Защо е важно дърветата да изникват и върху картата, дори когато не съществуват
Инициативата “ЕдноДърво” започва през пролетта на 2021 г., но корените ѝ са по-дълбоки. Идеята за нея се заражда още през 2017 г. по времето на хакатона #BG10xEU, когато Йордан Дервишев, софтуерният инженер и съучредител на фондацията, забелязва, че местата, предвидени за засаждане на дървета по тротоарите в София, стоят празни — някои от тях с години, а други дори биват запечатвани. Хрумва му да създаде интернет платформа, в която тези празни посадни места да бъдат маркирани и данните да се споделят на институциите, които ги стопанисват. По-късно се запознават с ландшафтния архитект и преподавател от УАСГ Александър Петров и с обединени знания и грижи доразвиват платфрмата ednodarvo.io до днешния ѝ вид. Година и няколко месеца по-късно в нея има регистрирани над 600 потребителя, а на интерактивната дигитална карта са отбелязани близо 23 хил. дървета, в това число пънове и липси. Говорим си с Александър Петков за предизвикателствата пред и зад "ЕдноДърво".
Александър Петров / Източник: ЕдноДърво
Кое се оказа най-голямото предизвикателство и кое беше неочаквано лесно?
Изненадваща за нас се оказа преобладаващата липса на разбиране от страна на администрацията за това, че експертната оценка и подробното знание за всяко дърво е задължително условие за добрата поддръжка на зелената система в населените места. Шокиращо е че това неразбиране се случва на фона на факта, че създаването и поддръжката на регистри на дървесната растителност и зелените площи са вменени, като отговорност на общините у нас по закон. Друга неприятна изненада за нас се оказа отказа на администрацията за включване на гражданите в процеса по събиране на информация за дърветата. Да, има повреди и особености видими само за експерт, но има и немалко такива, които са очевадни и ясно определими за всеки човек. Неочаквано лесно се оказа използването на платформата от малки деца - справят се отлично с картиране и със снимане и с попълване на информация.
Фотограф: Мария Гочева / Източник: ЕдноДърво
Хората често приемат дърветата за даденост. Някои дори ги имат за пречка и предприемат неправомерно действия по премахване, окастряне или друго. Откъде според вас идва тази липса на култура на уважение спрямо дърветата?
Хората, които приемат дърветата за пречка не са много. Обикновено са инвеститори в строителството, които имат финансова изгода от по-голяма застроена площ. Жалко е, че тези хора не оценяват ползите от дърветата в градска среда. Тези ползи всъщност често остават невидими дори и за онези, които обичат дърветата. Защо това е така - най-вероятно защото в България имаме щастието да живеем в населени места с добро озеленяване. Лошото е, че то навлиза във фаза на стареене и ако не внимаваме можем да го загубим, а както по-често при нас хората се случва - оценяваме това което имаме, когато вече го няма.
Картираните дървета до момента са преобладаващо в София. Смятате ли да популяризирате приложението и в други големи градове в страната и с какво това ще е полезно за общинските администрации в тях?
"ЕдноДърво" е отворена за картиране на територията на всички населени места в България. Търсим хора, които да се включат, като активна работна сила във фондацията за да можем да популяризираме дейностите си и в други български градове.
Освен така наречения от нас „модул за граждани“ от "ЕдноДърво" наскоро завършихме работата си по друг модул, който условно сме нарекли „експертен“. През месец юни, с част от зелените ни експерти изпробвахме този модул в гр. Добрич. Там по възлагане на общината (благодарим им сърдечно за доверието) направихме експертна оценка на дълготрайната растителност в централните части на града. Предстои съвсем скоро да направим резултата публичен.
Успоредно с това разработваме и модул, предназначен да подпомогне общините в стопанисването и грижата за градските дървета. Платформата ednodarvo.io дава възможност за натрупване на история за всяко дърво на картата. За неговите особености, повреди и състояние. Това създава възможности, както за проследяване на развитието му така и за изготвяне на анализи и съставяне на планове за умна и навременна организация на поддръжката на градските дървета.
Фотограф: Мария Гочева / Източник: ЕдноДърво
Кои са видовете, които преобладават в градовете? Кои от тях бихме могли да заменим с по-подходящи и как това може да се случи с възможно най-малко щети?
Най-често срещани са липите, ясените, яворите, конските кестени, брезите, чинарите и дъбовете. В различните части на страната участието им в зелената система на градовете варира и това е нормално, тъй като през България минава границата на две основни климатични области.
Всъщност видовото разнообразие на дърветата в населените места из България е значително по-голямо от това в горите ни. Това е чудесно, тъй като много от чуждоземните дървета са по-подходящи за суровите условия на градската среда от немалко “диви” местни видове. Има обаче и такива, които във времето се оказва, че не са толкова подходящи. Причините за това са много и разнообразни, но няма да се спирам подробно на тях сега. Видимо и с просто око е това, че масово представители на видове като: Acer negundo (Ясеноволистен явор), Betula pendula (Бреза), Aesculus hippocastanum (Конски кестен), Fraxinus oxycarpa (Полски ясен) днес страдат в градовете ни. Това не означава автоматично, че те трябва да бъдат подменени напълно с други видове.
