Всички клишета за август и четенето са напълно вярни. Освен това с книга в ръка имате допълнителна възможност за разхлаждане - не само, като потопите мислите си в далечни, понякога студени страни или смразяващи истории, но и като използвате допълнителната опция да си предизвикате лек повей, прелиствайки страниците. Ветрило, способно да те отвее в други светове.
Предлагаме ви нашата селекция от 10 книги, избрани сред най-новите предложения на Booklover, които, както обикновено, подреждаме по азбучен ред и винаги с внимание не само към съдържанието, но и към оформлението на изданията.
"АМЕРИКАНСКИ ДЕЛИКАТЕСИ" от Катерина Стойкова
Издателство: “ICU”
Корица: Ляба Халева
Стихосбирката на Катерина Стойкова е книга за силата – и самотата – да загърбиш един живот и да скочиш в друг. В нея човекът емигрира не само географски, но и в неизследвани до този момент кътчета на душата - влиза в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси. Свалила своята „втора кожа“, Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя. Поетичното е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка. „Трябва много да внимаваме, когато употребяваме думата дом“, казва тя и предлага думи, които събуждат състояния, чегъртат опакото на душата, докато стигнат до чиста, ненаранена тъкан.
Книгата може да откриете ТУК.
“ВРЕМЕ Е ЗА СУИНГ” от Зейди Смит
Издателство: “Жанет 45”
Превод: Невена Дишлиева-Кръстева
Корица: Люба Халева
“Време за суинг” е петият роман на Смит и за мнозина той е най-изтънченият. Историята в него проследява две момичета, които растат заедно от грешната страна на града. Запознават се по време на уроци по танци. Едната (която не е назована и е в ролята на разказвач) е умна, но неуверена, а другата — Трейси — е самоуверена, което пък върви със своите опасни страни. Като в роман на Елена Феранте талантливата страда повече — по-развита е физически, бунтарка в училище, разпусната у дома, докато по-неталантливата е способна ученичка, решена да се измъкне от квартала. И почти успява, като става асистентка на поп звезда на име Ейми, с която обикаля света, скачайки от зима в лято. Самият сюжет е достатъчно плътен да запълни филм, а всички музикални препратки в книгата имат страхотен потенциал за паметен саундтрак. Онова, което обаче прави “Време за суинг” наистина изключителна книга, пише “Гардиън”, са множеството разнолики пластове, върху които се наслагва историята и с които Смит отправя своя директен и суров социален коментар. Според правилата на историите за успеха през 21-ви век, благословени са онези, които успеят да преоткрият себе си. “Време за суинг” обаче ни кара да преосмислим правилото, пише британското издание и допълва това твърдение с въпросите: Придобива ли сила онзи, който успее да напусне дома, или я губи? Човек непременно ли подобрява себе си, като се премести в, да речем, по-впечатляваща къща или истински силните се чувстват у дома си просто там, където са?
Книгата може да откриете ТУК.
“ДЕБЮТАНТ” от Сергей Лебедев
Издателство: “Кръг”
Превод: Денис Коробко
Корица: Албена Лимони
“Дебютант” е втората книга на Лебедев, която излиза на български под логото на “Кръг”. Романът, отпечатан за първи път през 2020 г., е пряко вдъхновен от отравянето на бившия разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри през 2018 г., но за разлика от предходния му “Предел на забравата”, тук той гледа не към миналото, а към трагедиите и проблемите на настоящето. Затова и в свое интервю за“Ню Йорк Таймс” руският журналист и писател отбелязва, че “не са много романите, написани от гледна точка на това, което се случва в Русия днес”.
Лебедев ни вкарва свят, обвит в тайни и най-високо ниво на секретна квалификация. На остров в СССР се намира манастир, в който функционира тайна лаборатория за химическо оръжие. В нея работи възрастният химик Калитин, който от години разработва отровни препарати, а върхът на постиженията му е вещество, наричано “Дебютант”, с което смъртта настъпва мигновено, а следи не остават. След разпадането на СССР Калитин бяга на Запад, но прекарва последните години от живота си в очакване на приближаващото възмездие. В Русия има заповед предателят да бъде убит, и то – със собственото му изобретение. Следва бурно преследване, което държи читателя в напрежение до самия финал, а въпросът за генезиса на злото се разглежда философски.
