OPEN CALL BACK: KOKIMOTO

Изолирането ни отвори очите за много от нещата, за които сякаш сме били слепи досега. Сякаш ни се появи трето много по-чувствително око, което трепти и премигва в едно различно от познатото ни измерение. Затова призовахме всички хора на изкуството, които продължават да творят в тази обстановка, да ни споделят онова, което се ражда в мислите, папките, върху листите или пред обективите им в тази ситуация. Така заедно ще сътворим един по-различен визуален брой, а докато той се появи, ви споделяме част от работите им, придружени с техните размисли и поглед към заниманията, страховете, надеждите, времето и мечтите им в този различен stay at home режим. 

Закачливо-провокативният стил отдавна се е превърнал в запазена марка на Калоян Илиев - Кокимото. Новият световен ред, ролята на съвременните икони в обществото, отношението към животните, религията, социалните проблеми – това са само част от темите, които го вълнуват във вече доста сериозното му по обем творчество. Пресъздадени в графики, рисунки, колажи, фотографии, инсталации, те носят неговия оригинален артистичен отпечатък, а ние ви показваме няколко от колажите му на тема "социална изолация".

Как се справяте с изолацията?
С работа върху себе си и върху новите си произведения на базата на старите си нереализирани идеи.

Какво са вашите ритуали, които ви помагат в тази особена за всички ситуация? 
Усъвършенстване чрез материални лишения, вглъбяване чрез съзерцание, творчество чрез доброволно или недотам доброволно изолиране, достигане на по-високи нива на съзнание чрез словото на Учителя. 

Какво ви вдъхновява в такъв момент? 
Апокалиптичният му характер. 



Кои са добрите примери, от които черпите сила? 
„ПОРТАЛ 12“.

Интересните неща, които открихте за себе си и за околните, откакто сте отделени? 
За себе си открих, че съм пророк в собствената си страна, основно чрез произведенията си, а за околните, че са „папагали в овча кожа“. Не всички разбира се, но повече от необходимото, подтикнати от една неискрена за мен загриженост хора, повтарят и изпълняват като замаяни излизащото от „Щаба“… Виждам, че зад всичко това стои огромно неразбиране на материята и страх от смъртта, отново с неразбиране за живота след така нареченият край.

Няколко книги, филми, сериали или друг вид изкуство, за които най-накрая успяхте да отделите време? 
„Синове на възкресението“ на Петър Дънов, „Бунтът на роботите“ на Дейвид Айк са две от книгите. 
Филмът е „Джоджо заека“, както и Фестивалът за документално кино Master of Art, който може да гледате онлайн до края на април. Сериалите, които препоръчвам са The New Pope, Altered Carbon и Legion. Изложбите са виртуални турове на Жан-Мишел Баския и Кийт Харинг, и на KAWS в National Museum of Vistoria в  Мелбърн, Австралия. Музиката е новият албум на Die Antwoord.



Кое най-много ви липсва?
Реалният контакт с хората без те да се страхуват или съмняват за живота си - това ми липсва.

Кое е първото нещо, което мечтаете да направите, когато един ден всичко това е вече минало? 
Да поиграя федербал с приятелка в морската градина във Варна.

Как си представяте света, който един ден ще се събуди без коронавирус?
В най-добрият случай свят без изградени 5G мрежи, със затворени ферми за добиване на кожи, свят с повече вегетарианци и вегани. Един свят с останали в него повече разумни същества, които не вредят на околните с действията си и които не черпят с такъв темп като досегашния ресурсите на Земята, която вече изнемогва. Променени хора, за които културата и изкуството са приоритет, а храната за душата е по-важна от ракията и салатата на масата.