"Дом Вегетариум" и човекът в трудни условия

Докато катерех баира към с. Желен, се молех Триса да е права и в “Дом Вегетариум” да намеря топли хора, от които много може да се научи. Само заради последното изречение се записах да участвам в деветневен еко лагер за младежи, интересуващи се от пермакултура и съзнателен начин на съществуване в природата.

Неблагополучният ми предишен опит с подобни лагери, както и прекараното време в изолирани, алтернативни еко-общности в Чехия, Полша и Германия, страшно ме бяха изморили и вече не вярвах, че подобен живот е възможен.

Уговорката ми с Филип, домакина на лагера, беше да се срещнем, когато стигна “на камъка“ – първата скала след боровите гори, от която се разкрива фантастична гледка към Стара Планина. Беше в началото на пролетта. Филип пристигна по терлици. Върху терлиците беше нахлузил сини кроксове. Каза, че ме познава отнякъде. Не ме познаваше, но аз бях чувала за него. Всеки човек, скитал по фестивали в България, малко или много е чувал за Филип и неговия живот в планината, където язди коне, отглежда собствената си храна, лекува се с билки и ако щете – е на път да създаде своя собствена цивилизация. Филип се разсмя на последната част от представянето му и предложи да тръгваме към “Дом Вегетариум“, намиращ се няколко хълма по-нагоре.

“Дом Вегетариум“ буквално означава “Най-добра среда за живот и развитие” и представлява комплекс от еко домове и градини. Там виреят – коне, кокошки, сибирско киви, оранжерия със зеленчуци. Oколо зеленчуците са Барбара и Котарака Гушко. На една от терасите е паркирана караваната на д-р Пашкулев, а наоколо – овошки, зеленчукови градини, билки и Стара планина в цялото ѝ ерозирало величие.

По средата на една от козите пътечки Филип се обърна и посочи към възвишението отсреща – няколко разцъфнали дръвчета, стари джанки. “По овошките се познава къде преди са живели хора – започна да разказва. Малко са останалите къщи, но още има. Селото е било голямо и добре разпръснато по хълмовете.“

След овошките Филип заговори за боровите дръвчета, засадени по време на социализма. “Подобно залесяване продължи той – в момента струва скъпо на биоразнообразието в планината, защото не е нищо повече от “ферма“ за дървесина. “

”Боровете окисляват почвата наоколо и нищо друго освен тях не расте. Голяма част от горите съхнат от старост, дърветата се чупят, а корените им не задържат снега и дъждовете, затова водата изтича, а почвата освен скалиста е и суха.”

Проблемът с ерозията и обезводняването в “Дом Вегетариум” разрешават с възстановителна дейност на биоразнообразието и активна грижа за горите. Както и ландшафтен дизайн терасиране на градините, създаване на органични стени и гигантски бразди, които задържат водата. Тези процеси на регенеративно земеделие са неделима част от пермакултурната система за отглеждане на храна и облагородяването на засушената планинска почва наоколо. В контекста на нашето съвремие подобни колосални дейности са достойни за научно-фантастичен филм и са наравно, ако не и с по-голямо значение от стъпването ни на Луната, че дори и на Марс.

Историята на “Дом Вегетариум“ започва с Филип, който през 2003 г. заживява в планинска еко общност на остров Френски Реюнион в Индийския океан. След две години се завръща в България с ясното съзнание, че иска да създаде свое планинско еко стопанство, с фокус живот в общност с хора, които съзнателно избират този начин на съществуване.

Отначало се нанася в старата къща на баба си в центъра на Желен. Селото е труднодостъпно и до голяма степен изолирано от познатия ни свят. Затова е и обезлюдено, но според Филип необлагородените места са подходящи за подобни начинания. Все още достъпните цени на имотите в някои български села предоставят възможност на почти всеки един да стане независим и свободен стопанин на пространство, на което да осъществява идеите и разбиранията си. След няколко години живот в центъра Филип закупува няколко парцела в отдалечен край на селото, местността “Черни камък”, където изгражда еко стопанството си.

