Ако има млад съвременен художник в България, който да има постоянна връзка с природата в работата си, то това е Мария Налбантова. Задълбочения ѝ интерес към темата можем да проследим през годините в различни изложби, сред които “Прогноза за времето“ в галерия “Васка Емануилова“, “С (въглерод)” в галерия “Червената точка”, “Лисича опашка“ в галерия КО-ОП и “Суша“ в галерия “Интро”.
Последната ѝ самостоятелна изложба “Заблатяване“ в галерия Little Bird Place продължава тази линия, като ни среща с необичайната екосистема на Драгоманското блато. Творбите в нея са резултат от тригодишно проучване на един от българските природни резервати, който Налбантова превръща в метафора за човешкото подсъзнание.

Кураторът Любен Домозетски споделя, че “подобно на психиката, блатото е територия, където се преплитат реално и измислено, живот и отпадъчни води”.
Изложбата съчетава екология и изкуство, като използва керамика и текстил, потопен в блатото. Една от централните теми е идеята за “паметта“ на мястото. Налбантова експериментира, като потапя платна в тинята и открива, че някои от тях изчезват, погълнати от природните сили, подобно на спомените, които потъват в подсъзнанието ни.

Особено място в експозицията заема историята на мехурчестата алдрованда рядко водно растение, което е било унищожено с пресушаването на водния басейн, но по-късно е реинтродуцирано. Историята на откриването на това растение в българската флора е разказана от Стефан Станев в книгата “Звезди гаснат в планината“.
“Мария тръгва от този разказ в своето проучване на алдровандата. Тя е насекомоядно растение, което няма корен и свободно плува във водата. Днес е тук, утре я няма. През зимните месеци се трансформира в покомпактно състояние и потъва на дъното, където остава до пролетта, когато отново възобновява плаващите си форми и изплува до повърхността, продължавайки своето развитие.“, разказва кураторът Любен Домозетски.

Алдровандата е крайно уязвима и единственото ѝ познато дотогава местообитание в България изчезва с пресушаването на Драгоманското блато. През 2008 г., благодарение на усилията и проучванията на експерти от Сдружение за дива природа “Балкани“, видът е реинтродуциран в оригиналното си находище. Художничката открива интересното растение, но при следващо търсене не го намира – подобно на оставеното на дъното платно.
Именно водното растение, свободно носещо се из тинестите води – безкрайно крехко и уязвимо, и същевременно достигнало до забележителни механизми за оцеляване – е своеобразен символ на идеята за изчезване, завръщане и преоткриване.
Мария Налбантова на Драгоманското плато. Фотограф: Андрей Ралев
В “Заблатяване“ Мария Налбантова ни потапя в процесите на потъване и изплуване – както в природата, така и в човешкия ум. Кара ни да погледнем отвъд първоначалните представи за блатото и да открием неговата дълбочина и живот. Изложбата е отворена за посетители до 11 октомври, а на 9 октомври ще се проведе среща с авторката и кураторски тур.
“Заблатяване“ е до 11 октомври в галерия Little Bird Place. Кураторският тур и среща с авторката ще се проведат на 9 октомври от 18:30 ч. Още от проектите на Мария Налбантова може да откриете на @marianalbantova.