От няколко дни очите ми са зачервени, боли ме глава, забравям да се храня и вървя из София като зомби. Внимателно с ракията, вероятно ще кажат някои от вас. Стига си пиянствал! Прибери се вкъщи и се наспи.
Иска ми се решението да беше толкова просто. Проблемът ми не е обикновена гроздова или коняк „Плиска“, а далеч по-сериозно пристрастяване: новата преносима електронна игра Game Boy на японската фирма Nintendo, която излезе на пазара с огромен шум през април тази година. По-малък от книжка на Библиотека „Галактика“, лесно побиращ се в широк джоб на панталон или яке, Game Boy (произнася се Гейм Бой, а не Гаме Боу и идва от двете английски думи „игра“ и „момче“) е един напълно нов, бих казал дори революционен продукт в своя клас. Оттук нататък, смея да прогнозирам, представите и очакванията ни за преносими електронни игри ще бъдат напълно променени.
Безсмислено е да сравняваме Game Boy с до болка познатите ни съветски бракми „Ну погоди“ и „Охота“ на завод „Электроника“. Това е като да поставим редом кормилачка и скейтборд. Или Жигули и Батмобил. (Ходихте ли вече да гледате тазгодишния „Батман“ на режисьора Тим Бъртън с Джак Никълсън, Майкъл Кийтън и Ким Бейсингър в главните роли? Ако ли не, спирайте да четете тази статия веднага и марш в най-близкото квартално кино.)

Приемуществата на Game Boy са няколко и то сериозни. С мощния си, осембитов процесор тук по-скоро става дума за джобен персонален компютър, отколкото за елементарна електронна игра. Ако досега бяхме свикнали да гледаме човечета (или вълци), които дървено подскачат напред-назад по предварително изрисуван с фолио фон, то графиките на Game Boy позволяват напълно плавно движение на централния персонаж върху цялостна динамична картина на екрана от цели 160 х 144 пиксела. Конзолата е снабдена с малък кръстовиден джойстик вляво, чрез който се задава посока на движение, а останалите функции се управляват чрез два изпъкнали бутона вдясно, изключително удобни за натиск. Въпреки че цветовата гама на екрана е в чернобели тонове, сивото е в цели три акцента: черно, синьо и лилаво. Чрез странични бутони имаме възможност да контролираме контраста на картината, както и силата на звука. В допълниение можем да ползваме 3.5 мм стерео жак за слушалки, ако не искаме да притесняваме околните в трамвая или учителката в час.

И тук идва най-голямото нововъведение: Game Boy не е просто поредната електронна игра, а платформа за неограничен брой игри, които се купуват отделно на малки дискетки и се поставят в специално гнездо на гърба на конзолата. Nintendo на практика са създали преносима мини-версия на широко популярната си от вече няколко години конзола за телевизор Nintendo Entertainment System. Имаме възможност да играем, както на до болка познатата Tetris, така и на любимата на всички Super Mario. Сега обаче можем да мъкнем тази съкровищница насвякъде с нас, из цялата страна, където и да пътуваме, от Михайловград до Мичурин. Четирите AA батерии осигуряват захранване до 15 часа (абсолютно нечувано, ще се съгласите), а специален адаптор позволява, ако решим, да включим конзолата директно в електрическата мрежа.
Само за последните няколко месеца в Япония и САЩ има продадени стотици хиляди бройки, като някои анализатори предвиждат, че вероятно скоро ще надхвърлят милиони. (Моята бройка ми я донесе богат чичо от Америка.) Според информация в пресата, можем да очакваме появата на Game Boy в Европа през следващата година. Не бих се учудил, ако в бъдеще видим и подобрена цветна версия на играта, така както всеки дом вече притежава цветен телевизор.
Ако имам някакви критики към Nintendo, те са основно в две насоки. Първо, донякъде неудачният и сексистки избор на име на конзолата Game Boy. Все пак, уверен съм, немалко момичета ще бъдат обхванати от магията на този чудесен продукт и не е честно – извинявам се за каламбура – те да бъдат изключвани от играта. Второ, което е също така важно, на кутията задължително трябва да има предупреждение: внимание, опасност от пристрастяване.