Отвъд рамката на шпионския трилър Лебедев обаче се впуска много по-дълбоко, като изследва вечните теми за природата на доброто и злото, за връзките между творец и създание, между наука и морал, между знанието и властта, както и между тоталитаризма и науката през XX век.
В послеслова, писан специално за българските читатели, писателят казва: „Това зло не се е родилo за една нощ, не се е появило тук и сега“.
Книгата може да откриете ТУК.
“ЕДИН МЪЖ” от Ориана Фалачи
Издателство: “Сиела”
Превод: Росица Николова
Корица: Дамян Дамянов
Романът „Един мъж“ е написан като обръщение на Ориана Фалачи към нейната голяма любов – гръцкия борец за свобода Александрос Панагулис, организирал през август 1968 г. атентата срещу диктатора Георгиос Пападопулос. Легендарната италианска журналистка споделя с него последните му години – след излизането му от затвора, когато заедно преживяват преследване, тормоз и лична трагедия. Но това не е книга за една конкретна страна, за една конкретна диктатура и една конкретна политическа битка. Това е роман за силата на човешкия дух, за несломимата човешка воля за свобода и справедливост.
„Тогава защо да страдаш, защо да се бориш, защо да рискуваш да бъдеш пометен от лавината, която се спуска от планината и те запраща сред рибите на дъното на кладенеца? Защото това е единственият начин да живееш, когато си мъж, жена, човек, не овца от стадото, за бога! Ако човек е човек, не овца от стадото, в него има инстинкт за оцеляване, който го кара да се бори, дори и да съзнава, че се бори напразно, дори и да знае, че ще загуби. Като Дон Кихот, който се хвърля срещу вятърните мелници, без да го е грижа, че е сам, и дори е горд от това, че е сам. И няма значение дали действа за себе си, или за човечеството, вярвайки в народа или не, няма значение дали има, или няма резултат от саможертвата му. Докато се бори и в момента, в който бива сломен физически, Народът е той, Човечеството е той”, пише Фалачи.
Едно е да се влюбиш в героизма, а съвсем друго в самия герой и да станеш част от съдбата му. Ориана Фалачи разбира това от първо лице, когато се запознава с Панагулис, след като заминава за Атина, за да се срещне с него, когато той бива амнестиран 5 години след извършения атентат. Първоначално ги събира не любовта, а журналистиката, но именно чрез нея Фалачи става част от неговата история в последните три тежки и мъчителни години от живота му.
Когато “Един мъж” излиза в Италия, книгата се продава в един милион копия за 11 месеца. И макар да е наричана роман, тя е всъщност документално любовно писмо в близо 500 страници, изпълнени с драматизъм и писани директно за Панагулис.
През 1980 г. пред “Вашингтон Поуст” тя споделя: “Не бях влюбена в тялото му. Бях влюбена в онова, което той беше, което искаше да бъде и което аз исках той да бъде. Имаше огромна сложност помежду ни. Да, обвинявана съм, че обичам героизма прекалено много и не мога да го отрека. Изпитвам непреодолимо възхищение към куража. Този човек имаше нечовешки кураж. Но, едва когато разбрах, че той може и да се страхува, наистина се влюбих.”
Книгата може да откриете ТУК.
“КРАСНОРЕЧИТЕТО НА САРДИНАТА” от Бил Франсоа
Издателство: “Жанет 45”
Превод: Наташа Колевска-Куртева
Корица: Люба Халева
Да се върнем назад във времето и да погледнем през очите на дете към дълбоката синя мистерия на морето и с чисто, лишено от предубеждения и знания съзнание да заровим любопитството си в него. Бил Франсоа прави това с лекота, улисвайки ни в историите на моретата и океаните, разказани чрез неговите различни гласове — на самотни китове, образовани октоподи и ненаситни риби тон. “С лиризъм и прямота Франсоа заговаря на всеки един от тези гласове – без значение дали те обитават безкрая на морските дълбини, или чинията ни по време на вечеря. Историите в тази книга ще ви убедят, че е добре да познаваме тези гласове – и че си струва те да бъдат почетени. И съхранени”, допълва авторът на “Да подслушваш китове” Ник Пвенсон.
