Изабела Роселини за пресечните точки между науката и фантазията

„Ако бях червей, нямаше да имам мозък, щях да имам дълго, слузесто тяло като тръба от множество сегменти. От едната страна щях да имам беззъба уста, с която да засмуквам храната си, а от другата – анус, за да отделям изпражнения. Щях да пикая и да дишам през цялото си тяло.” – казва Изабела Роселини, цялата обвита в розов костюм на червей, от който се показва само красивото ѝ лице. „Аз съм съвсем обикновен червей – продължава тя – но съм смесица от две гръцки божества, Хермес и Афродита. Аз съм мъж и жена едновременно. За да забременея, трябва да се чифтосам с друг хермафродит в поза 69.”

Едно от най-странните и оригинални неща, на които можете да попаднете в YouTube – а конкуренцията там, както знаем, е сериозна – са серията късометражни филми Green Porno на актрисата-модел-активист Изабела Роселини за биологията и сексуалните навици в животинското царство. Повече Дейвид Линч и по-малко Дейвид Атънборо.

Aктьорската звезда на Роселини изгрява именно в „странния свят” на Линч и неговия култов „Синьо кадифе” в образа на Дороти Валенс. Подобно на режисьора, с когото тя дълго време има романтична връзка, Роселини – дъщеря на актрисата Ингрид Бергман и режисьора Роберто Роселини – е артист в най-шарения и широк смисъл на тази дума. За нея изкуството не е просто мимезис, опит за документално-реалистично отражение на действителността, а по-скоро магия, полублян-полусън, в който фантазията и фактите са неизменно свързани.

СНИМКА: ANDRE RAU

В същото време Роселини е сериозен учен-биолог. Емоционално привързана към животните още от дете, преди няколко години тя завършва магистратура „Животинско поведение” и продължава да работи в тази област. Това, което най-силно я вълнува обаче, е съчетанието на наука и изкуство (чието разделение, между другото, е относително модерен феномен). Така се ражда и проектът Green Porno, в партньорство с фестивала „Сънденс”.

Green Porno, както и продълженията Seduce Me и Mammas, са късометражни филми на Роселини за онлайн платформи, в които тя е сценарист, главен герой и режисьор. Облечена в екстравагантни, абсолютно фантастични костюми на животни, тя пресъздава с огромно чувство за хумор най-интересните им сексуални и физиологични характеристики, брачни ритуали, социални взаимоотношения и т.н.. Роселини е истинска Бьорк на биолозите. Тази животинска феерия / човешка карнавалност обаче е изградена на базата на реални научни факти. Знаете ли например, че делфините мастурбират, обичат оралния секс, поддържат хомосексуални отношения и дори понякога се задоволяват през носовите си отвори? Знаете ли, че охлювите си падат по садомазохизъм? Че младите скариди са мъжки, но с течение на времето се превръщат в женски? Или че женските дървеници нямат вагини, а мъжките пробиват телата им с пениси и освобождават еякулат в кръвоносната им система?

Е, след като гледате прекрасните филми на Роселини ще узнаете и още много други „странни” неща.

Преди около две години имах удоволствието да се запозная задочно с Роселини покрай общия ни интерес към животните. Аз ѝ изпращах стихотворения за животни; тя ми пращаше описания на фермата си в Лонг Айлънд. За настоящия брой на „Виж” тя се съгласи да отговори по телефона на няколко въпроса във връзка със серията Green Porno.

Димитър Кенаров: Ако можехте да се превъплътите в животно, кое щеше да е то?

Изабела Роселини: В Green Porno има 40 късометражни филми и аз винаги се превъплъщавам в някакво животно. Всеки филм започва с фразата „Ако бях…” и после споменавам името на животното. Така че всъщност съм се превъплъщавала в около 40 животни.

ДК: Имате ли любимо превъплъщение?

ИР: Всъщност, не. Някои от филмите просто се получиха по-успешни от други. Някои костюми бяха адски неудобни. Например костюмът на червея. Това е епизод, който много харесвам, но през цялото време бях обвита в продълговат костюм на червей и ръцете ми бяха напълно неизползваеми, така че не можех да пия вода, не можех да си чеша носа и изобщо беше изключително неудобно да лежа така като червей цели три дни, колкото отнеха снимките.

ДК: Смятате ли, че обществените табута са по-малко, когато говорим за секс между животни, отколкото за секс между хора и чувствахте ли се по-свободна, когато изпълнявахте тези роли?

