Welcome to Bee-lin!

Берлин често е наричан една от столиците на градското пчеларство в Европа. И това далеч не е само ефектно маркетингово клише.

Статистиката е наистина впечатляваща в град с 3,8 милиона души население са регистрирани повече от 1200 пчелари, които се грижат за близо 8500 кошера. Тази необичайно гъста концентрация на кошери за голям град превръща Берлин в третата европейска столица по брой кошери на глава от населението (след Лондон и Виена). Макар и често скрити от погледите на хората, те са буквално навсякъде – в задни дворове, паркове, комунални градини, върху покривите на офис сгради, културни институции и жилищни блокове, дори и на върха на Берлинската катедрала, в самия център на града. Пчеларството тук не е екзотично хоби, а значима част от градския живот през последните две десетилетия. Курсовете за начинаещи често са пълни месеци предварително.

Пчеларката от покривите

52-годишната германка Ерика Майр е един от ветераните на градското пчеларство в Берлин. През 2007 г. Майр, която е ландшафтен архитект по образование, започва да се занимава с пчеларство в свободното си време. Тя е сред първите ентусиасти, които поставят бели стиропорени кошери върху покривите в града. Това позволява на пчелите да живеят далеч от любопитните погледи и необезпокоявани от крадци и вандали. Майр започва да продава меда си с търговската марка “Stadtbienenhonig“ (от немски – “градски пчелен мед“) в бара си Mysliwska в квартала Кройцберг, както и в кафенето на Принцесиненгертен общностна градска градина, поддържана от доброволци.

Днес Ерика Майр се грижи за десет кошера в околностите на Рим. Фотограф: Wazem Khan

През 2012 г. Майр издава книгата Die Stadtbienen: Eine Großstadt-Imkerin erzählt (от немски – “Градските пчели: Разказът на една столична пчеларка“), която се превръща в манифест на градското пчеларство, а самата тя – в най-известния му посланик.

През 2018 г. Майр затваря бара и заедно с приятеля си заминава за Италия. На следващата година двамата се преместват в Рим. Тя казва, че градът ѝ напомня за Берлин през 90-те години – както с оживената си арт сцена, така и с наплива от чужденци.

Майр разполага осем кошера върху покривите на сграда в центъра на Рим. Преди три години всички те са унищожени от стършели само за седмица. Тя не се обезсърчава и изгражда пчелина наново. Днес има десет кошера, разположени на половин час пеша от апартамента ѝ, в околностите на Виа Апия – най-важния път в Древен Рим.

“Това е невероятно място!“, казва с ентусиазъм Майр. “Кошерите ми са в частна градина, недалеч от Катакомбите на Каликст, с изглед към кипарисите по Виа Апия, където през пролетта цъфтят огромен брой розмаринови храсти. Миналата година успях да добия пет килограма розмаринов мед, който е просто чудесен. Този мед е известен от поне 2000 години и се споменава в множество антични текстове.“

Фотограф: Wazem Khan

От май до септември Майр изважда мед веднъж месечно, а всяка нова реколта има различен вкус. Миналата година тя добива общо 200 килограма мед, от които днес са останали едва няколко буркана. Майр наглежда пчелина си всяка седмица, а през зимата посещенията ѝ се разреждат до веднъж месечно. Казва, че взема само част от меда и винаги оставя достатъчно за зимата. Февруари е един от най-критичните месеци. Тя винаги "захранва всеки две пчелни семейства с по един буркан мед, който намазва върху рамките и стените на кошера. В момента има едва десет кошера и обръща специално внимание на всеки от тях.

“Не мога да ги оставя да умрат. Ако имах 25, щеше да е по-лесно, но с десет кошера всяко семейство е важно”, казва Майр. Все пак тя смята, че не е толкова важно колко кошера има човек, колкото пчеларите да опознаят добре навиците на всеки един от тях.

Американецът с мисия

През 2018 г., когато Майр се премества в Рим, един американец избира Берлин за свой нов дом и за място, където да се посвети на това, което възприема като мисия на живота си. 55-годишният Стив Рогенстайн е активист и основател на The Ambeessadors – организация, чиято цел е да обедини разпокъсаната пчеларска общност и да подкрепя устойчивото пчеларство и опазването на природата.

Стив Рогенстайн. Фотограф: Chase Emmons

Роден в Ню Йорк, Рогенстайн се запалва по пчелите още през 1994 г.“Цял живот съм имал кучета за домашни любимци, но един ден, в началото на 90-те, съседът ни се сдоби с няколко кошера в задния си двор. Пчелите ме омагьосаха!“, спомня си Рогенстайн.

Няколко години по-късно той се записва на двудневен теоретичен курс, който е достатъчен за повторното пробуждане на интереса му. Започва да купува книги, да пътува и да посещава срещи на пчеларски асоциации. Изкарва десетмесечна стажантска програма по пчеларство, в която десет доброволци се грижат за четиридесет кошера на покрива на Бруклин Нейви Ярд – исторически индустриален комплекс и бивша военноморска база. Впоследствие Рогенстайн взема участие в Bee Informed Partnership – най-продължителната изследователска инициатива за наблюдение и подобряване на благосъстоянието на медоносните пчели в САЩ, провеждана от Университета на Мериленд.

През 2014 г. Рогенстайн се премества в Барселона, без да знае, че градското пчеларство там е незаконно според остарял закон, който забранява отглеждането на животни в града по хигиенни и безопасни причини. Това обаче не го спира и той създава няколко пчелина в лавандулова ферма и две биодинамични лозя в околностите на града. През 2017 г. организира фестивал на меда и изнася серия лекции в училища и общностни центрове, разказвайки за удивителния свят на пчелите.

