неминуем край”, пише проф. Лидия Капушевска-Дракулевска и допълва, че много от вещите в романа могат да бъдат изложени в частен малък музей на спомените. Като кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите или кутията със семейни фотографии, където познатите лица постепенно са обгърнати от мъглата на забравата - всички като усилие времето да бъде спряно, спомените да се върнат и мозайката от нягошни събития отново да бъде сглобена. А почти 88-годишният авторът в едно свое потвърждава: “Моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“
Урошевич завършва философия и преподава в университета в родния си град. Освен член на Македонската академия на науките, е член и на ред чуждестранни академични организации като Академията „Маларме” в Париж, Европейската академия за поезия със седалище в Люксембург, Eвропейската академия за наука и изкуство в Страсбург. Носител е на френското звание „рицар на Ордена на изкуството и литературата”, ордена на Съюза на писателите в Русия „Златна есен – Сергей Есенин” за поезия, както и сръбската „Нинова награда”.
Книгата може да откриете ТУК.
“ТЕАТЪРЪТ И НЕГОВИЯТ ДВОЙНИК” от Антонен Арто
Издателство: СОНМ
Превод: Тодорка Минева
Корица: Борис Праматаров
През 1938 г. поетът, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф Антонен Арто (1896 – 1948) публикува този сборник с кратки есеистични творби, в които разкрива възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Животът на Арто е бурен, объркан, пълен с пътувания в търсене на духовни истини и неразбиране на обществото, опиум, както и няколко престоя в психиатрични клиники. Неговото творчество и работа променят възприятията за театъра, използвайки сюррелистични и символични елементи. Най-известна е неговата теория за т.нар. Театър на жестокостта, който трябва да замени изцяло подвластния на писания текст съвременен театър. Според него, Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да присъстват в основата на всеки спектакъл, защото в състоянието на израждане, в което се намираме, по този начин „ще заставим метафизиката да проникне отново в духовете именно през кожата“. Четив
Книгата може да откриете ТУК.
“УВАЖЕНИЕ” от Инти Чавес Перес
Издателство: “Жанет 45"
Превод: Анелия Петрунова
Корица: Люба Халева
Ако отглеждате момче, на което му предстои тепърва да узнае за секса, любовта и взаимността в тийнейджърските си години, то “Уважение” ще ви свърши чудесна работа с напътствия - както на вас, така и на него. Да не говорим за ползите, които ще изпитат и момичета, когато попаднат на момчетата, които са я прочели. Неин автор е Инти Чавес Перес, който умерено емоционално, разумно и приятелски не налага мнения, а превежда читателя през основни положения. Книгата може да е едновременно полезна на онези, които все още не са се целували, така и на другите, които вече са направили първите си опити в секса. А защо се казва “Уважение” обяснява самият Перес, който провежда часове по сексуално образование в училищата и често му се налага да отговаря на въпроса на момчета как сексът да носи удоволствие и на двамата партньори. “Отговорът ми е, че уважението е основата за хубавия секс и хубавата любов. Когато между партньорите има уважение, решенията се взимат и от двамата и така и двете страни могат да изпитат удоволствие. Как това се постига чисто практически, можете да прочетете по-нататък в текста.” А в текста са засегнати куп теми, които вероятно вълнуват много от момчетата/синовете ни, но дори не подозираме за тях. Бащите може би познават и помнят част от тези тревоги, но колко от тях са способни осъзнато да ги разпознаят, признаят, че и открито да разговарят за тях. Затова Перес удобно ги замества в тази трудна задача, като информира за мъжката анатомия, за физиологичните табута и всички онези стереотипи, които създават тревоги и погрешни разбирания, от които пътят до травмите и за двете страни може да е много кратък. Всяка глава включва и практически упражнения, а това увеличава процента на полезност в период, когато всичко изглежда като експериментиране. А “Уважение” помага експериментите да завършват положително и за двете страни.
Книгата може да откриете ТУК.
***
За тези и още много интересни заглавия за деца и възрастни посетете Booklover.bg, а видеорецензиите им следете в техния YouTube канал.
Освен от кураторския поглед в подбора и удобството да сте на един клик разстояние от книгите, които Booklover предлага, сайтът има и още един голям актив - рецензиите, които поръчва на различни журналисти, писатели, поети, преводачи, издатели или просто добре познати страстни читатели, които те записват във видео формат специално за Booklover. Затова и следенето на видеоканала им в YouTube е полезен навик, когато искате да спестите време в първите стъпки към дадено заглавие или пък просто имате нужда да сверите собствените си впечатления след прочитането му.
През април Дани Радичков ни повежда през лабиринт, в който думите и тухлите се преплитат и създават нови пространства. През мрачните коридори на Кьостлеровия затвор до кафкиния замък и градските пейзажи на Валзер, тези три романa ни показват как архитектурата оформя нашите преживявания и спомени. Затворът, замъкът и улиците се превръщат в метафорични пространства, които ни водят към вътрешните светове на героите. В тях те се лутат, търсят смисъл и се изправят пред въпросите за своето съществуване.
Акценти от представянето на книгата “Kicked a Building Lately? Архитектурна критика след дигиталната революция” на арх. Анета Василева в Културния център на Софийския университет
Раздвижване на литературата, или как Фондация “Елизабет Костова“ и ROBO Lab създават анимационна екранизация на съвременен български разказ, която среща прозата с нови публики отвъд границите на езика