”Всъщност, когато говоря за “Мазето на баба Васа”, предпочитам да говоря за “нас”, защото това е енергията на много хора, която беше канализирана във времето”, казва съвременният художник Лазар Лютаков, активен от години най-вече във Виена и с богата на международни участия биография.
От вече 21 лета той се връща в Шабла, кани художник или куратор да оформи програма или самостоятелно участие, и така превръща къщата на баба си в нещо средно между арт резиденция, галерия, сцена и културен център. Проектът започва по идея на Лютаков и негови тогавашни колеги от Виенската академия за изящни изкуства. В началото на 2000-те мазето от 11 кв.м. представлява полуизоставено и влажно пространство, което впоследствие той ремонтира с помощта на приятелите си в Шабла и превръща в галериен “бял куб”.
Викенти Комитски, "ами ако реалността е незавършена?", 2021 г.
Казва, че в началото дори не е имало амбиция за някаква международна програма. Събитието е било фокусирано към самите жители на града, в който Лазар е роден през 1977 г. Публиката на първите издания е изцяло от местни, преди повече хора от страната (и предимно обвързани със съвременното изкуство у нас) да започнат да пътуват към къщата.
За Лютаков подобен сблъсък между съвременно изкуство и публика, която не посещава галерии и може да е напълно незапозната с контекста на случващото се, доказва, че съвременното изкуство може да установява нови връзки и вид комуникация.
Бабинство (непреброимо), 2022 г.
Въпреки че голяма част от семейството му са художници, животът на баба му е на пръв поглед далеч от изкуството: преселница е от Румъния, а след установяването си в Шабла става краварка. Винаги е посрещала с гостоприемство и любопитство идеите и хората, които Лазар ѝ води всяко лято. “Тя беше невероятно фин човек, който винаги посрещаше топло, търсеше неща отвъд битовото. Остави ярка следа във всеки. Няма човек в Шабла, който да не я познаваше – ако попиташ който и да е на улицата “Къде е къщата на Васа?”, веднага ще ти кажат.” Васа си отива през 2020 г., на почти 92-годишна възраст.
Няколко от тези сюжетни линии се смесват в участието тази година: на 28 юли в мазето младият поет и съвременен артист Александър Габровски представи инсталацията “Невидими машини”, в рамките на която той проведе и работилница по творческо писане. Габровски е роден във Варна в годината, в която мазето отваря врати в сегашния си вид (2002), а в момента живее във Виена и следва във Виенския университет по приложни изкуства. Неотдавна той имаше и участие в пространствата Posta и Punta в София с изложбата “Вечно завръщане”, в която художничката Калина Димитрова създаде работа по негов стих.
До този момент десетки чуждестранни художници са излагали работи в Шабла по линия на “Мазето на баба Васа”, често вдъхновени от начина, по който пространството и средата около него са пълен контрапункт на това, което познават. Това, разбира се, важи и за художници от по-големите градове на страната, които пристигат в Шабла.
.jpg)
Рисунка на Александър Габровски, част от изложбата му в “Мазето на баба Васа”, 2023 г.
Как Лазар Лютаков си представя мястото в близко бъдеще? “Всъщност не искам това, което правим, да се разраства. Не градим чрез мащаб, а чрез това, което е интересно, експериментално”, казва Лютаков, който през 2019 г. представи България на Венецианското биенале, в съвместно участие с Рада Букова. “Получава се алтернатива на типичния “професионализиран” художествен живот. Среда, която ни държи близо до самата работа, чистото удоволствие.”
“Мазето на баба Васа” е в Шабла на ул. Марица” 22. Повече за историята на пространството на babavasa.blogspot.com и Baba Vasa’s Cellar във Facebook.