Литературните преводи на издателство ICU

След първото интервю с Милен Милев от издателство „Парадокс“ в поредицата, посветена на българските издателства, успешно участвали в конкурсните сесии на направление “Литературни преводи”, се срещаме с Невена Дишлиева-Кръстева – главният „мотор“ в малкото семейно издателство ICU, за да научим повече за издателската им стратегия и натрупания опит с „Творческа Европа“ .

Конкурсните предложения на издателствата, кандидатстващи по направление „Литературни преводи” на „Творческа Европа“, изискват оформянето на „пакети-произведения”, които се състоят от 3 до 10 книги. Част от  какъв „пакет-произведения“ на вашето издателство е романът на Естер Херитсен „Жажда“? Разкажете ни малко повече и за самия роман.

„Жажда“ е част от текущия ни проект, съфинансиран по програма „Творческа Европа“ и озаглавен „Книги, които оставят следа“ (Books, that make a difference). Романът е включен в колекция „По пътя“ на издателството ни, където намират място силни литературни текстове от всички краища на Европа. Амбицията ни е да начертаем една литературна карта, по която читателят да може да се разходи и да получи представа за тенденции, автори, писателски подходи. Досега в поредицата има финландска, фламандска, словенска, кипърска и холандска книга, като три от петте са съфинансирани по програма „Творческа Европа“.

„Жажда“ е особен роман, много кратък, конструиран като драматургичен текст, с много диалог. С две изречения, сюжетът на книгата може да бъде разказан така: майка и дъщеря се срещат случайно на улицата и става ясно, че майката е терминално болна. Дъщерята взима решение да се премести да живее при майка си, която отдавна не живее с баща й. Съобщава за това си решение по време на вечеря с любовника си и новото семейство на баща си. След преместването на дъщерята при майката, на повърхността излизат отколешни проблеми и болезнени рани. Постепенно ставаме свидетели на недостиг от всякакъв характер в живота на героите – близост, обич, човешко отношение, топлота. В крайна сметка, „Жажда“ е роман за счупените човешки и семейни отношения, за дистанцията, за неспособността да покажеш и приемеш близост.

В проекта ви има три книги за превод от български на английски език. За разлика от чуждестранните издателства, които превеждат по-често от роден на чужд език, за българските това е необичайна практика. Как се спряхте на подобен „пакет-произведения“?

Става въпрос за „Втора кожа“ на Катерина Стойкова и за двата антологични сборника – „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“.

Относно „Втора кожа“ – Катерина Стойкова е двуезичен автор, живее в САЩ от четвърт век и пише и превежда между двата езика. Книгата й обговаря темата за домашното насилие по един изключително въздействащ начин – през поезията. Предишната поетична книга на авторката също излезе и на двата езика, само че със собствените ни усилия, без външно финансиране. Защото темите на поезията на Катерина са универсални и не могат да бъдат ограничени в конкретен език.

Същото важи и за двата сборника. Особено „Куфарът на брат ми“, който е книга, събрала мигрантските истории на 23 души – повечето българи, но и няколко чужденци, свързани с България. За универсалността на темата за загубата няма нужда да говорим – тя е в основата на сборника „Бащите не си отиват“.


 

Какъв съвет бихте дали на издателствата, които се съмняват във възможностите си за кандидатстване по направлението?

Ако един издател вярва в своя избор, ако книгите му са стойностни и имат какво да кажат на бъдещите читатели, първата част от работата вече е свършена. Остава да си съберем мислите и да отделим време да ги споделим по възможно най-убедителния начин.

Цялото интервю с Невена Дишлиева-Кръстева можете да прочетете на страницата на Бюро „Творческа Европа“.