Война, мир и кухня: фотографията на Евгения Максимова

Ако отворите фотокнигата Kitchen Stories From the Balkans (”Кухненски истории от Балканите”) на Евгения Максимова, погледът ви ще се спре на детайли, които ще изпратят мислите ви в различни посоки и асоциации. Някои снимки ще ви припомнят за детството или едно позабравено минало, а други – за нечие настояще, което все още изглежда по същия начин.

Поредицата на Максимова от кухненски пространства в различни балкански домакинства остава напълно актуална десетилетие след появата си. Какво прави атмосферата, която тя е уловила, толкова устойчива на времето?

Какво ни обединява, какво ни разделя

Евгения Максимова започва проекта с една невинна идея: да се фокусира върху храната като обединяващ елемент между балканските народи.

“Тя е едно от малкото неща, за които хората от целия регион признават, че ги свързва”, казва тя и разглежда това сходство като следствие от общия исторически опит с Османското владичество. Както и в контекста на десетилетията комунистически режим: лишенията във времето също диктуват как това пространство се организира, което и прави “Соц гурме” на Албена Шкодрова подходящо допълнение към Kitchen Stories From the Balkans.

“Все още се наслаждаваме на вкусове от ориенталската кухня – гювеч, сърми, кавърма, баклава, шкембе чорба, туршия, кьопоолу... и списъкът продължава. Докато разсъждавах върху това споделено наследство, започнах да се питам какво ли се случва в балканските кухни днес.” В тази тема тя намира находка, почти като забравена подправка в чекмедже: “Кухнята е много повече от място за приготвяне на храна – тя е пространство, което отразява идентичността и самовъзприятието на хората.”

Книгата излиза през 2014 г., но идеята датира от няколко години по-рано. През септември 2010 г. Максимова е в Берлин за майсторски клас за документална фотография с фокус върху Балканите, инициатива на World Press Photo и фондация “Роберт Бош“. Там за първи път развива концепцията, а впоследствие посещава Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия.

Животът, който не се променя

Десетилетие след издаването на Kitchen Stories From the Balkans Максимова се замисля как споменаването на името на региона все още поражда чувство на разделение и несъгласие: “Хората на Балканите и до днес живеят в сянката на етническо и териториално напрежение. Енергията, която би могла да гради светло бъдеще, често потъва в стари рани, които пулсират в ежедневието.” Във всички балкански държави тя вижда хора, които не са съвсем на мястото си: младите или трудно се справят с издържането си, или са притиснати в панелните апартаменти на родителите си, като че ли насила заключени в миналото. Често стремежът към по-добър живот води просто до емиграция.

Така Максимова започва да разглежда кухнята като място, което формира спомени, отношения, себерефлективност, как често то остава с непретенциозен или направо суров и груб интериор. “Дори когато средствата са ограничени, хората предпочитат да ги похарчат в кафенета и барове, вместо за удобства у дома.”

А в същото време винаги има визуален знак, който отпраща към новото, това, което е смятано за модерно: лого на марка или реклама, по някаква начин рециклирана в интериора. Така сам по себе кичът също става обект на работата ѝ, а този пласт е по-детайлно разгледан в друга нейна серия, завършила като фотокнига: Associated Nostalgia от 2015г.

“Първата ми отправна точка беше кухнята в апартамента, в който съм израснала, както и тази на съседката от шестия етаж”, казва Максимова, родена през 1973 г. в Русе и завършила журналистика в Университета във Виена, където живее и до днес.

Едно от предизвикателствата в процеса е как темата да бъде разбрана от по-широката и международна публика.

“Още в самото начало на проекта, си представях серията не просто като поредица от снимки, а под формата на книга, а и аз самата съм голям почитател на тази медия. Идеята ми се стори изключително подходяща, за да предам всички нюанси и детайли, които са от съществено значение за темата, да създам дълбочина на възприемането, която би могла да обогати опита на читателите.”

Във фотокнигата Максимова избягва да снима хора. До голяма степен, за да остави зрителя да дешифрира детайлите, предметите да оживеят и така читателят да направи собствена история от забелязаното на страниците.

От кухнята към реката

От всичките ѝ фотографски проекти досега Kitchen Stories From the Balkans е сред тези, които са най-силно свързани с родната ѝ среда и е всъщност малка част от всичко, което е правила през десетилетията. Журналистическата работа на Максимова я изпраща буквално из целия свят, а през годините има публикации в издания като National Geographic, Economist, Die Zeit, Moscow News, The Guardian, The Washington Post, Corriere della Sera.

Най-скорошната ѝ книга е също дълбоко потапяне в неясните и преходни фази на региона, но този път с още по-съсредоточен фокус към България. The Silent River от 2022 г. изследва реакциите около убийството на телевизионната водеща и журналистка Виктория Маринова през 2018 г., породило обществени дебати и протести. Въпреки първоначалния шум и догадките до каква степен има политически мотив, случаят, развил се в родния град на Максимова – Русе, е сравнително бързо забравен. Тя представя темата от разнообразни и често индиректни ъгли. В книгата ѝ е включено и есе от популярния предимно на германския книжен пазар и немскоезичната театрална сцена Димитър Динев, автор на преведения и у с нас роман “Ангелски езици”. The Silent River е отличена с първа награда на Austrian Photobook Awards, а преди да излязат като книга, снимките от Русе и крайбрежието на Дунава (където е извършено убийството) са представени и като изложба в рамките на Vienna Design Week през 2021 г.

Възможно е да мине известно време до следващата фотокнига на Максимова. Казва, че сега основният ѝ приоритет е 12-годишната ѝ дъщеря. “Трудно ми е да се фокусирам върху нови проекти, когато у дома вилнее новоизлюпен тийнейджър. Уверена съм, че мнозина разбират какво имам предвид. В момента работя предимно върху архива си. Разполагам с много суров материал, който се надявам да обединя концептуално по един или друг начин. Това е доста увлекателно занимание и е повод за интензивен анализ и размисъл относно всичко, върху което съм работила досега.”

Повече за работата на Максимова на www.emaxphotography.com и @emax.

У нас Kitchen Stories From the Balkans и The Silent River са част от каталога на независимата платформа за фотокниги ПУК! на www.pukbooks.com. Книгата ще бъде част от събитието “Библиотека Фотосинтезис | Фокус: Oбиталища“ на 5 ноември от 17:00 до 20:00 ч. в галерия “Синтезис“, като част от съпътстващата програма на изложбата на Руфина Ву и Щефан Канъм “Портрети отвисоко“.