В търсене на невидимото

Едни от ключовите аспектите на колекционерството са целенасоченото разширяване на личните познания за света и развиването на нови умения. В този смисъл по-голямата част от всяка една колекция е до голяма степен невидима. Независимо дали става дума за навлизането в конкретни територии от една историческа епоха, или за химия, дизайн, архитектура, автомобилостроене. Невидими са и емоциите, и спомените, пропити в предметите, с които човекът обича да се обгражда. Представяме ти три по-необичайни колекции, които не отговорят на някакви епохални въпроси за колекционерството, но все пак говорят – тихо, ненатрапчиво, смислено. 

ХУМАНИЗАЦИЯ НА ВОЙНАТА 

В последните 30 години Николай Колев, изпълнителен продуцент на предаванията "Култура.Бг" и "Библиотеката" по БНТ (и водещ на второто), се занимава със стендов моделизъм – изработва умалени модели на бойни машини и войници. Насочил се е към конкретен исторически период – Северноафриканската кампания през Втората световна война в периода от 1940 до края на 1942 г.

"Една детска колекция с всичко налично от мизерните дет-магове и магазини "Млад техник" от времето на соца се трансформира в моделистка колекция в един мащаб, една епоха и една военна кампания", обяснява Колев. Опитите му да подобри несъвършенствата на наличните играчки намират логичното си продължение, когато попада в един от първите магазини за стендов моделизъм в София в началото на 90-те години. Така това, което е било игра, се превръща в "малко наука, малко изкуство, малко занаят, много търпение и безкрайно търсене на още и още информация."

  

През последните 30 години стендовият моделизъм минава през възходите и паденията на прехода. "За мен беше една от опорните точки, благодарение на които не полудях, колкото се очакваше, а понякога и източник на средства, правейки модели по поръчка на колекционери – от странни чаровници до деспотични малки фюрери, един от които стигна дотам да ме заплашва с убийство за незавършен навреме макет", продължава Колев. В Северноафриканската кампания открива остатъци от рицарския дух: жестове към оцелелите войници от другия лагер, пощада на мирното население и липсата на идеологиите на антисемитизма, на чистата раса. "Просто воин срещу воин, плюс пустинята. А и има екзотични униформи и камуфлажи, които ме развеселяват с абсурдността и алогизма си, ретро естетика в дизайна на машините – особено британските и италианските…"



За него минитюриазацията е естетизация и своеобразна хуманизация на войната. А войната разпалва човешкото въображение, защото може да бъде сведена до проста игра с ясно определен противник и правила, по които да оцелееш. В същото време тя е гранично състояние на съществуването, в което човекът излиза от матрицата на нормалното си битуване, в което неговите навици, ценности и ежедневни дейности се трансформират. Така се оказва, че има неподозирани начини да зашиеш копчето на дрехата си, да се избръснеш или да си изпържиш яйца за обяд. "Когато махнем отегчителните филтри на идеологиите, героизма и трагизма на жертвите, става много интересно и дори забавно", изтъква Колев. "Рационалното любопитство и знаенето на максимум детайли ме възбуждат повече от въображението – което не означава, че сядам да сглобявам камиончета с ерекция", шегува се той.

ИМПЕРИЯТА НА ИНА ДОБРЕВА

"За мен не това е хоби. Това е моята империя." По този начин описва колекцията си актрисата Ина Добрева. През 2012 г. тя се прибира за постоянно в България от Париж и ароматът на един сапун я връща при нейните приятелите и любими места във Франция. Оттогава възприема сапуна като вещ, създадена, за да изчезне между пръстите ни, но същевременно маркираща завинаги спомените ни с аромата си и емоциите, свързани с него.

Днес Ина е във владение на около 1000 сапуна, които дели на български, чуждестранни и малки хотелски сапуни. Най-старият е от началото на XX век, а любимият ѝ е "Камбана" – сапун, белязал бита на всяко социалистическо семейство. Това е и фокусът на нейната изложба "За кого бие камбаната?" от миналата година, осъществена в рамките на Пловдив 2019.



"Чрез този акт исках да извадя сапуна от контекста на бита и да го реабилитирам в очите на предните поколения българи", обяснява тя. Смята, че сапуните са добро средство да се проследи как хората са се променили като потребители, и гледа на колекционерите като на документалисти на съвремието.

Разчита на битаци, антиквариати и приятели за попълването на колекцията си. Често попада в ситуацията да иска да се сдобие със сапун с антикварна стойност на всяка цена, а отсрещната страна много добре да разбира това. "Тогава трябва да си готов да платиш скъпо. И го правиш. Но чувството, което изпитваш, когато дадената вещ стане твое притежание, е несравнимо – като топлина, която облива цялото тяло, съчетана с радост, че си спасил частица от безвъзвратно загубено минало."

От личен опит казва, че правенето на сапун е като готвенето. "Ако ви харесва да проявявате въображение в кухнята, то със сигурност ще ви хареса и да правите сапун." Човек се нуждае единствено от основни познания по химия и техническа подготовка. Необходимо е и търпение, защото отнема поне един месец, докато сапунът може да се използва. А какво е бъдещето? "Посоката на колекционерската ми страст е да я претворявам в изкуство. Единствено в него намирам смисъл", завършва Ина.

"Империята" на Ина можете да видите тук: instgram.com/in.soap.we.trust

МАРШЪТ НА ПАТИЦИТЕ 

Когато поетът и драматург Стефан Иванов е малък, баба му и дядо му се местят на село. Селският живот върви с отглеждането на животни и негови любимци стават патиците. Играе си с патетата, слага ги до себе си, докато чете или гледа телевизия, а когато те порастват, обича да ги гони по двора. Веднъж без да иска откъсва перо от една от тях. "Не знам дали някой е виждал току-що откъснато перо, но краят му не е твърд и готов за писане, а мек и в спомена ми и кървящ", казва той. От този момент не гони патиците, а чака те сами да дойдат при него. Днес е тъкмо обратното. Патетата от колекцията му го чакат да се прибере вкъщи.

Докато учи във Френската гимназия, тогавашната му приятелка живее на площад "Македония" и на витрината в близкия магазин за играчки на бул. "Христо Ботев" неизменно стои патица със стиснати юмруци, оранжев панталон и обувки с бомбета. "Всеки път се заглеждах и доизмислях още малко от въображаемата ѝ история", спомня си той. Факира Патица е последният оцелял от семейството си и е отгледан в цирк. Като тийнейджър решава да напусне цирка и да отмъсти на работници в китайски ресторант, които са убили и сготвили семейството му. По-късно Стефан Иванов се разделя с приятелката си. "Днес тя има две деца, а аз купих Факира Патица и още стотици патици."


фотограф: Александър Александров

"Имам десетина в настоящето си жилище, но повечето са в стаята ми при нашите. На библиотеката, на бюрото, по пода, навсякъде." Сдобивал се е с тях и по неочаквани начини – актрисата Лили Гелева му прави пате от парафина на чаена свещ, а веднъж негови приятели открадват за него дървена патица от заведение за супи в София, което вече не съществува.