КРЪГЛА ПЕТИЦА: ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА

ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА

Винаги ни е било грижа за естетиката. Като някакви чувствителни деви, които са педантични към красотата и подредеността на заобикалящия ни свят. Гневим се на какафонията от табели, шрифтове, цветове - въобще на цялостното визуално замърсяване с послания и образи. Бихме взели една огромна гумичка, с която да поизтрием доста неща от последните пет години, но задължително ще запазим например кориците и илюстрациите на Люба Халева, Кирил Златков и Борис Праматаров. Любен Зидаров ни надъхва, че работният процес в тази насока не познава възрастови граници. Харесва ни всичко, което правят колективи като „ТИ-РЕ”, Compote Collective, Studio Komplekt. Не спираме да се оглеждаме и за нови, млади, свежи, пресни илюстратори, като Мария Налбантова, студио CHARK, Борислава и Михаела Караджови, Мартина Вачева, колективът BBW, фотографи като Георги Кожухаров в журналистическия жанр снимане, но и Никола Михов, Михаил Новаков и Жоро Панчев в по-концептуалния и артистичен сегмент, както и за Христо Йорданов и Любомир Игнатов. Защото те са надеждата, че постепенно един ден няма да имаме нужда от гумичка. Анимационната екранизация на „Сляпата Вайша” на Тео Ушев пък ни върна интереса и към Оскарите, което си е бонус за Академията. Добре е и, че галериите все по-често откриват път към нашите естетически пристрастия, но има още много какво да се желае.

Към наистина важните пет неща във визуалните изкуства за последните пет години вниманието ни насочва Стефка Цанева, която работи в културния отдел на Гьоте-институт и стои зад някои от ключовите проекти за съвременно изкуство на института. Зад гърба си има опит от работата за глерия Sariev Contemporary, фондация „Отворени изкуства“ и фондация „Пловдив 2019”. Освен това е и водещ на предаването "Молескин", което върви по Радио София и Радио Пловдив. Може да се похвали с обхватен поглед към съвременната адекватна сцена, заради което ù поискахме „отчет”. Тя сподели своите пет „явления или събития, които за добро или лошо са ни все още пред очите, които все още са актуални и важни, които все още ме учудват или ядосват”. Освен да гледа назад към изминалите, очаква и предстоящите пет години, в които на първо време възлага големи надежди на новото пространство за изкуство на Мария Василева „Структура”.

Димитър Шопов, Still Life, 2015, дигитална рисунка
част от изложбата “Хора, години, живот” в галерия Sariev Contemporary

* Новата естетика 
Това, което според мен много ясно се очерта в последните 2-3 години, е една сигурна тенденция към един нов вид естетика - наивистична, може би инфантилна. Живопис, рисунка, илюстрация или инсталация, в които умишлено се бяга от „професионализма“, при това с голяма доза хумор и (авто)критичност. Такива автори са Мартина Вачева, Димитър Шопов, Вълко Чобанов, Мартин Петров. Може би беше необходим именно такъв свеж полъх и откровеност във визуалните изкуства.

* Книги, зинове, скицници, тефтери 
Не знам колко души в България са знаели какво е зин и колко милиони пъти Деси Меси от Hip Hip Atelier е обяснавала значението й, но ето че днес вече можем да говорим за стабилна зин култура тук. Все повече млади художници използват медията на книгата, за да търсят и намерят себе си, стила си и какво всъщност искат да кажат. Други пък подхождат към самата книга като художествено произведение и правят уникати, в които рисуват и пишат, смесват рисунка, живопис, фотография, текст. Съвсем не е учудваща тенденцията - книгата и зинът са нещо, което не изисква много средства, но пък предлагат свобода и спонтанност, каквито няма например в скулптурата или инсталацията. Освен Hip Hip Atelier, няма как да не отбележим колектива „ТИ-РЕ” или автори като Мария Налбантова и Радостин Седевчев.

* Квадрат 500 и институциите

Не по-малки интензивни бяха последните пет години и за институциите за изкуство. След дългогодишно трепетно очакване се сдобихме с Квадрат 500. Това събитие обаче трудно може да намери място в топ 5 на най-доброто от последните пет години. Едва ли е нужно да се споменава липсата на адекватна политика, публичност, отношение към публиката. Също така ненужно е да си спомняме и за проблемите с климатичната система и вредите върху десетки картини тази зима. Квадрат 500 далеч не е единственото разочарование, идващо от Националната галерия. Нека да си припомним „музея“ за съвременно изкуство САМСИ и Музея на социалистическото изкуство. Остава ни само надеждата, че след още пет години ще има поне проблясъци на други методи за случване на нещата в тази галерия.

* Българското изкуство навън 
… го няма. Продължаваме да предъвкваме както преди пет и като преди десед години все същата песен. Няма български павильон във Венеция, няма големи български изложби в чужбина, няма български участия, няма нормална културна политика. Ако някъде някога се чуе за българско изкуство в чужбина, то е благодарение на частните усилия и способности на отделни автори и организаии. Може би светлина в тунела беше 2015-та, когато България беше фокус-страна на панаира Vienna Contemporary.  Организаторите от фондация „Отворени изкуства“ и галерия SARIEV Contemporary и кураторките Весела Ножарова и Яра Бубнова успяха да представят една моментна снимка на българската сцена в момента с голямата изложба, включваща работи на над 50 автори.

* Изложбата на Кристо 
Моето топ събитие за последните пет! През 2015 г. Мария Василева постигна този огромен подвиг и представи в СГХГ ретроспектива на Кристо и Жан-Клод.