Историята на една млада художничка за живота между София и Венеция, изложбата Sidereal Messenger и преоткриването на представите ни за реалност
Детството на Анастасия Първанова преминава в голяма си част в родния Бургас, изпълнено с “пясъчни замъци, миди, черпуки, медузи, село, баба, почва, градина, лютеница, рисунки по асфалта и игри от сутрин до вечер с банда дечурлига”. От малка е заобиколена от буркани, пълни с гъсти, пленяващи цветове, четки, моливи и платна, защото майка ѝ също е художник, а заедно с баща си, брат си и приятели рисуват навсякъде: по време на пътувания или в някоя градинка, седнали на одеяло, заобиколени от материали, които сякаш изграждат защитен магически кръг около тях. ”Спомням си как влагата от темперните бои се изпаряваше върху листа хартия и цветовете бавно изсъхваха под слънцето, загубвайки част от първоначалната си силна наситеност. Жълто, червено, виолетово например, сякаш ги попивах жадно с очи, като лист хартия. Майка ми украсяваше цялата стая с нашите рисунки, като че ли малки прозорчета с лъчи откъм други пространства“, спомня си Анастасия. След като завършва Националната художествена академия в София, продължава обучението си в Академията по изящни изкуства на Венеция. Днес работи между България и Италия, където от 2016 г. е част от два големи творчески колектива, а работата ѝ е представяна в галерии от Хонконг до Верона. Съвсем наскоро откри и самостоятелната си изложба ”Sidereal Messenger”, която може да бъде видяна до края на март в ”A plus A” – галерия в съцето на Венеция, която представя нови експериментални формати и популяризира работата на млади художници.
Какви са техниките и темите, които те вълнува да изследваш?
Темите ми се променят паралелно с нещата, които се случват извън мен и в мен. Когато започвам нов проект, работя редовно с преходното състояние между сън и будност, наричано хипнагогия – състояние, в което мислите ти сякаш се отпускат, стават по-течни. Така поставям основите на идеята ми.
Често централна тема на моите търсения са свързани с материята, природата в постоянната ѝ трансформация. Физични открития, теории, квантова физика за мен са като извор, който захранва въображението ми.
Търсенията ми започнаха да се конкретизират преди години с идеята за “Портал”, в по-духовен и артистичен смисъл. В моя личен опит много неща действат като портал. Дори нашите сетива, чрез които възприемаме света, но също и рационалната мисъл или математиката могат да бъдат разбирани като портал. Преминаването от едно състояние в друго, един разговор или една книга, музиката могат да действат като преход. На психологическо ниво идеята за портал приканва към изследване на прогрес.
Структурата на портала е както вътре, така и извън зоната, играейки ролята на праг. Порталът е едновременно краят и началото на нещо – отвор, който свързва две пространства или два свята. Може да се каже, че това е един вид пространство на трансформация и промяна.
Напоследък експериментирам с много течен акрил, върху който често рисувам и с маслени бои, резина, цветни моливи, пастели или други материали.
Казваш, че обичаш да рисуваш несъществуващи места. Какви са те и с какво те привличат?
Често започвам да рисувам реално съществуващи места, които съм посетила, като пейзажи от Рила, Белоградчишките скали, Райския залив, полета и гори из Тоскана, селца в Португалия... Запечатали се в мисълта ми, съществуващи в съзнанието ми, по-късно се видоизменят в картините, скулптурите или рисунките ми като сценографии на събитията, които избирам да развия.
Как се промени творчеството ти с времето от ученическите години досега – от какво се влияе най-силно?
Работата в група най-сигурно и с константност промени методите, разбиранията, навиците ми, свързани с творчество и изкуство. Дълги години посещавах и продължавам да посещавам ателието на Карло ди Рако, професор по рисуване и живопис във Венецианската академия, много отдаден на труда на студентите си. Организацията на ателието ни е рядко срещана: студенти, които са завършили преди десет, петнадесет или повече години, продължават да се връщат, за да работят с новите поколения от млади артисти. Има постоянен обмен на опит, виждания, разбирания и някак ателието се задейства като по инерция, като една водна мелница, която се генерира, като използва енергията на колелото и водата.
След магистратурата си във Венеция ставаш част от два творчески колектива – с какво това е полезно в работата и практиката ти?
Станах част от колектива Fondazione Malutta (FM) още през първите ми години във Венецианската академия, преди да завърша магистър. FM събира повече от тридесет артисти на възраст между 20 и 40 години от различни страни, с опорна точка Венеция град, който – подобно на изкуството – е алергичен към всякакви граници. Възрастта, родните езици и творческите инструменти, често много различни, са граници, които групата непрекъснато предизвиква: сливане на култури, жанрове и разнородна чувствителност, способни да обогатят качеството и да насърчат колективното изследване.
В известен смисъл колективът FM е като безопасно пристанище, което се превръща в повод за придобиване на максимална свобода върху това, което сме си поставили като задача да създадем заедно. Когато се съберем като колектив, артистичното ръководство на проекта, върху който работим, серазвива в непрекъснат растеж, продиктуван от новите ни срещи след географски разстояния, с променящия се заден план на всеки един от нас и съзряването на изследванията ни. Fondazione Maluttaе свободата да правим това, което искаме, заедно.
Фигурата на самотния творец е вълнуваща, но не принадлежи към нашата норма: тя е изключение, въпреки че литературата често продължава да ни дава сюжети на избледняла, безцветна човешка маса, от която се открояват отделни самостоятелни герои, които чуваме и изучаваме като деца и ни вдъхновяват като възрастни. Вместо това ежедневието и реалността ни не оставят никакво съмнение: винаги сме правили важните неща заедно, извършвани от напълно обикновени хора, които са знаели как да се обединят и да се доверят един на друг.
