Как Берлин превърна бунта в памет

Берлин прекарва десетилетия в грижливото изграждане и промотирането на образа си като европейска столица на преоткриването – анархистична, творческа, вечно незавършена. Митологията е добре позната: разделеният град, превърнал се в техно-утопия, евтините наеми и изоставените сгради, които привличат артисти, рейвъри, пънкове, скуотъри, мигранти, политически радикали и тийнейджъри. Но какво се случва, когато бунтът и контракултурата бъдат погълнати от мейнстрийма и се превърнат в история?

Отговорът на този въпрос може да бъде открит в Архива на младежките култури в берлинския квартал Кройцберг. Институцията е основана през 1997 г. от група журналисти и социолози, които се интересуват от младежките култури и събират свидетелства за онези формирования в периферията на германското общество, които рядко намират място в официалната история и музеите.

“През 90-те никой не си правеше труда да събира материали по темата. Тийнейджърите и свързаните с тях субкултури като цяло имаха лоша репутация. Така например хората смятаха, че почитателите на техномузиката задължително са аполитични и вземат много наркотици. Или пък че феновете на готик музиката обичат да вандализират гробища”, обяснява 47-годишният Даниел Шнайдер, който е директор на библиотеката и сбирката на архива. По думите му архивът се стреми да разбие тези клишета и да допринесе за по-нюансирано разбиране на берлинските субкултури.

Близо тридесет години след основаването си колекцията на Архива на младежките култури е внушителна. В нея се съхраняват над 100 000 списания и фанзини от повече от 50 държави, включително мейнстрийм издания като Rolling Stone, Tempo, Twen и Bravo, както и 10 000 плаката и ситопечатни отпечатъци, 100 000 флаера, 10 000 фотографии и 3 000 музикални видеа, заедно със специални колекции от произведения на изкуството и модата. “Българската следа“ в архива е екземпляр от Bulgarian Rave Archive на визуалния артист Владислав Илиев, издадена през 2024 г. в лимитиран тираж от 300 броя, а проектът включваше и пътуваща изложба.

В колекцията има и около 10 000 музикални записа, част от които са “завещани“ от бившия Berlin Rock and Pop Archive, закрит през 2011 г. Сред тях се намират хиляди демо касети от конкурса Berlin Rock News от 80-те години, финансиран от сената на Западен Берлин. Днес те са дигитализирани и достъпни за посетителите.

През годините архивът преминава през редица трансформации — сменя локации, преформулира фокуса си и се разделя с един от основателите си, журналиста Клаус Фарин. Той е известен с изследванията си върху скинхед движението и германската рок сцена.

“През 2016 г. Фарин издаде книга за Frei.Wild – италианска група от Южен Тирол, чийто вокалист има корени в неонацистка субкултура. Книгата не беше критична и ние не искахме да бъдем асоциирани с нея, затова се разделихме с него“, обяснява Шнайдер.

Архивът се премества на настоящия си адрес през 2020 г. и днес работи като архив и библиотека, както и пространство за обучения. През последните години се наблюдава и вътрешно пренасочване на фокуса.

“Сега се концентрираме повече върху субкултурите, клубната култура и поп музиката, а не толкова върху живота на тийнейджърите. Наблягаме на пънк, техно и графити сцената“, казва Шнайдер.

Макар архивът да не организира изложби, той редовно предоставя материали на куратори и институции. Във вторниците, когато е отворен за посетители, в читалнята работят изследователи, студенти и автори на дисертации, а понякога и представители на берлинската клубна сцена.

“Миналата година Westbam дойде с екип, който снима документален филм за него, за да разгледа материали за негови партита от 90-те. През 2019 г. предоставихме архивни материали на Dr. Motte за изложбата “30 Jahre Loveparade / Dr. Motte’s Loveparade“, разказва Шнайдер.

