Износ на абстрактна мисъл

Докато едни събития в културния живот ни връхлитат с гръм, трясък и светски блясък, други действат тихо, под повърхността на медийния шум, но бавно и методично проправят нови пътища, създават общности и правят значим исторически скок в развитието на художествената сцена.

Такъв е случаят с българската геометрична абстракция и създалата се малка, но силна и сплотена общност, която за пореден път поставя страната ни на международната карта като една от най-новите възникващи сцени за геометрично изкуство в света.

През юни в музея “Вазарели” в Будапеща се откри изложба на геометрично изкуство “експорт: българия 3”, която включва избрани творби на дванадесет български автори, родени между 1933 и 1989 г. В нея са включени произведения на Адриана Чернин, Боян Чакъров, Виктор Влаеску, Георги Георгиев, Георги Димитров, Георги Tодоров, Георги Янакиев, Иван Шуманов, Камен Калев, Мария Чакърова, Мина Стоянова и Петър Дочев, които разкриват една съвършено непозната естетическа територия с общ географски знаменател.

Събитието е част от поредицата “експорт: българия“, която е единствената за момента инициатива, поставяща страната ни на световната карта на геометричната абстракция. Тя няма държавна подкрепа, нито лого на НФК на плаката си, а е истински независим и отдаден труд, плод на дългогодишни усилия на група съмишленици, чийто притегателен център е платформата ”нонсофия”. От 2010 г. насам тя създава обществена осведоменост по темата и организира изложби, симпозиуми, отворени лекции, прожекции, работилници за деца и консолидира артистична общност. Неин основател и движеща сила е Георги Димитров (създател на международния форум “ортогонал“, на националния форум за геометрична абстракция “хоризонта“ и на сдружение “нонсофия”), с когото се срещаме, за да научим повече за безпредметната естетика, създаването на ранен интерес към този тип изкуство и влиянието му върху развитието на свободната мисъл.

снимка: архив “нонсофия“

Ако трябва да опишеш какво е геометрична абстракция на някой, който за първи път чува за нея, какво би му казал?

Днес бих казал, че това е полето, където реализирам пълната си свобода чрез редовна практика на редуциран синтез. Именно там срещам едни от най-забележителните за мен личности и създавам рядък сетивен опит за себе си и своите близки. Както и да звучи, геометричната среда ни позволява да постигнем обмен на човечност от най-висша степен. В резултат от това взаимодействие силно впечатление прави потвърждението или събуждането на някои основни мечтания у нас – акумулира се копнеж за тяхното реализиране и често се стига до действителното им осъществяване.

България е от малкото европейски държави без установени традиции в това значимо за развитите демокрации художествено направление. Имало ли е автори, които са създавали геометрично изкуство въпреки цензурата на тоталитарния режим?

Несъвместимостта на свободомислието, което проповядва абстракцията с ограниченията, произтичащи от параноидната диктатура, както и липсата на някои културни пластове правят наличието на следвоенно геометрично изкуство у нас невъзможно. Особено в неговата конкретна форма то не се среща до 1988 г., когато концептуалният художник Георги Тодоров завършва своя триптих “в почит на Казимир Малевич“. Първите опити за редуктивна геометрична абстракция се наблюдават в края на 70-те. Без приноса на Георги Янакиев и Петър Дочев корените на това течение у нас щяха да бъдат твърде тънки и къси. Съвсем не е случайно, че последният е бил поставен пред угрозата да бъде интерниран заедно със семейството си, след като пожелава да премине на свободна практика и дава заявка да напусне редовете на БКП.

снимка: архив “нонсофия“

В изложбата "експорт: българия 3" са включени произведения, създадени през последните 35 години от художници от различни поколения. Може ли да кажем, че има вълна на едно ново поколение творци и с какво то се отличава от предходното?

По време на пандемията ритъмът на международната ни дейност беше значително нарушен. За да не спира работа съвсем, “нонсофия“ се възползва от обстоятелствата и основа националния форум за геометрична абстракция “хоризонта“. Моментът се оказа изключително подходящ. Три издания по-късно спокойно мога да заявя, че не само има поява на нови автори, но и се наблюдава наличието на формираща се геометрична общност. Една от основните цели на “нонсофия“ е тъкмо да консолидира кръг около ценностите на безпредметната естетика. Този активен процес е без аналог за художествената ни традиция досега. За съжаление, малцината геометрични художници, съществували по нашите ширини, са били ангажирани с личното си битуване и не са виждали възможност за съвместна дейност. Ние обаче имаме примера на колегите ни от Унгария, Германия, Нидерландия, Полша, Великобритания, Австралия и др., където колективната зрялост надраства индивидуалния стремеж към състезание. “нонсофия“ създава, насърчава и очаква в близко бъдеще да се състоят все повече колективни инициативи.

