TO TOUCH AT THE EDGE - колаборативен проект, в който визуални артисти, куратори, изследователи и писатели от шест държави изследват понятието „граница”
От 2 до 19 декември в КО-ОП ще бъде представен колаборативният проект TO TOUCH AT THE EDGE, който включва групова изложба и публикация на книжно издание. Проектът започва своя живот преди година в интернет, а в него си сътрудничат визуални артисти, куратори, изследователи и писатели от шест държави (България, Сърбия, Република Северна Македония, Румъния, Турция и Гърция), които работят върху идеи, свързани с понятието „граница”.
По време на работния процес, ръководен от Денислав Големанов, Мартин Атанасов, Васил Владимиров и Красимира Буцева, участниците разглеждат„границата” в контекста на археологията, природата, съпротивата, колониализма, но също така и границите на тялото, които са част от идентичността и поколенческата история, културата и колективното.
Срещаме се с Лина Маноусогианаки, Елизабет Айтай, Беатрис Шует Мумджиян, Езги Ерол и Теодора Йеремич, които ни разказаха детайли за работния процес в творческата изследователскa група и историите, скрити зад творбите, които ще видим по време на изложбата в КО-ОП.
Ezgi Erol | of sea, leaves, sunshine and red
ИСТОРИЯТА | ПРОЦЕСЪТ | ТВОРБАТА
Лина Манусогианаки:
Развълнувах се, когато рабзрах, че ще участвам в тази изследователска група. Бях любопитна да се срещна с другите участници, да работя и споделям мислите си около идеята за граници. Предложих специално разработена серия и бях щастлива от ентусиазма, с който идеята ми беше приета. Реших да работя върху представата за границата между светлината и тъмнината. Работих с аналогови процеси и се фокусирах върху представяне на район на остров Серифос, в който има желязна мина. Винаги съм имала интерес към мините и тяхната история, така че, започнах да проучвам нейната. По време на проучването попаднах на една фраза на последния президент на синдиката на миньорите, където той споменава, че: „Миньорите виждат светлината на слънцето само в неделя“. Тази фраза се превърна в катализатор в моя технически подход. Отпечатах изображенията във фотографска лаборатория и използвах техниката на соларизация, за да предам визуално онзи малък момент, когато човек излиза от пълна тъмнина към светлината - на границата между мрака и светлината.
Историята, която моята работа разказва, е за едно историческо събитие, което се е случило в тази конкретна мина през 1916 г. Като археолог, аз се интересувам от историческите изследвания и от това да създавам работа, която да изследва различни страни и пластове. Докато проучвах историята, открих, че събитията от стачката, случила се тогава, включват и други аспекти на понятието “граници”. Има очевидните технически аспекти на Негатив и Позитив в една фотографска лента, идеята за Светлината и Мрака, които вдъхновяват процеса на соларизация, но присъстват и границите на историята между Работодателя и Работника, тъй като говорим и за стачка, както и Реалността и Легендата, възникнали при изследването на историческите факти. Опитах се да засегна тези нови гранични аспекти и в текста, който ще придружава изображенията в предстоящата публикация.
Процесът на сътрудничество беше доста полезен за мен и за развитието на тази работа. Разбрах, че има много културни аспекти, които ни свързват като артисти, идващи от източната част на Европа - споделени територии през различни исторически епохи, храна, идеи, суеверия и елементи на хумор. До края на срещите всички се свързахме с нашето наследство и споделена история и това ме накара да се почувствам като у дома си, въпреки че съм толкова далеч от него.
Елизабет Айтай:
Когато бях приета в групата To Touch at the Edge, току-що се бях върнала от САЩ обратно в Европа. Това, което трябваше да бъде временно посещение, се оказа дълготрайно. След едно десетилетие в САЩ, се завърнах променена по много начини и с нов поглед към Европа. Когато си тръгвах, често се оказвах в едно междинно пространство между Източна и Западна Европа. Да принадлежиш означава постоянно мисловно балансиране на различни светове; ежегодните ми пътувания до Румъния през 90-те бяха като пътуване във времето от единия век към другия. С падането на границите станах свидетел на западняване на Изтока, което младото поколение приветства, докато по-старите поколения имаха по-скептично отношение към притока на промяна.