Живееш и работиш между София и Венеция - какво ценно ти дават двете места?
В София са моите корени. Венеция пък е много спокоен град, в който напоследък става все по-скъпо и невъзможно да се живее, но структурата му предразполага към много приятен социален живот. Градът е много малък: отнема един час да го прекосиш пеша от единия до другия му край. Тук се чувствам като на село. Можеш да видиш деца, играейки да тичат безгрижно из улиците, без да се притесняват от коли или превозни средства. Имам приятели, на които понякога за вечеря им скимва да се спуснат с лодката из лагуната и да си наловят морски дарове. Има много нестандартен стил на живот.
Последната ти самостоятелна изложба Sidereal Messenger във Венеция има силна връзка с астрологията. Откъде идва интересът ти към тази материя?
Всъщност, изложбата ми Sidereal Messenger няма директна връзка с астрологията, но странично се интересувам и от архетипи и символи като тези, които можем да намерим в астрологията. В конкретния случай заглавието и идеята на последната ми изложба произхождат от известния астрономически трактат “Сидереус Нунциус“, в който Галилео Галилей за първи път в света описва конкретните си открития и наблюдения на небесното пространство, направени с първия телескоп, подобрен от него, публикувани през 1610 г. във Венеция. Материята, която силно ме интересува, е проучването, изследването и преодоляването на хоризонтите ни. Проучване, разбиране, изследване на собствените, както и на колективните потенциали на възможни светове.
В описанието пишеш, че “всяко ново достижение на човешкото познание разширява мистерията, прави хората по-привлечени към окултното." Науката и мистерията сякаш два противоположни свята, които взаимно се обуславят. Защо е така според теб?
Научната реалност продължава да открива - процес, който сякаш е безкраен. През 1800 – 1900 г. се е смятало, че физиката ще реши всички проблеми на времето си. След това се правят нови открития, разпадат се старите уверености, открива се тъмната материя например. До първата половина на 1900 г. се смятало, че почти цялата маса на Вселената се намира в звездите. Днес знаем, че те съставляват само незначителен процент от космическата материя – около 4%. Подобно е с изучаването на двойната природа на материята, на светлината. Първо се е смятало, че материята се държи като частици, после като вълна, а впоследствие, че е едновременно и вълна, и частици.
Този безкраен процес на изследване, преоткриване на представите ни за реалност, дори на психологическо ниво, а не само на космическо, показва, че колкото повече научаваме, толкова по-голяма бездна за проучване откриваме. Така мистерията се разширява.
Неизвестното и мистичното имат различни прочити във времето и в изкуството. Кои са творците, които най-много са ти повлияли в развиването на вкус, на чувствителност към определени теми, субкултури или течения?
Първият автор, който ми идва наум сега, е Карло Ровели - италиански съвременен теоретичен физик и писател, който използва виртуозно въображението си и прави постоянни връзки между наука и изкуство. В момента чета трилогията, научна фантастика на Лиу Цъсин „Трите тела“. Автори като Микела Мурджа, Итало Калвино, Хорхе Борхес, Карл Юнг, Селма Лагерльоф, “More brilliant than the sun. Adventures In Sonic Fiction” от Кодуо Ешун и други. Също работата и подходът на Чечилия Алемани през 2022 г. като куратор на Венецианското биенале с „Млякото на мечтите“. Експозицията беше обхванала до съвършенство сериозен, разностранен набор от важни теми и представители, често по-малко известни артисти от миналото ни (и съвремието), които по различни причини са били подценени от обществото на времето, в което са творили, но въпреки това са изключително важни за развитието и историята ни, като Овартачи, Мирела Бентиволйо, Джорджина Хоутън и много други автори. Посещавах павилиона почти всеки ден в продължение на три месеца – беше като енциклопедия с безкрайна мрежа от подразделения. Начинът, по който Алемани беше подредила пространството на интернационалния павилион в Джардини, беше изключително добре свършена работа за такова масивно събитие като Биеналето.
Кое за теб остава необяснимо и магично в креативния процес?
Често се изненадвам от магията в процеса на работа. Лека-полека, влагайки редовно внимание, труд и проучване, разпределяйки собствената си сила и енергия, без да я насилвам прекалено, картината сякаш сама израства по свой план. Създават се естествени връзки, които често надвишават очакванията ми.
Ако трябва да си направиш автопортрет според правила или принципи на астрофизиката или астробиологията - как си се представяш?
Може би бих изобразила вид стратосферно цвете, засадено във въздуха, колкото и в земята. Потопени сме в атмосферата, както рибите в морето, въпреки че едва го осъзнаваме. В изображението за мен растението представлява парадигма на мисълта, която расте бавно, пресича различни слоеве, различни епохи и поколения, или просто форма на мисъл, портрет на дейността на ума, която си представям потенциално присъстваща във всичко.
Повече за нейната работа ще откриете на anastasiyaparvanova.com и @anastasiyaparvanova.
Какво вълнува младото поколение артисти в България? Галерия "Кредо Бонум" и Гьоте-институт представят новите имена в съвременното изкуство
Френският фотограф Шарл Фреже обикаля света и документира различни общности, които се маскират, за да плашат злото и да гонят зимата, но най-вече, за да бъдат заедно
Даркуейвът, пост-пънкът и готическата естетика са навсякъде по оста между ъндърграунда, миймовете и модата. Защо всяко ново поколение се разпознава в тези жанрове? Корина Сукаров, група ВАС и SNAKEATSNAKЕ имат някои отговори.