В тази елегантна смесица от разкази, научни факти и хумор, Франсоа създава симфония, ода, хвалебствен химн, изразяващ любовта му към всичко, свързано с морето. Форматът е кратък, ефектът — ударен и ако сте от онази порода хора, които обичат морската шир и всичко, свързано с нея, “Красноречието на сардината” ще ви донесе огромна наслада.
Книгата може да откриете ТУК.
“МЕНЕ ЗВАТИ ЛАДА. А ТЕБЕ?” от Роксоляна Тимяк-Лончина
Издателство: “Чорнi вiвцi”
Илюстратор: Лiлiя Мартинюк
Детската книга на украинската авторка Роксаляна Тимяк-Лончина “Мене звати Лада. А тебе?” е сред най-поръчваните в сайта на Booklover от хората, решили да се включат в каузата на онлайн книжарницата, която дарява сумата от продажбите в помощ на украинците и публикува подробна информация за изразходването на средствата във Фейсбук страницата им. Макар и на украински, книжката говори на универсалния език на илюстрацията с прекрасните образи на Лилия Мартинюк и ни среща с истинските истории на кучето-водач Лада, което е родено в Америка, но често е в Украйна и докато изследва света, се влюбва в страната и помага на бедни и болни. През нейните преживелици се учим да бъдем добри, позитивни, да откликваме на нуждите и исканията на другите, но да не забравяме и за приключенията и забавленията.
Книгата може да откриете ТУК.
“НАЙ-ДОБРИТЕ ХУМОРИСТИЧНИ РАЗКАЗИ НА ПРОЧУТИ ПИСАТЕЛИ”
Издателство: “Изток-Запад"
Превод от руски: Венера Атанасова
Смехът е най-евтиното лекарство, а според Марк Твен хуморът е не само най-голямата благословия на човечеството, но и неговото най-ефективно оръжие, защото нищо не може да му устои. Но пък да се пишат добри хумористични истории не е никак лесно. Неслучайно Джек Лондон смята, че това е най-трудният жанр, а един от най-добрите хумористи Удхаус твърди, че е невъзможно да се напише забавна история, ако авторът няма подходяща нагласа към живота.
Антологията “Най-добрите хумористични разкази на прочути писатели” включва 16 автори, като половината от включените творби излизат за първи път на български език. Сред тях има майстори на перото, които са прочути именно с духовитостта си, като Джеръм К. Джеръм, Марк Твен, О. Хенри, Саки, докато други са изпробвали уменията си в сферата на смешното едва броени пъти като класическите автори Доде, Балзак, Дойл, Лондон, Киплинг, По, Хоторн и Чехов,или пък по-непознати у нас имена като Бари Пейн, Брет Харт и У. У. Джейкъбс.
Книгата може да откриете ТУК.
“ОБЕЩАНИЕТО” от Деймън Галгът
Издатеслтво: “Лабиринт”
Превод: Калоян Игнатовски
Деймън Галгът (р. 1963 г.) е един от най-интересните писатели на Южна Африка, а когато с деветия си роман „Обещанието“ печели литературния “Букър” през 2021 г., е сравняван с Вирджиния Улф и Уилям Фокнър.
Увлекателният кинематографски сюжет разказ за петчленното южноафриканско семейство Сварт в края на апартейда, което живее във ферма в покрайнините на Претория. Над тях сякаш тегне проклятие заради неизпълненото обещание на един от тях към чернокожа жена, работила за тях цял живот и излъгана, че ще получи дом и земя за обработване. Затова и в семейство Сварт сякаш несгодите и произшествия не спират в продължение на четири десетилетия. Има секс, наркотици, пропилени дни и нощи, стрелба, змийска отрова, драматизъм, сблъсъци и смърт и във всяка една от четирите части Галгът погребва поредния Сварт, който всъщност и приживе не е бил особено жив.
Книгата може да откриете ТУК.