Градовете имат комплексна морфология. Сградите например въздействат на средата като малки хълмове или скали. От южната страна на сградата условията за живот на растенията са едни, а от северната съвсем различни. Улиците и булевардите също оказват огромно и неестествено влияние върху средата. В някои случаи дърветата страдат от липса на грижа или от неправилна такава, а в други - от изменения в показателите на фактори в средата - прекомерно засушаване, преуплътняване и/или запечатване на почвата, съществено замърсяване на въздуха, покачване на максималните температури и/или повишаване на температурните амплитуди и други.
Подмяната на дървесния видов състав е не по-малко важна от поетапната подмяна на застаряващите дървета и навременната и правилна грижа за дървесната растителност. За да се случат всички тези действия, е необходимо повишаване на експертния капацитет на общинските администрации. В повечето български градове липсват достатъчно кадри, заети трайно и обучени да се грижат правилно за елементите на зелената система. Може да се каже, че поддръжката както на зелените площи, така и на дълготрайната растителност (дърветата) е сведена до минимум. Обикновено се свежда до косене (къде целесъобразно, къде не) и санитарни резитби (къде правилни, къде убийствени), което е крайно недостатъчно. Предвид все по-осезаемите негативни ефекти от климатичните промени и в добавка към тях застаряването на дърветата в градовете ни, е от съществено значение българските общини да имат дългосрочни, далновидни разписани и в същото време достатъчно еластични планове за управление на зелените си системи. Необходимо е подмяната на дървета да бъде експертно аргументирана и поетапна.
Фотограф: Мария Гочева / Източник: ЕдноДърво
Според учените дърветата имат много силно развита и сложна комуникация помежду си и умеят да си "говорят". Какво си представяте, че си казват дърветата в българските градове днес и какво бихте искали да си казват в бъдеще?
Понякога имам усещането, че дърветата, като древни организми, притежават неподозирана от нас хората мъдрост. Това усещане се зароди у мен преди години при посещението ми в национален парк Redwood - САЩ, Калифорния. В него има индивиди от вида Sequoia sempervirens (Вечнозелена секвоя), които са на повече от 2 000 години! Има дървета в пукнатините на кората на които растат други дървета! Представяте ли си колко много време е това и какво са видели/преживели тези великани? Сред дебрите на тези гори са се разхождали индианци (истинските изобретатели на кръговата икономика и природосъобразния начин на живот). Ето защо ми е трудно и леко неудобно да отговоря на този въпрос, но ще се опитам.
Дърветата днес:
— Твърде ненужно и неефективно са се забързали напоследък хората. - сподели дъбът на кестена.
— Така е. А жегата е нетърпима дори и за мен. - включи се в разговора им сребролистната липа - Жалко, че съм твърде далеч от онази спирка и хората на нея не могат да се възползват от прохладата под мен. Виж ги онези тримата как са се наредили милите в сянката на онзи метален уличен стълб…
— Един от тях наскоро отряза голяма част от корените ми (някакви кабели подменяха) и сега едва се крепя да не падна върху сградата до мен. - изхлипа кестена и още няколко от покафенелите му листа се посипаха по нажежения асфалт. А есента все още беше далеч...
Дърветата в бъдеще:
— Вчера два класа ученици браха от плодовете ми. Щели да ги носят в една детска градина за десерт на мъниците. Сега ми е леко. Клоните вече ме наболвваха. Не обраха всичко. Казаха, че останалото е за птиците - усмихна се черешата.
— На мен пък тази есен ще ми проредят избуялите нови клони.
Фотограф: Мария Гочева / Източник: ЕдноДърво
Какво е според вас детство без нито едно изкачено дърво?
Детство с по-малко скъсани маратонки, което при все, че звучи добре, всъщност ни натъжава леко. Също така е детство с ограничено знание за природата, а това означава и по-малко познаване на себе си.
Ако трябваше да се опишете през няколко дървесни вида, кои щяха да са те?
Мечтая си да сме упорити и адаптивни като айлант, гъвкави като планински ясен, ведри и усмихнати като цъфнала джанка и мъдри като вековен дъб.
Приложението на "ЕдноДърво" може да откриете на адрес ednodarvo.io, а информация за актуалните инициативи на проекта може да откриете на страниците им във "Фейсбук" и "Инстаграм".
Даркуейвът, пост-пънкът и готическата естетика са навсякъде по оста между ъндърграунда, миймовете и модата. Защо всяко ново поколение се разпознава в тези жанрове? Корина Сукаров, група ВАС и SNAKEATSNAKЕ имат някои отговори.
Истории за цензура, клане на зайци и масови убийци от Йорг Бутгерайт – легенда на немското ъндърграунд кино и режисьор на култовите филми Nekromantik I и II
Актьорът има афинитет към роли, в които мрачното, необяснимото и странното доминират. За него това е безкраен процес по (себе)познание