Виктория Семикина е руски илюстратор и художник на свободна практика. От осем години живее в Болоня, Северна Италия и вече откровено споделя, че обича този град много. Намира го за жив и вдъхновяващ, а фактът, че там се провеждат много изложби и фестивали, само подсилва страстта помежду им. Oбича да експериментира с различните техники - колаж, принт и рисуване с акрилни бои, макар че обикновено работи дигитално. За личните си проекти майстори хартиени и дървени инсталации, като използва всякакви винтидж отпадъци. В творбите ѝ има една особена романтика, нещо леко детско, малко наивно, но изключително симпатично и те кара да си го пазиш като картичка от пътешествие, което не искаш да забравяш.
Какво те вдъхновява в работата ти като художник?
О, вдъхновението е навсякъде – много обичам да пътувам, да наблюдавам хора, архитектура, редки средновековни стенописи, изложби на съвременно изкуство, местни спонтанно организирани пазари, скорошни или много стари филми … Мисля, че е много важно да не се ограничаваш в полето на илюстрацията и да се оглеждаш наоколо с широко отворени очи.
Остава ли ти време за лични проекти?
Трудно е за вярване, но прекарвам около 80% от времето си в работа по лични проекти и само 20% за поръчкови илюстрации. Когато започнах да работя като илюстратор, беше точно обратното. Спомням си, че в някакъв момент бях така прегряла от работа, че реших да откажа повечето от поръчките си и да посветя времето си на лични проекти. Честно казано, за в бъдеще мечтая да работя само по книгите си и личните проекти.
Кое е последното, по което работиш?
Сега работя по илюстрована книга за Франсоа Трюфо – френски филмов режисьор, който е направил абсолютно гениални филми. Трябва да призная, че това е най-трудната илюстрована книга, която някога съм правила. Трябва да е вълнуваща за деца и да увлече и техните родители, очевидно кино любители. И все пак, не се страхувам от предизвикателни проекти!
Без какво не тръгваш на път?
Никога не излизам без скицник. По време на пътуване обикновено взимам 2-3 скицника с мен и много моливи, четки, пастели. Забавно е да разглеждаш старите си скицници и да си припомняш всички детайли от отминалите пътувания. Понякога може да си припомниш дори звуци или аромати от пътуване от преди 10 години – невероятно е...
Как успяваш да уловиш духа на едно място и на хората, които живеят в него?
Може би се опитвам да си представя, че съм живяла на това място дълго време и сега се връщам, за да видя приятелите си. Също така се опитвам да намеря колкото се може повече снимки, за да се потопя изцяло в атмосферата на това място.
Какво ще открием в кошницата на колелото ти?
Съдържанието на моята кошница винаги е изненада за мен и за колелото ми. Може да е всичко - огромен цъфтящ кактус, намерен на бунището или стар куфар, пълен със скъпоценности от битака.
Какъв тип пътешественик си?
За мен най-добрият начин за пътуване е да наема апартамент за месец или два и да се потопя дълбоко в местния живот. Много ми допада да изучавам местните традиции, храна, изкуство... всичко! За щастие, моята работа ми позволява да се заседявам по местата, в които пътувам. Например, сега съм в Пулиа в Южна Италия, тъкмо бях в Матера и Остуни – удивителни древни градове. Бих искала да се върна отново другата година и да остана за няколко седмици, за да рисувам много повече, отколкото успях сега. Между другото, храната в този регион е най-доброто, което съм опитвала в Италия!
Местата, в които обичаш да се връщаш?
Много обичам да се връщам в Москва, особено през зимата. Няма да повярвате, но много ми липсва снегът, тъй като рядко вали сняг тук в Италия. Преди празнувах Коледа с огромно коледно дърво и гледах през прозореца как навън вали сняг.
Кое е най-необикновеното ти откритие?
Наскоро открих, че ако станеш рано и излезеш в 6 сутринта, може да видиш Венеция без никакви туристи! А в 5 сутринта е още по-добре. Опитвам се да ползвам този съвет при пътуванията си, макар че ми е много трудно да се събуждам толкова рано.
Какво е морето за теб? Какъв е първият ти спомен от него?
Родена съм в Москва, Русия – много приятен град с изключително дълги и студени зими. Преди казвахме, че имаме 3 месеца лято и всичко останало е зима.
Първият път, когато родителите ми ме заведоха на морето, бях на около 5 и бях шокирана – никога преди не бях виждала морето! Спомням си огненото слънце и златния пясък, медузите и соления вкус на водата – беше като сън. Спомням си, че намерих голяма раковина и я донесох в Москва. Когато беше много студено навън, я слагах на ухото си, слушах морето и си представях плаващите кораби. Докато учих рисуване, винаги се връщах към темата за морето и за много отдалечените градове, където хората живеят близо до морето и никога не са виждали сняг.Така се роди моята страст към морето – всеки път, когато рисувам море или кораби – сякаш се завръщам към детството си.
Кои са книгите от детството ти и илюстрациите в тях, които все още помниш?
Интересно е, че любимите книги от детството ми бяха всъщност професионално илюстровани книги. Не само сладки и забавни, но много добре изрисувани книги. Това доказва, че децата разбират изкуството много по-добре, отколкото родителите им очакват от тях. Обожавам Лев Токмаков – най-добрите му книги бяха публикувани през 60-те - 80-те години в СССР. Мисля, че той може би е любимият ми руски илюстратор от този период. Бях хипнотизирана от неговите магични персонажи и уникалния му стил.
Къде мечтаеш да те отведе твоята лодка на въображението?
Има едно тайно място, където обичам да ходя от време на време, докато сънувам. Това е една стара, изоставена библиотека, пълна със странно изрисувани книги. Често взимам някои книги с мен и се надявам да не изчезнат, когато се събудя. Но те винаги изчезват. Така че единственият начин да добавя тези книги към лавицата си е да ги нарисувам сама.