Стив Рогенстайн.

Докато живее в Барселона, Рогенстайн и съмишлениците му се опитват да отменят закона, който забранява градското пчеларство. Днес обаче той твърди, че вече не би лобирал в негова полза. Според него нарастващата популярност на това занимание в мегаполиси като Ню Йорк, Берлин и Лондон води до пренасищане с медоносни пчели, които често се отглеждат неправилно, конкурират се ожесточено за ограничени хранителни ресурси и разпространяват болести.

“Хората често казват: “Искам да спася пчелите, затова ще ги отглеждам в задния си двор.“ Истината е, че много от тях нямат необходимите знания и умения, за да се грижат правилно за тях, и така причиняват повече вреди, отколкото ползи“, убеден е Рогенстайн.

Стив Рогенстайн, подобно на Ерика Майр, е привърженик на естественото пчеларство. Една от първите му задачи, когато се премества в Берлин, е да се свърже с Melifera – неправителственото сдружение за развитие на природосъобразното пчеларство в града. Година по-късно, през август 2019 г., той организира конференция, наречена “Learning from the Bees“, с главен лектор Том Сийли, професор по биология от Университета “Корнел”. Събитието е посветено на т.нар. Zeidlerei традиционен австрийски и немски начин за отглеждане на пчели в кухи дървесни дънери, вместо в модерни рамкови кошери. Конференцията събира около 250 участници от цял свят, а още 40 души се включват в уъркшоп за изработване на кошери от дървесни дънери.

Стив Рогенстайн.

Друг проект, в който Рогенстайн участва, е Honey Bee Watch – глобална коалиция от изследователи, учени, пчелари и различни неправителствени организации, свързани с дивите пчели. Тези видове са сравнително по-малко проучени в сравнение с обикновената медоносна пчела. Целта на Honey Bee Watch е да разбере как дивите пчели оцеляват без човешка намеса. Берлин е дом на повече от 300 вида диви пчели — удивителна цифра, при положение че в цяла Германия има малко над 560 вида, а в целия Европейски съюз – около 2000. С други думи, повече от половината от известните диви пчели в Германия могат да бъдат намерени в границите на един-единствен град.

Това биоразнообразие се дължи отчасти на уникалната градска структура на Берлин. Почти 44% от територията му е заета от зелени и сини пространства (паркове, гори, езера, реки, железопътни насипи и необработваеми земи) – резултат от комбинацията между география, градско планиране и стратегиите за следвоенното възстановяване на града.

За разлика от много столици, които се разрастват чрез застрояване на околните полета, Берлин винаги се е развивал около естествени водоеми и гори. Реките Шпрее и Хавел преминават през града като вени, обградени от туфи тръстика и ливади с диви цветя. Гората Грюневалд, подобно на гигантски зелен дроб, се простира на десетки квадратни километри в западния край на града. Това не са просто декоративни пространства, а пълноценни екосистеми, в които живеят стотици животински видове, сред които и множество пчели.

Майр в пчелина си в Рим през 2023 г. Фотограф: Sara Petrillo

Последиците от Втората световна война също оказват значителна роля. Разрушените от бомбардировките квартали са разчистени, а много от тях остават незастроени. Някои са превърнати в паркове, други – в общински градини.

С течение на времето тези земи, забравени от урбанистите, дават богата реколта от глухарчета, детелини и диви цветя, които служат за храна на пчелите.

През последните години градската управа на Берлин, заедно с редица неправителствени организации, активно се застъпва за биоразнообразието. Градът инвестира над 1,5 милиона евро в ливади с диви цветя и в своеобразни “пчелни магистрали“, засадени със стотици видове растения, богати на нектар, които цъфтят от пролетта до есента.

“В един от парковете в моя квартал Нойкьолн тревните площи са оградени и растителността е оставена да избуява. През пролетта и лятото обичам да прекарвам часове там, наблюдавайки и броейки различните видове пчели. Забелязвам, че градът проявява все по-голяма осведоменост и загриженост за пчелите, и мисля, че това е чудесно“, казва Рогенстайн.

Фотограф: Sara Petrillo

Бъдещето

Въпреки цялото това изобилие от зелени площи, половината видове диви пчели в Берлин се считат за застрашени от изчезване, което отразява по-широките европейски тенденции, свързани със загубата на местообитания, употребата на пестициди и климатичните промени. Екологичните залози са високи: в цяла Европа пчелите и другите опрашители допринасят с около 15 млрд. евро годишно за селскостопанското производство, осигурявайки просъществуването на около 84% от културните видове и 78% от дивите цъфтящи растения. Според Рогенстайн най-голямото предизвикателство са хората.

“Ние сме заплаха, не само за пчелите, но и за цялата планетата. Всичко, до което се докоснем, става черно и мазно. Отговорни сме за разпространението на болести заради глобализацията до монокултурите, които лишават пчелите от разнообразна и здравословна “диета“. Всичко, което хората искат, е удобство, а то често е за сметка на природата“, казва Рогенстайн. Той добавя, че все повече харесва идеята за пчеларски колективи, които се грижат за пчелите като общност, а не поотделно, и според него тенденцията е към развитие на естественото пчеларство.

“Всеки от нас има силата да промени нещата. Бъдете информирани. Образовайте се. Засадете лавандула на балкона си. Купувайте биохрани и спрете да подкрепяте пестицидната индустрия. Малките действия имат значение“.