Една от най-значимите сбирки е тази на Ралф Региц – дългогодишен мениджър на Love Parade (1989–2003). След смъртта му през 2011 г. архивът му е дарен от семейството и включва документи, флаери, видеа и физически обекти, сред които и таблото за техническата проверка на 48 камиона по време на парада. През 1989 г. Love Parade започва като малко ъндърграунд “шествие за мир“ с около сто участници. Година по-късно събитието вече е спонсорирано от цигарения бранд West.

Производителите на цигари подпомагат техно сцената толкова активно, че когато спират да го правят, списанието за техномузика Frontpage, както и компанията Planetcom фалират. Така че можем да кажем, че тютюневата индустрия играе централна роля за превръщането на берлинската техно сцена в това, което е днес.“

Архивът на Региц предлага и други ценни прозрения за историята на Love Parade. От договор от 1999 г. става ясно, че Кристиан Линднер, по-късно федерален министър на финансите и лидер на Свободната демократическа партия, е наел един от камионите с музика. Днес Линднер е смятан за главния виновник за разпадането на т.нар. “Светофарна коалиция“ в края на 2024 г. и последвалата политическа нестабилност в Германия.

“От този договор с Линднер се вижда как Love Parade постепенно се превръща от ъндърграунд събитие в мейнстрийм формат с участие на политическите партии. Парадоксалното е, че не социалдемократите или зелените се възползват от него, а консервативният Християндемократически съюз и Свободната демократическа партия“, обяснява Шнайдер.

Сред другите индивидуални архиви са тези на Хайнер Пуделко, вокалист на R&B групата Interzone и Лорд Кнуд радиоводещ и член на популярната германска бийт група от 60-те The Lords, наричани още “германските Бийтълс“. След тежка катастрофа през 60-те, при която губи крак, Лорд Кнуд се насочва към радиото и става популярен водещ в RIAS, радиото на американския сектор в разделения Берлин. Лорд Кнуд умира през 2020 г., а архивът му е дарен от неговите близки.

Тук се съхраняват не само печатни материали, но и обекти: импровизирана седалка от дърво и метал от графити колектив в Сао Пауло, дрехи на авангардния моден лейбъл Next G+U.R+U Now, печати от клуба Mensch Meier (закрит през 2023 г.) и дори две врати от тоалетната на клуба.

През годините Архивът на младежките култури постепенно се трансформира от хранилище на историята на контракултурата в мрежа от хора, които работят заедно. Така например той си сътрудничи с архива за зинове Schikkimikki, с който организира Zine Clutch събитие за фенове на зиновете, което се провежда четири пъти годишно.

Днес мисията на Даниел разкрива по-сложна история на берлинската сцена: че контракултурата никога не е била само хедонистична. Именно затова пънкът, със своята социална ангажираност, заема централно място в колекцията. Архивът се гордее с една от най-големите колекции от пънк фензини в света, някои от които датират от края на 70-те години. Това са и едни от най-често исканите от посетителите материали.

Контракултурната идентичност на Берлин днес все по-често функционира като бранд. През 2023 г. бившите артистични скуотове Тахелес бяха превърнати в луксозен комплекс с апартаменти, галерии, кафенета и магазини по проект на швейцарското архитектурно бюро Herzog & de Meuron. Ето защо архивът обръща специално внимание на социални движения като Recht auf Stadt – социална инициатива, според която градовете трябва да се развиват според нуждите на жителите, а не на инвеститорите. В Германия тя се проявява чрез кампании срещу джентрификацията, високите наеми и изчезването на важни културни пространства.

Архивът на младежките култури е израз на един от основните парадокси на контракултурната история: движения, възникнали като отказ от институциите, днес съществуват именно чрез тяхната памет. Това, което някога е било жест на разрив, на отрицание и излизане извън регистъра на допустимото, днес е подредено, описано и съхранено като културен материал.

Може ли бунтът да оцелее след институционализирането си? Този въпрос витае без ясен отговор. Може би всяка контракултура в крайна сметка се превръща в исторически артефакт. Може би самото съхранение неизбежно променя смисъла на онова, което се пази. Или пък архивирането на тези движения ги защитава от пълното им изчезване в комерсиалната митология и селективната памет.