Студената война остави дълбоко разделение в умовете и сърцата на хората в цяла Европа. Свят, който беше тясно обединен преди Първата световна война, преживял разцепление чрез поредица от катастрофални събития. Румъния не беше добро място, но това не ме притесняваше много. Наблюдавах и наблюдавах как бавно се разгръща промяната.
Западната империя е огромна. Днес тя достига от западния бряг на северноамериканския континент до бреговете на Черно море. Вече няма желязна завеса; няма физическо разделение, а само малък остатък от това разделение в съзнанието на хората. Източна Европа, тази сива зона от миналото е част от нея сега - отново, тъй като границите са станали пропускливи и хората са били подложени на бавна и постоянна заблуда на илюзии. И все пак трябва да се извърви дълъг път към либералните общества, които изискват постоянно преразглеждане на сблъскващи се светогледи.
Една част от моята работа, която е представена в книгата Tot Înainte (Напред), хвърля светлина върху умовете на хората малко преди включването на Румъния в Европейския съюз. Чрез набор от въпроси, които зададох на 12 интервюирани от различни среди и на различни възрасти, получих панорама от мислите на хората за промените, които се случиха и които все още се случват.
Беатрис Шют Мумджиян:
Не се свързвам с думата “граници” и всичко около нея и честно казано не намерих подсказска в отворената покана, че това е основната тема. Групата изглежда беше по-загрижена за отношенията между Източна Европа и останалия свят, главно Западна Европа, които са теми, с които също често се занимавам. През април станах съосновател на изследователска резиденция в Рудните планини на бивша Източна Германия, наречена ost in space (буквално означаваща Изток в космоса и световна игра на „изгубени в космоса“), която се стреми да обсъжда и демонстрира източни култури и пита къде започва изтокът, къде свършва?
Вероятно по-голямата част от сегашната ми работа е свързана или с преход от едно място към друго, или с разделяне на нещата и изваждане на правилата за ангажименти от един контекст и използването им в друг от различна област. Често комбинирам лични истории със световна история и черпя вдъхновение от собствената си биография и от тази на семейството ми - всички ние, които сме били “премествани” няколко пъти в следствие на различни политически събития от Западна Азия до Западна Европа.
Говорейки за границите в моята работа, един пример е Documentation Report, 16 mm филм и фотоархив, който се занимава с границата между пърформанс, документален филм и фикция, наблюдение в градското пространство, да бъдеш жена в публичното пространство, увреждане и протези, глобализъм, желание, архитектура, наред с други неща, и преди всичко процеса на редактиране. Искам да изследвам пространствен вид редактиране, който позволява на главния герой безпроблемно да преминава от едно място в света към друго. За друг проект, наречен Magic City, изграждам градове от различни храни от собствените си култури, както и от тези, които са ме заобикаляли.
Работата, представена в изложбата и адаптирана към проекта, Опис на криминалистичните разкопки или Пълната деконструкция на едно арменско семейство, е сложен и дългосрочен медийно-рефлексивен фотографски архив от „обекти“. В него разглобявам своя семеен фотоархив, който беше намален по причини, които могат да бъдат разширени както на лични, така и на политически, буквално до най-малките подробности.
Езги Ерол:
Работата ми „of sea, leaves, sunshine and red" е развиващ се проект и мултимедийна инсталация, от която ще покажа малка част за първи път. Тя се основава на дисертационния проект, върху който работя в момента.
Предисторията на работата са разкопките, проведени между 1932-39 г. в бившата метрополия на древното изкуство Антакия, която сега е център на провинция Хатай на турско-сирийската граница. С течение на времето Антакия е преживяла различни господства. Само през XX в., след 400-годишно османско владичество, тя е била и под френски мандат. След това, преди кратката Втора световна война, за кратко е република (като Република Хатай), която година по-късно е включена в състава на Турция. Днес Хатай се намира и в конфликтната зона на войната в Сирия. Това е граничен град, чиято история намирам за очарователна и вдъхновяваща. Не на последно място, защото това е и родният край на майка ми, където прекарвам много време.
