Вяра Бояджиева

Вяра казва, че най-добрият начин да се учиш да рисуваш е да живееш, повече отколкото да рисуваш. Освен таланта си, очевидно тя владее добре и този баланс, щом рисуването ѝ се получава толкова изящно. У нас е по-позната на читателите с илюстрациите и българските корици на книги на автори като Мая Анджелоу, Джонатан Сафран Фоер и Джейн Остин. В сърцето и паметта на “Виж!“ тя завинаги ще бъде и авторът, илюстрирал стотния ни брой. Откакто през 2020 г. музеят “Виктория и Албърт“ в Лондон я отличи като един от двамата наградени като “Студент илюстратор на годината”, тя вече има издадени три илюстрирани книги в различни международни издателства. В две от тях е художник (Misé Misé и A Day That’s Ours), а в последната – Word Trouble за издателство Walker Books, е самостоятелен автор. Хващаме я в настоящия ѝ дом в Холандия, докато работи по проект – поръчка на Meta (доскоро “Фейсбук“) и малко преди на 1 юни да представи в поредицата МЕЛБА нова книга, посветена на София, която създават заедно с издателство “Точица“.

Yellow Lemon (Жълт лимон)

Къде получи най-ценните си уроци като илюстратор?

Интересен въпрос. Личният ми живот и този на илюстратор винаги са вървели ръка за ръка. Илюстрацията е толкова близко свързана с психологията, че личностният растеж на един илюстратор обогатяването на вътрешния му свят, неизбежно би го довело до професионална зрялост. Затова винаги съветвам младите илюстратори да живеят повече, отколкото да рисуват.

Защо правенето на скици на случайни хора или ситуации, които наблюдаваш, е ценен опит за теб и кои са любимите ти места за скициране?

Това е среща лице в лице с живота – drawing from life, както е на английски. Ценно е, защото изостря сетивата (не само зрението), учи на любопитство, емпатия, смелост, медитация. Със сигурност не ми е дало само “художествени умения“.

Обичам да скицирам София – този луд, смешен, но и тъжен град. Не мисля, че е възможно да го рисуваш, без през теб да преминат поне десет противоречиви чувства и мисли и това ме кара да се чувствам жива.

Част от книгата Misé misé (изд. La Joie de lire, 2022)

Кои са обичайните и необичайните асоциации, които предизвиква допълнението, че си илюстратор от България?

Не съм имала толкова много проекти в чужбина, за да мога да обобщя с две думи, но необичайната (или може би обичайната) случка беше с един богат клиент, който ми предложи смешен хонорар именно заради това, че съм от България. Историята е дълга, но за пръв път усетих какво е да бъдеш жертва на расизъм в професионална (интелектуална) среда.

А bird matter

В представянето на първата ти издадена изцяло авторска книга Word Trouble се казва, че в крайна сметка добрината и смехът са универсални езици. Ти кои други универсални "езици" използваш?

Мисля, че цветовете и движението във фигурите са универсални езици, които всяка публика, независимо от културата или езика ѝ, оценява.

Какви са основните разлики, които би откроила между работата с български и работата с чуждестранни издателства?

С българските издателства и клиенти е по-свободна. Получавам повече доверие, но по-ниски хонорари. С чуждестранните получавам повече “авторитет и слава”, по-високо заплащане, но по-малко контрол над проекта. Уча си уроците и избирам по-внимателно проектите, в зависимост от приоритетите ми.

Част от сториборд към книгата A Day That's Ours с автор Blake Nuto (изд. Flying Eye Books, 2022)

Кои са щастливите случайности, които са били съдбоносни за теб и работата ти?

Най-скорошното ми професионално удовлетворение беше да бъда интервюирана в новата книга на професор Мартин Салисбъри “Drawing for Illustration”. Той е автор на поредица красиви книги, свързани с книгоиздаването и изкуството на илюстрацията, и това беше огромна чест за мен. Още във въведението, със заглавие “Drawing, what is it?”, има моя скица на шахматистите пред Народния театър. Трудно ми е да го повярвам все още!

Имаш ли изградени работни ритуали? Как откриваш вдъхновението в случаите, когато го няма, а имаш срокове?

Нямам ритуали, но когато не се получават нещата, се моля на Бог. Действа ми отрезвително да видя кое в крайна сметка остава най-важното. Този мир ми позволява да стисна зъби и да продължа спокойно, докато не се отпуши креативната криза.

Част от книгата Misé misé (изд. La Joie de lire, 2022)

Какви книги ще открием на нощното ти шкафче или в библиотеката ти? А какво има на работното ти бюро?

На нощното ми шкафче в момента лежат “Comment parvenir à tout rater” (“Как да успееш да прецакаш всичко“) на Марк Твен, “Писма до един млад поет” на Райнер Мария Рилке и “De egel, dat ben ik” (“Таралежът, това съм аз“) на Туун Телехен, който криво-ляво чета на холандски, защото уча езика, и силно препоръчвам Телехен!

Скицник, (юни 2020) 

Кои нови издания с твои илюстрации можем да очакваме да излязат на български и кога?

Подготвям визуално писмо до София! Предстои ни много вълнуваща книга с издателство “Точица“, която ще бъде повече за възрастни, отколкото за деца (но съм сигурна, че и децата ще я разберат). Ще се опитам да разкажа града по много личен начин, през тънкости, които само софиянците знаят – със сигурност не трябва да очаквате туристически гид.

Кои са актуалните проекти, по които работиш в момента?

Освен по тази книга, по проекта за Meta (“Фейсбук“ и “Инстаграм“), както и по един все още конфиденциален проект за България, който несъмнено ще се хареса на пътешествениците!

Повече на @vyaraboya и vyaraboya.com