Когато е в девети клас, на Светла Цоцоркова и през ум не ѝ минава, че някой ден ще се занимава с кино. Това, което я интересува най-много, е Мадона и тя се опитва да тръгне по пътя на звездата. Пее, свири на китара и си прави записи с VHS камера, която заема от съседи. Сценичното ѝ облекло е комбинезон на майка ѝ. Кариерата ѝ на бъдеща поп звезда пропада, когато майка ѝ намира един от тези записи. Днес обаче Цоцоркова има силното усещане, че в записа най-вече е искала да изглежда като Мадона в клипа на песента Vogue, чийто режисьор е Дейвид Финчър.
Заявява на семейството си, че ще учи режисура, когато е на 19 години и влиза в класа на Георги Дюлгеров във ВИТИЗ, а към днешна дата е утвърден режисьор, продуцент и сценарист. Получава наградата "Джеймисън" на София филм фест през 2004 г. с късометражния си игрален филм „Живот със София“.
А с двата си пълнометражни филма "Жажда" (2015 г.) и "Сестра" (2019 г.) печели редица награди по международни фестивали. Според нея да се занимаваш с кино може да бъде уморително, неблагодарно, изнервящо, съсипващо, истерично, изсмукващо силите, обричащо на бедност и разбиващо илюзиите.
Но най-важното е, че е незаменимо.

Кадър от филма "Сестра"
Кое е най-голямото Ви професионално предизвикателство, породено от новите пандемични условия?
Преди актьорите трябваше да преодолеят естествения си срам, за да се снимат в откровено еротични сцени. Сега ще трябва да преодоляват страха си.
Кои са плюсовете и минусите за работата Ви от това, че светът се изолира и забави темпото, срещите, фестивалите?
Винаги съм се чудела кои са тия хора, които обикалят от фестивал на фестивал. Понякога ми се случваше да виждам едни и същи лица днес във Франция, утре в Сибир. Не бяха сценаристи, актьори, режисьори, продуценти... Тогава кои бяха, да му се не види!? Говореха си на малки имена, бяха винаги леко подпийнали и пушеха с финес. Когато през март започнаха да отменят фестивал след фестивал, си помислих за тия хора и ги ожалих. Останаха без дом, милите, а техният дом бяха самолетите, хотелите и коктейлите.
Казват, че въздухът се изчистил в последните няколко месеца.

Кадър от филма "Жажда"
А какво се промени в личен план в нагласите Ви към живота, света, хората?
Промени се преди всичко градината на къщата ни. Никога не е била толкова прекопавана, наторявана и поливана, колкото през тия няколко месеца на изолация. Имах повече време за сина си и за съпруга си. И да гледам как се топи снегът. Не вярвам в приказките за промените на хората. Пандемията ще мине, както са минавали толкова много катаклизми. Крадецът ще си остане крадец, ревнивецът – ревнивец, а глупакът – глупак. "Къде си днеска лански сняг?", както е казал Вийон.

Фотограф: Веселин Христов, , кадър от снимките на "Сестра"
Какво ще се промени най-осезаемо в сферата на киното? Ще се появят ли нови форми или жанрове, различни начини за прожекции?
Велики комбинатори, които ще изцедят пари от всяко бедствие, е имало и ще има. Виждам, че някои чевръсти човеци вече започнаха да осребряват коронавируса. Създават уеб сериали и други подобни манджи. Лошо няма.
Най-краткият сценарий с участието на коронавирус в една от ролите, който мигновено Ви хрумва?
“Само маските са задължителни!” – казал нудистът.
По какъв начин повлия пандемията върху разпространението на втория Ви пълнометражен филм "Сестра"?
В световното масово разпространение “Сестра” тепърва тръгва. Филмът беше купен от Франция, Китай и Полша, но пандемията забави старта му. Като участие на фестивали правеше горе-долу по един фестивал на седмица: стартира с премиера на фестивала в Сан Себастиан, където получи специалната награда на журито, след това на фестивала във Варшава спечели наградата на младото жури на ФИПРЕСИ, голямата награда в Котбус, Германия, голямата награда в Скопие, Северна Македония. След това дойде месец март и единствената награда беше, че си останахме вкъщи. И това не е малко.

Кадър от филма "Жажда"
За какво ще се разказва в следващия Ви филм и на какъв етап е работата ви по него?
Докато нямат осигурено финансиране, филмите са имагинерни понятия, които съществуват само в главите на авторите си. Нали знаете, че Ленин навремето бил казал, че “от всички изкуства, за нас най-важно сега е киното!” Ако трябва да го перифразираме, за българските кинаджии най-важна е художествената комисия, която определя кои филми ще бъдат пуснати в производство. Кандидатите са много, парите са малко. Трябва да си ясновидец, за да знаеш дали ще снимаш скоро. Така се нарича и следващият ни проект - "Ясновидка".
----------------------
Подкрепете списание "Виж!", като станете патрон на изданието:
Become a Patron!