От разказите на Филип разбирам, че където и да отиде, той първо говори с най-възрастните хора и черпи от тяхното познание, защото те са най-адаптирани към съответната среда. Така от баба си и други възрастни хора, или както той ги нарича – “старите джедаи”, учи много за “правилната технология за земеделието в труден планински терен“. Според него сегашните млади хора, които идват в “Дом Вегетариум“, “нямат фантазията да си представят на какво е способен човекът, ако съзерцава природата и добре познава технологията, с която работи, дори в трудни условия.”

Появата на Филип в Желен, и то с нова визия, система за пермакултурно, възстановително земеделие и живот с млади хора на неговия акъл, не се харесва на всички местни. Споделя, че има хора в селото, с които сякаш са в кармично несъгласие от хилядолетия, а сблъсъкът вероятно ще продължи и в следващите им животи. Още в самото начало Филип разбира, че е нужно да работи много, за да докаже искрените си намерения и че онова, в което вярва, е добро както за мястото, така и за околната среда.

Освен диалог с местните, започва да търси метод, който да балансира личните, социалните и процесите на стопанството. След известно лутане и безкраен поток от доброволци, жители, гости от цял свят, с които опитват да създадат общност, се появява д-р Пашкулев.

Пашкулев е първият български лекар, отдал се изцяло на природолечението и здравословното хранене. Разпознава идеите на Филип като важни за човека и вече десета година в “Дом Вегетариум“ се прилага Интегралния подход на Кен Уилбър, известен в България с книгата си “Кратка история на всичко“.

Подходът на Уилбър комбинира науката и духовността. Разглежда човека като развиващо се създание, неделимо от природата и историята, което има силата и потенциала да регенерира себе си, общността, в която живее и природата наоколо. В “Дом Вегетариум“ Интегралният подход е рамка от прости правила, които помагат на обитателите и гостите му да живеят в разбирателство и плурализъм. Зачита се мнението и личността на другия, но без да това да стига до толериране на крайни и радикални мнения, които биха могли да доведат до изкривяване на общочовешките ценности или форма на неравнопоставеност. Рамката на Интегралния подход помага при селектирането на хора, които искат и са готови да живеят по този начин.

А смисълът се намира на върха на пирамидата с приоритетите и ценностите на “Дом Вегетариум“. И е онова, заради което Барабара остава тук след три години пътешествия по света с колело. Барбара е австрийка и владее българския език до онази приятна финост, която ѝ позволява да се шегува с всичко. И да нарече най-добрия си приятел-котарак – Гушко. Тя е другият двигател на “Дом Вегетариум“, наред с Филип и д-р Пашкулев. Отговаря за разпределянето на бюджета, рециклирането, забъркването на натурални продукти за почистване и се отнася с безкрайна грижа към всичко наоколо. Когато тръгва с колелото си, Барбара е в търсене на повече от рутината на офисните ѝ задължения в Австрия. Но непрестанното обикаляне отново я довежда до еднообразно мелене на дните. Докато пътят ѝ не я довежда до с. Желен.

Триса беше права, тук наистина има какво да се научи. Възхитително и достойно е всяко усилие за създаване и поддържане на алтернативен начин на живот, който не изключва, отрича, демонизира общоприетата ни действителност, а се включва в нея активно, разпознава грешките ѝ и се опитва, чрез човешка дейност и намеса, да подобри средата. Навярно сме способни да вървим както напред технологично, така и да възстановим онова, което сме успели да унищожим само за няколко десетилетия. Поне е редно да се опитаме.

***

Емине Садкъ е един от обещаващите млади автори в страната. Обновеното издание на дебютния ѝ роман “Керван за гарвани” ще бъде представено на 16 май в камерната зала на Младежки театър "Николай Бинев" в София.