Четене с разбиране: Петя Кокудева

И с просто око се вижда, че през последните близо 15 години детската литература започна да заема все по-значимо място в асортимента на книжарниците. Изданията станаха по-привлекателни, все по-добре оформени, с красиви илюстрации и корици, които примамват окото и въпреки често по-високата им цена, те са сред предпочитаните подаръци или покупки за много от родителите на по-малки деца. Появиха се и много повече български такива.

Данните на Националния статистически институт за 2022 г. показват, че покачване действително има издадената художествена литература за деца и юноши се увеличава с 23% спрямо предходната година, а делът на децата, които са лишени от книги у дома по финансови причини намалява от 18,1 на 16%. Това е важно, защото международно изследване на уменията за четене PIRLS 2021 например показва, че по-големите шансове за развитие на едно дете до голяма степен зависят от достъпа до книги у дома – най-добрият случай е средно над 100 книги, от които над 25 да са детска литература. И все пак последното изследване на PISA за уменията на 15-годишните ученици у нас разбуни доста духове. Част от неговите данни показаха, че четенето на книги е привлекателно за по-малко от 15% от тийнейджърите, а почти половината от анкетираните не могат да извличат информация от дълги текстове и да правят изводи от прочетеното. Връщайки се към началото на този параграф, търсим обяснение на ситуацията с три от жените с най-голям успех сред детската читателска аудитория у нас.

Петя Кокудева, снимка: личен архив

Петя Кокудева е детски писател и пътешественик. Автор е на осем книги за деца, първата от които "Лулу" ("Жанет 45") излиза през 2011 г., а последната -  "Изобретенията на мечока Дърабъра (изд. Мармот)" - през 2023 г. Завършва журналистика и творческо писане, а междувременно е част от редица образователни иницативи за деца, като част от стиховете ѝ са превърнати в песни, а други са включени в читанките на учениците от начален етап. 

Как си обяснявате големия скок, който се случи в издаването на детска литература през последните 10-15 години. На какво се дължи?

Причините са различни, в симбиоза. От една страна, издаването на детски книги е солиден бизнес в международен план - със сериозни тиражи, с международни бестселъри, голяма част от които виждаме преведени и на български.

От друга страна имаме нов тип родителство, различен от този на предходните поколения. Днес всичко е много “по-детецентрично”. Родителите имат все повече разбиране за ценността на детската книга, има и доста хора, които сами стават автори или издатели, след като проимат деца. 

От трета страна, дойде ерата на силно визуалните книги. Издават се огромно количество рисувани книги, които по-лесно обикалят света, защото няма много текст за превеждане. Често художниците са и автори на текста.

Важна е ролята и на организации, свързани с четенето, които не са бизнес ориентирани. Като работата на фондация Детски книги в България, като големите детски фестивали в Пловдив, Варна, Сливен. Те формират култура на четене и общности около детската литература - а това цялостно вдига нивото.

Илюстрация на Антония Мечкуева от книгата “Юху-буху-измислячус!” (изд. Жанет 45).

Какво се промени за този период не само количествено, но и качествено в тази сфера у нас?

 В България вече има много издателства само за детски книги. И продължават да се появяват нови. Не само че ги има, но те дори имат свой специфичен профил: някои образоват, други издават предимно преводни книги с доказан комерсиален успех, трети се фокусират върху български автори, четвърти върху теми с по-силна социална значимост. Авторите също са много повече, доколкото от доста време е отпаднала ролята на издателствата като авторитет и цедка - много автори се издават сами и то успешно. Темата за излаз на книги от български автори и илюстратори на чужди пазари също е все по-актуална. Тези на пръв поглед количествени натрупвания дават и качествен резултат.

Скокът в издаването на детска литература обаче не съответства на статистиките, че децата в наши дни четат все по-малко книги. Откъде идва това несъответствие?

По мои наблюдения децата имат по-жив контакт с книгите до към първи клас, когато им се чете от възрастен. Това е различен тип споделено книжно преживяване, в което близките на детето избират книги и участват в процеса. Спадът идва най-често после. От друга страна, не бива да забравяме, че купена книга не значи прочетена, а прочетена не значи харесана. От трета страна, много хора изобщо не могат да си позволят детски книги, които са сравнително скъпи.

Картофената принцеса. Илюстрация на Ромина Беневенти от "Питанки" (изд. Жанет 45). 

Какви теми започнаха да намират все повече място в изданията за деца у нас и кои все още не са достатъчно добре застъпени?

Аз не съм почитател на темите в литературата и смятам, че тенденцията да се правят детски книги с изведена актуална тема ги прави по-близки до рекламна брошура, отколкото до изкуство. Каква е темата на Карлсон от покрива или на поезията на Джани Родари? Няма такава една тема, там вътре всичко е майсторски преплетено. Това, че работиш с важна тема не прави книгата ти вълнуваща и въздействаща.

Какви са впечатленията ви от срещите с децата. Какви истории или герои се харесват най-много на децата и влияят ли дадени обстоятелства на предпочитанията им?

Децата обичат изненадата. Ако успееш да ги изненадаш - с необичаен герой, с красив език, с автентично разказване, с чувство за хумор, което само по себе си е игра на ума - по-лесно се случва контактът с книгите. В работата с деца е нужна и креативност отвъд книгата - тоест самото представяне и разговорът за книги е добре да бъдат мислени като творчество.

Кои са изданията или авторите, които все още ви липсват по рафтовете за детска литература в българските книжарници?

Липсват ми имена като Рут Краус, Арнолд Лобел или пък поезията на Шел Силвърстийн, която намирам за близо до гениална. Бих ги определила като детски философи с неподражаемо чувство за хумор.

Илюстрация на Ина Кьорова от "Изобретенията на мечока Дърабъра" (изд. Мармот). 

Добри издателски или образователни практики, които сте срещали в тази посока и ви се иска да видите приложени по-масово у нас?

Много харесвам една училищна кампания от Нова Зеландия, в която децата снимат кратки видеа - в тях разказват за любимия си книжен герой, но не такъв от книгите, а за човека, който най-често им чете. Примерно “дядо ми Роджър, който може да си преправя гласа по десет различни начина”. Така децата говорят за книги през важните им хора, които пък на свой ред се чувстват мотивирани от това, че са успели да запалят децата. Вълнуваща и искрена кампания, човешка.

ПОВЕЧЕ ЗА КНИГИТЕ НА ПЕТЯ КОКУДЕВА ЩЕ ОТКРИЕТЕ НА @PETYA.KOKUDEVA.

ВИЖ ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА С КАТЯ АНТОНОВА И ЗОРИЦА ХРИСТОВА.