ИР: Лично аз съм си освободена. Не съм правила тези филми, за да разбера собствената си сексуалност или нещо от сорта. Що се отнася до публиката, със сигурност някои хора се чувстват по-комфортно, когато се говори за размножаването при животните, отколкото за собственото си размножаване. Но публиката е доста многообразна, така че ми е трудно да правя обобщения.

КАДЪР ОТ ПОРЕДИЦАТА GREEN PORNО I ФОТОГРАФ: JODY SHAPIRO

ДК: Смятате ли, че като говорите за сексуалното многообразие при животните, което включва хомосексуалност, транссексуалност и т.н., успяваме да погледнем нашата собствена човешка сексуалност през други очи и да видим, че всъщност няма една „нормална” сексуалност?

ИР: Да, определено. Поне не можеш да твърдиш, че нещо е „против природата”. Много хора казват, че е против природата да си гей или да си биологичен пол, който не е нито мъжки, нито женски, но когато погледнем животинското царство, виждаме, че всички тези поведения и състояния съществуват, така че са си съвсем „естествени”. Затова и направих филмчето за Ноевия ковчег. Въпросът беше как може изобщо Ной да се опитва да приеме животните по двойки – едно мъжко и едно женско – когато всъщност при животните често не съществуват подобни разделения.

ДК: Има доста комични елементи във филмите ви за животинската сексуалност. Можете ли да ни кажете нещо повече за това?

ИК: Когато започнах да правя филмите си, ми се струваше, че всъщност третираме секса при животните прекалено сериозно и липсва комедията. Обикновено гледаме някакви много праволинейни научнопопулярни филми за животни по "Нешънъл Джиографик" или пък да речем филмите на Дейвид Атънбъро, който е много чаровен и разбира се, има хумористична жилка. Но лично аз исках да се забавлявам, да направя комедийни филми. Имаме толкова много комедии за секса между хора. И затова, когато реших да правя филм за секс между животни, реших да се отнеса с хумор. Има толкова много прекрасни научнопопулярни филми, с които би ми било трудно да се конкурирам, така че въпросът беше какво различно мога да кажа аз, което да бъде мое си и в същото време да допринесе за диалога по темата.

КАДЪР ОТ ПОРЕДИЦАТА GREEN PORNО I ФОТОГРАФ: JODY SHAPIRO

ДК: В някои от епизодите включвате и биолог, който изнася кратка лекция по определената тема и екологичните й аспекти.

ИР: Филмите не бяха направени наведнъж, имаше развитие във формата. Един от аспектите, които разглеждахме, беше свързан с екологията на океаните и по-специално с изчерпването на рибните ресурси. Бях помолена от "Сънданс" да включим директно послание. И така помолих един мой приятел еколог, Клаудио Кампаня, да ми помогне в направата на филмите, да спомене кои риби са застрашени, кои риби не е хубаво да ядем и т.н.

ДК: Разкажете ни за новия си проект Link Link Circus. Там изследвате интелигентността на животните, а не толкова сексуалното им поведение.

ИР: Учените не обичат да използват думата интелигентност, а по-скоро когниция, познание. Умението ни да знаем какво действие да предприемем, дали имаме свободна воля, как взимаме решения и т.н. Това, което те наблюдават е, че животинското поведение действително не се основава единствено на инстинкт, базиран на стимул, а всъщност, когато се сблъскат с нов стимул, някои от животните разсъждават съвсем рационално как да постъпят. Има доказателства вече, че предишното ни виждане за животните като машини без свободна воля, които само следват инстинктите си, е неправилно. Разбира се, това важи особено при гръбначните, които имат мозък, подобен на нашия. Но каква е ситуацията при октопода, който дори няма мозък, а в същото време демонстрира интелигентност? Октоподите могат да се крият, имат ловни стратегии. За тези неща знаем все още много малко, но новата наука ни показва, че трябва да се отърсим от старите си предразсъдъци и да видим животните по различен начин. Разбира се, ние правим автомобили, пътуваме до Луната, пишем стихотворения – неща, които животните не могат да правят и предполагам, по тази логика, ние сме по-интелигентни. И все пак, както Дарвин казва, тук разликата между хората и животните е само в степента, а не в същността. Поне що се отнася до гръбначните.

ДК: И последен въпрос: Смятате ли, че животните имат чувство за хумор?

ИР: Да, определено. Има животни, които познаваме много отблизо, като кучетата например. Кучетата играят, преструват се, крият предмети. Има предположения, че мишките се смеят, когато ги гъделичкат и издават звуци, подобни на смях. Затова, да, смятам, че животните също се забавляват и дори имат чувство за хумор.

Изабела Роселини за пресечните точки между науката и фантазията

Бюлетин

Стани патрон