Какво е днес мястото на страната ни на международната карта на геометричната абстракция?

Съществуването на функционална геометрична сцена е показател за завършеност на стилистичния спектър в общата културна традиция на една страна. България е една от най-новите възникващи сцени за геометрично изкуство в света. Това се дължи на идеалистичното, да не кажа наивното, постоянство и устойчивост на нашите цели, но и на безкористната подкрепа на всички партньори, с които сме постигнали този градеж. Привличаме интерес и симпатия отвън, тъй като сме крайно непознати, но подготвени и същевременно свежи. Така например, сред участниците в международния симпозиум “ортогонал“, който организираме от 2012 г., се открояват артисти с ретроспективни изложби в някои от най-престижните световни музеи. Благодарение на “експорт“ пък имаме възможност да покажем селекция от наши автори в чужбина – изложбеният формат е готов да покори целия свят и е въпрос на време да го постигне, както вече направихме в Северна Бавария през 2018 г. и сега в Унгария. В настоящата ни изложба в галерия и архив “нонсофия“ – “фокус: унгария“ показваме 13 представители на съвременната унгарска сцена. Вълнуващо е да си съвременник и още повече двигател на тези международни отношения.

снимка: архив “нонсофия“

Една от основните мисии на “нонсофия“ е да популяризира геометричната абстракция, включително и сред най-младата аудитория чрез детските работилници, изложби и отворени врати. Защо според теб децата трябва да развиват абстрактно мислене?

Действително, работилниците за деца на възраст между 5 и 12 години са най-смислената дейност, която се осъществява в галерия и архив “нонсофия“. Участниците имат възможност да се запознаят с творчеството на световнозначими автори, да го тълкуват свободно, като се аргументират и изслушват, и не на последно място, да дадат материален израз на идеите си за цветна композиция в две и три измерения. Най-щастлив съм, когато децата работят и градят в екип. Образованието и окултуряването на бъдещото поколение гарантира приемствеността на безпредметните ценности. Нека не се заблуждаваме, след само двайсетина години това ще бъдат хората, които ще съставят гражданското ни общество (по дефиницията на Карл Попър) и ще вземат належащите политически решения. Със сигурност няма да е по-лесно, отколкото сега. Ето защо е нужно те да бъдат добре подготвени. По пътеките на изкуството намираме решенията на проблемите, с които се сблъскваме всеки ден. Всъщност целта е децата не да развиват, а да не спират потока на абстрактното си мислене – да помнят, че всички отговори са точно там.

снимка: архив “нонсофия“

Как геометричното изкуство е свързано с политическите и обществени процеси и каква е ролята му в развитието на мисленето ни в свят, в който диктаторските режими определят дневния ред на хората?

Съжителство между диктатура и геометрично изкуство е възможно, само когато второто е нелегално и подривно. Заради концептуалния си характер то печели омразата и на Хитлер, и на Сталин. В общата си същност абстрактното изкуство налага свободното интерпретиране на изображението или действителността, с която боравим. Редовната му практика несъмнено поддържа нашето критично мислене. Това постепенно преминава в прилагането на свободно действие. Характерното за геометричната абстракция е, че стъпвайки върху математическата си основа, тя не само отразява обществено-политическите проблеми, но и предлага решения за тях извън каквито и да било актуални тенденции. Самите композиции представляват фактическото решение на проблемите, които занимават геометричните художници.

снимка: архив “нонсофия“

Ако то е показател за нивото на свобода в едно общество, какво можем да кажем за нашето днес?

Появата на всички общности от края на 80-те до наши дни, работещи най-общо в посока на мирното ни съжителство и хармония с околната среда, е радостен сигнал за формирането на гражданско общество в България. Естествено, най-доброто вероятно предстои, но лично аз изпитвам дълбоко уважение към всяка една от тях, тъй като съм съвсем наясно какъв е необходимият ресурс за тяхното създаване и просъществуване. Изумително е защо някои от най-ефективните техни примери не са поощрявани от държавата, която на практика е основен бенефициент от дейността им? Обществената търпимост към изродилия се морал е в своя вихър. Истината е, че не може да има промяна в етичните ни навици без промяна на естетическото ни възпитание. Затова е необходимо час по-скоро да се вложи в качествено образование, а след това да се отгледат плодовете на грамотна и зряла политическа култура.

”експорт: българия 3” е в музей ”Вазарели” Будапеща до 27 август. Галерия и архив “нонсофия” е на бул. “Дондуков” 36, ет. 2 и може да се посети с предварителна уговорка.