Antioch Expedition Archive, Department of Art and Archaeology, Princeton University
При разкопките са извадени предимно мозайки, повече от половината от които сега са изложени в северноамерикански музеи и в Лувъра. Разкопките се провеждат от Принстънския университет - в работата си използвах материали от техните архиви. Една от разкопаните мозаечни настилки е „Europa and the bull" - днес изложена в Baltimore Museum of Art. В работата си се позовавам на тази мозаечна настилка и използвам шарката на „Europa…”, за да вкарам древните цветови тонове в диалог със съвременната цветова система на печата, както и мозаечните камъни и идеята за пиксела. И изхождайки от историята на мита, зрителят чете един измислен разказ, който отразява разкопките. Като цяло се опитвам да разсъждавам върху това кой има достъп до миналото, най-вече археологията, която е важен източник, и как историята на работниците остава невидима. Но работата със сигурност пренася и моята лична меланхолия към това място и спомените, с които съм се занимавала и в предишната си работа Mulberry Tree (2019).
За звуковата картина си сътрудничих със Сюлейман Ерол. Той абстрахира песента „Gül kuruttum" (БГ: Изсуших една роза) за тази инсталация. Това е песен от Хатай от 1947 г., но някои източници описват, че тя е мигрирала там от България. За мен беше плодотворен процес да мисля за тези две места едновременно.
Граница за мен означава пресичане. Когато става дума за граница, работя и с думите, наред с други намеси, солидарност, грижа и любов. Дори да звучат клиширано, трябва да ги преосмисляме отново и отново. Кой се грижи за миналото, кой не успява да говори за него - това са все теми, за които мисля съвместно с „граница”. Границите са национално-държавни конструкции, в които се проявява много насилие. Затова те са и местата на паметта за много хора. Както казах, Хатай, Антакия така или иначе са гранични градове, които в работата си конфронтирам с тяхното физическо съществуване и се питам „колко пъти може да бъде прокарана една гранична линия?".
Теодора Йеремич:
Ще започна отзад - напред. Смятам, че единственото възможно бъдеще, ако изобщо искаме да имаме такова, е сътрудничеството. Императивът за една позиция, една гледна точка и още по-лошо "една истина", за щастие, няма абсолютно никакъв смисъл в днешно време. Най-накрая дойде времето да се чуват многоточия и полифония. И под това имам предвид не само сътрудничеството между хората, но и между нечовешките видове. Ученето от бактериите за това как те съжителстват, кооперират се, сътрудничат си, без да се натрапват и без идея да се потискат взаимно, дава ценна представа за значителната другост, която чувстваме постоянно.
Beatrice Schuett Moumdjian and Teodora Jeremić | International Bun - Story as Recipe presents: Recipes for Remedies
Изчислено е, че около 39 трилиона микробни клетки, включително бактерии, вируси и гъбички, живеят върху и в нас. Това не е число, което можем лесно да пренебрегнем. Въпреки това ние функционираме с всички тях и всъщност много от тях създават симбиотични отношения, които ни помагат да оцелеем. Затова въпросът ми е дали можем да научим нещо от тях? Заедно с тази идея, за споделяне на знания и опит, идва и любовта и признателността към съвместните процеси и проекти като този, където всички идеи, мисли и спомени се променят постоянно, преплитат се и се свързват.
Що се отнася до думата „граница", аз не съм неин особен почитател, но бих могла да кажа, че работата и подходът ми се основават на идеята, че „границата" не е непременно нещо, което ни разделя, прави разломи и подчертава различията, а по-скоро фиктивното или реалното „не-пространство", където различията са най-близко до това, което биха могли да бъдат.
TO TOUCH AT THE EDGE е в КО-ОП до 19 декември.
Какво вълнува младото поколение артисти в България? Галерия "Кредо Бонум" и Гьоте-институт представят новите имена в съвременното изкуство
Френският фотограф Шарл Фреже обикаля света и документира различни общности, които се маскират, за да плашат злото и да гонят зимата, но най-вече, за да бъдат заедно
В новата си изложба художничката Мартина Вачева изобразява в керамични съдове културните традиции на посттраките и съвременните „постижения“ в сферата на корупцията и политическото задкулисие