Неоновите палитри на Крис Хотън

Описва стила си като семпъл и цветен, а героите си като полезни, но все неразбиращи нещо важно. Така вижда и самия себе си ирландският илюстратор, автор на книги и социален предприемач Крис Хотън. Заради своята работа и принос за модната компания People Tree той е включен в класацията на списание Time DESIGN 100. Дебютната му книга от 2010 г. A Bit Lost пък е вече преведена на 27 езика, а след нея на бял свят се появяват още четири. Междувременно преди девет години Хотън заедно с Акшей Стапите поставя начало на проекта Node в Непал. Мотивът на организацията с нестопанска цел е да подпомага икономически необлагодетелствани хора да работят по модела за справедлива търговия. Така известни талантливи дизайнери и илюстратори предоставят изображения, които местните претворяват в ръчно изработени артикули. Първата им изложба събира 18 килима с образи от художници като Джон Класен и Дона Уилсън и е представена в Музея на дизайна в Лондон. “Виж!” разговаря с Крис Хотън малко преди участието му като лектор в симпозиума на третото издание на фестивала МЕЛБА, който ще се проведе онлайн на 7 ноември.



Какви теми Ви вълнуват най-много и най-често могат да се открият в историите, които разказвате с образите си?
В момента ме вълнуват клоуните. Както и традициите в устното разказване на истории.

Дайте ни няколко примера за любими книги от детството Ви?
Имах един годишник на Мъпетите, който обожавах. Имах и книга с картини на Ричард Скари с много детайли, които обичах да гледам.

Кой е най-интересният или изненадващ комплимент от дете за работата ви?
Най-добрата история, която съм чувал, е за семейство, пътуващо в кола в Ирландия. Бащата шофирал и двамата му синове се карали на задната седалка. Баща им се опитал да ги разсее, цитирайки по памет една от книгите ми SHH! We Have a Plan. Заседнал на една от страниците и 18-месечният му син го подканил да не спира, макар още самият той да не можел да говори!

Вие сте едновременно автор и илюстратор на книгите си. Кое е най-голямото предизвикателство в съчетаването на тези две дейности?
Когато имам добра идея за текст, обикновено това включва промяна на всички илюстрации. А когато имам добра идея за визиите, това обикновено включва смяна на всички думи. Така съм постоянно в кръговрат, докато редакторът ми не ми каже да спра. Това е и причината да не мога да работя с истински писател.

Гледали сме вашите домашни Stay-at-home четения и класове по изкуство. Как се промени работата ви по време на пандемията? Важно ли е за хората на изкуството да бъдат постоянно активни и ангажирани с онова, което се случва с нас по време на криза?
Усетих, че за мен е важно да се опитам да направя нещо по това време. Сестра ми е тази, която ме накара да действам, тъй като тя има три малки деца, така че всъщност аз по някакъв начин четях на тях, но вместо да го правя през Скайп или Zoom, го правех през Фейсбук live, така че да може да се включи всеки, който желае.

Как според Вас трябва да говорим с децата за тази нова реалност?
Трябва да сме предпазливи и прагматични, но без страх. Те ще схванат всичко. Не можем да променим това като отделни личности, така че трябва да се възползваме максимално. Всички ние можем да измислим как да използваме принудителното бездействие по възможно най-добрия начин.

Разкажете ни за проекта NODE в Непал. Какво прави инициативи като тази ценни и възможно ли е честната търговия да бъде устойчива?
Хората, с които работим и които изработват килимите, са невероятно семейство от най-ниската каста в Непал. Те създадоха проекта, за да помогнат на членовете на тяхната каста да прескочат трапа на бедността. Имат страхотни занаятчийски умения, но не и умения за дизайн, който да е привлекателен за западните потребители, така че им помогнах с това. Гордея се много с тази колаборация.

Комбинирате професията си с личните си възгледи като активист в борбата с климатичните промени. На какво трябва да учим децата, така че те да растат отговорни спрямо екологичните проблеми, с които тяхното поколение ще трябва да живее? Каква е ролята на изкуството в този процес?
Смятам, че всички трябва да вземаме предвид околната среда много повече във всичко, което правим. Ние сме толкова много и консумираме все повече и повече. Като дете и като възрастен гледам документалните филми на Дейвид Атънбъроу и чета за животни, така че винаги съм бил много вдъхновен от света на природата. Иска ми се да виждам и други деца да растат със същата любов към природата и да се уверя, че те ще могат да видят как природният свят процъфтява, а не как бива унищожен.

Настоящият ни брой е посветен на колекционирането. Вие колекционирате ли нещо?
Книги! Имам повече книги, отколкото рафтове и вероятно достатъчно да чета през следващото десетилетие, но все още не мога да подмина книжарница без да си купя ОЩЕ една!

Крис Хотън е онлайн на www.chrishaughton.com
Билети за симпозиума на третото издание на фестивала МЕЛБА ще открете тук.