По стечение на обстоятелствата в родилния си акт той е записан със седем имена, но казва, че това е тайна и предпочита да го наричат просто Мич Брезунек - “по-кратко е”. Озовава се в България за първи път преди 11 години, когато с трима приятели от френския град Бретан пристигат с кола, пълна с техни творби, за да участват в изложба в “Ателие Пластелин” в София и скоро след това, без да го е планирал, остава. От 2016 г. е в Пловдив и смята, че извън столицата, било тя и източноевропейска, артистът има много по-голямо поле за изява, защото не всичко е измислено и всичко тепърва може да бъде направено.
От 2013 до 2017 г. е член на арт колектива Ouest Fisting from Lorient и ъндърграунд сцената за графично изкуство, фензини, видео и др. Първата му самостоятелна изложба Incubus (2017) е курирана от Войн де Войн в независимото арт пространство Æther в София. Другата такава е "Как да станеш най-добрия художник на света“ (2021) в ИСИ - София с куратори Правдолюб Иванов и Красимир Терзиев, както се казва и късометражният му филм от 2020 г.
Преди година създава и полупародийната колода от 22 карти Art Tarot (2021), представени заедно с негови керамични творби в КО-ОП с изложбата “Бъдещето ще дойде”, с които сякаш се опитва да предскаже какво предстои в системата на изкуството, която е в допълнителна криза след пандемията. Преди месец последният му филм Recycle Life пък бе част от късометражната програма на Burgas International Film Festival, а той вече работи по следващ мащабен проект. Говорим си с него за основните разлики между родната Франция и България, типичните местни образи и черти, които го забавляват, какво планира и как би описал Пловдив в три думи.
Снимка: Личен архив
Кои са темите, които адресираш най-често с изкуството си?
Свързани са с конфликти, война, актуалната политическа ситуация в България. Но не само - също теми, свързани с любов, надежда и хумор.
Какво е различното между страните ни, когато става дума за възможности и предизвикателства?
Възможностите са същите, както и трудностите. Нали знаете, когато системата е сходна навсякъде, срещаш един и същ проблем по пътя. Всичко зависи от твоята мотивация и амбиция. Но е супер, ако също не се взимаш много насериозно, тъй като изкуството не е бял куб. То е много повече и всеки може да има собствено определение и визия за него.
Снимка: Личен архив
Кои са типичните български характеристики, които продължават да те забавляват или объркват?
Имам цял списък, но ще започна с шофьорите и манията по германски коли, бързото каране и това да си пръв на магистралата – да си първият пристигнал вкъщи, за да изпиеш една ракия с шопска салата. Второто е, че на хората всъщност не им пука за околната среда, горят автомобилни гуми или ги изхвърлят в гората, но в същото време са горди с планините си. Те винаги казват, че българските планини са най-красивите. Имам още доста други, но ще си ги запазя за следващо интервю.
Мич Брезунек / Снимка: Личен архив
Защо би препоръчал живота в България на чуждестранни артисти и за какво би ги предупредил?
На първо място, България все още е европейска държава, има богата история и красива природа. Бих казал, че арт сцената се разви през последните няколко години и се разкриват повече възможности. Но основното е, че България се нуждае от повече чужденци, които да показват различни гледни точки и да обменят знания, тъй като страната има нужда от повече хора, които да развият културния аспект на множество градове. Много по-силно е да си артист, живеещ в малък град в Източна Европа, отколкото в огромна столица, където всичко е вече правено. Тук всичко трябва тепърва да бъде направено.
“На хората не им пука за околната среда, горят автомобилни гуми или ги изхвърлят в гората, но в същото време са горди с планините си”
А как се отрази пандемията на творческата ти перспектива?
За мен нищо не се промени. Мога да работя от вкъщи на компютъра или да рисувам, пиша или да ходя до ателието ми.
Снимки: Личен архив
Ако трябва да адаптираш картите в нещо като “Българско Таро”, кои са специфичните местни образи, които би включил?
Тото карта с магичен билет за лотарията. Замърсителят – старци, танцуващи хоро около огън от автомобилни гуми. Здравето – със стереотип на баба Ванга. Карта с рухващ парламент.
Използваш различни средства като илюстрация, керамика, видео. Къде се чувстваш в свои води и какво още би искал да изпробваш?
Първо, обичам да експериментирам и смятам, че е наистина важно винаги да опитваш различни материали, техники винаги да се вълнуваш да научаваш нещо ново. Нямам любими, но нещото, което много обичам, е да режисирам филми или видео клипове, защото това засяга много области – писане на сценарий, кастинг, снимки, мизансцен, фотография… Това е красиво социално преживяване. Обичам да работя върху идеи с хора, които се доверяват и следват идеята ти докрай – за добро или лошо.
Снимки: Личен архив
Върху какво работиш в момента?
От една година работя върху мащабен проект, включващ виртуална арт интервенция върху най-големия паметник на Съветската армия в България. Виртуалният език дава на мен и екипа ми свободата да създаваме инсталации без никакви ограничения. Единственото ограничение е въображението ни. Един от слоевете е физическата арт намеса и предложението за добавена реалност. Проектът вкарва публиката в историческа игра между тези две измерения. Ще го представим за първи път през септември.
Снимки: Личен архив
Как би описал Пловдив с три думи?
Жега, Филипополис, майна.
Българските думи, които намираш за най-необичайни или забавни?
Пожарогасител.