“ПОДИР СЯНКАТА НА КОНДОРА” от Изабела Шопова
Издателство: “Колибри”
Корица: Стефан Касъров
Изабела Шопова е родена във Варна през 1971 г. и дълги години търси своята истинска сянка в различни поприща, докато през 2002 г. не прекъсва кариерата си, за да преследва съпруга си в Нова Зеландия и в продължение на години пише писма и статии за живота и приключенията им там. Когато се преместват в Австралия, събира всичките си писма и така се ражда първата ѝ книга “На изотк - в рая”, а следващата за Австралия нарича “На запад от рая”. В новата си книга „Подир сянката на кондора" тя разказва за своето епично, двумесечно, кошмарно-комично, 6 000-километрово пътуване по гръбнака на Южните Анди, от Сантяго де Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Галапагос, до Богота, Колумбия. Без маршрут, план и резервации и заедно с майка си. А както бързо става ясно – и без адекватна подготовка. Двете пътешественички, освен с огнен балкански темперамент и несъкрушим източноевропейски инат, са известни и противоположния си подход към предизвикателствата на живота по принцип, както и към пътуването в частност.
Двете следват сянката на легендарния андски кондор, преодолявайки височинна болест, мозъчно сътресение, загуба на паметта, езикови бариери и културни сблъсъци. Оцеляват без кислород, интернет, а понякога и без подслон сред чуждопланетните пейзажи на високопланинската пустиня Атакама, неземната хубост на Галапагоския архипелаг, вертикално предизвикателните градове на Латинска Америка, смъртоносния им трафик и неподражаема архитектура.
Книгата може да откриете ТУК.
“ФЛОРИОГРАФИЯ” от Джесика Ру
Илюстрирано ръководство за викторианския език на цветята
Издателство: “Знаци”
Превод: Дора Велева
Чували ли сте за викторианския език на цветята? Джесика Ру явно е и е успяла да го нарисува в прекрасни илюстрации заедно с внимателно проучени истории. От исоп и див морков, до лавандула и бодил - тайните знаечния и красивите съчетания са навсякъде в тази книга.
Джесика Ру живее в Нешвил и като страстен илюстратор на растения и животни, успява да пресъздаде тяхната осанка с детайли, напомнящи за отминали времена. Като онези на кралица Виктория във Великобритания, когато езикът на цветята придобива сериозността на наука и бива наречена флориография. Важно се оказва не само какви цветове и видове ще изберете, но и с коя ръка ще поднесете букета, дали той ще е изправен или обърнат надолу, когато го поднасяте, и дори в каква посока сте завързали панделката. Всеки детайл е от значение. Ако панделката е завързана надясно, например, посланието се отнася до този, който поднася букета, а ако панделката е завързана наляво, значението на цветята трябва да се тълкува спрямо получателя. Букетът се поднася с дясната ръка за да и с лявата за не, но символиката е валидна, само когато букетът е подаден изправен, с цветовете нагоре. Обърнат ли е надолу, всичко следва да се тълкува наобратно. Поднесете ли го под наклон, давате знак за смърт или край на отношенията.
Книгата може да откриете ТУК.
***
За тези и още много интересни заглавия за деца и възрастни посетете Booklover.bg, а видеорецензиите им следете в техния YouTube канал.
Освен от кураторския поглед в подбора и удобството да сте на един клик разстояние от книгите, които Booklover предлага, сайтът има и още един голям актив - рецензиите, които поръчва на различни журналисти, писатели, поети, преводачи, издатели или просто добре познати страстни читатели, които те записват във видео формат специално за Booklover. Затова и следенето на видеоканала им в YouTube е полезен навик, когато искате да спестите време в първите стъпки към дадено заглавие или пък просто имате нужда да сверите собствените си впечатления след прочитането му.
През април Дани Радичков ни повежда през лабиринт, в който думите и тухлите се преплитат и създават нови пространства. През мрачните коридори на Кьостлеровия затвор до кафкиния замък и градските пейзажи на Валзер, тези три романa ни показват как архитектурата оформя нашите преживявания и спомени. Затворът, замъкът и улиците се превръщат в метафорични пространства, които ни водят към вътрешните светове на героите. В тях те се лутат, търсят смисъл и се изправят пред въпросите за своето съществуване.
Акценти от представянето на книгата “Kicked a Building Lately? Архитектурна критика след дигиталната революция” на арх. Анета Василева в Културния център на Софийския университет
Раздвижване на литературата, или как Фондация “Елизабет Костова“ и ROBO Lab създават анимационна екранизация на съвременен български разказ, която среща прозата с нови публики отвъд границите на езика