Подсилената сякаш след пандемията тенденция за появата на нови, интересни и оригинални български групи и формации се запази трайно, а от своя страна други, вече поникнали, хванаха по-дълбоки корени със стабилна база почитатели и разпродадени концерти. Хубавото е, че търсенето и намирането на качествени концертни преживявания вече все по-често не изисква единствено гостуващи имена. Успоредно с това в пространство сякаш започна да се оформя кът и за по-смели и различни аудио опити, за които има и достатъчно слушатели. В края на годината каним за равносметка представителите на три музикални формации, една от които е trohi.
Годината за двете съставни части на проекта trohi започна символично със самостоятелното издаване на албума на Петър Пармаков (Nemokai) “making history with doing nothing”, последвано от академичните приключения на Йоана Робова в “Политическите патологии на глобалния свят”, много работа по проекта Sci-Fi Фолклор (с който създаават пет съвременни аудио пиеси), както и от концерта им с Dolphins into the Future и Monopoly Child Star Searchers. Междувременно Петър се въвлече и в звука на няколко документални проекта на режисьора Светослав Драганов, докато на Йоана ѝ се отвори път с представлението “Оратория” на Анна Данкова.
Политическите проекции в музиката
На локално ниво с радост забелязваме, че публиката на експерименталния саунд привлича все повече млади люде. Почва да се оформя някаква приемственост между поколенията в тези жанрове. Хората ходят на събития с все по-малко предубеждения, но това се отнася повече за ъндърграунда. За жалост, политическата поляризация се проектира в полето на изкуствата – глобален процес, който се възпроизвежда и локално. Иначе в София се появяват повече места с хубав звук, не е толкова компромисно като едно време. Популярните жанрове все повече посягат към експериментални похвати, но това не е нещо съвсем ново. Голямото кино също използва все по-авангарден звук дори и в продукции, насочени към масовата публика. Generic звукът може да съсипе и най-добре композирания кадър, пиеса или каквото и да е произведение. Неведнъж ни се е случвало примерно да спираме филм, защото музиката е непоносимо банална.
Фотограф: Радослав Радославов
Аудио пиесите на нов глас
Винаги сме искали да правим аудио пиеси, още от началото на trohi. След шашавия експеримент с аудио пиесата на Димитър Донски “Разговори с дупката”, решихме по-стремглаво и мащабно да се впуснем в “позабравения жанр”, който всъщност има безкраен творчески потенциал. Дадохме парадоксалното словосъчетание “Sci-fi фолклор” като отправна точка на 5 български съвременни автора, а те ни върнаха пет съвсем различни текста. Към всеки текст се подходи индивидуално, реплика по реплика, звук по звук. Предизвикателството бе един текст да оживее изцяло през звук, директната работа с актьори без вездесъщ режисьор, да се подсили индивидуалния стил на всеки автор и всичко това в условия на пълна свобода. Свободата от една страна ти развързва ръцете, но от друга те поставя пред една бездна от възможности, в която може да се загубиш, ако не си решителен.
Паметните събития на 2024 г.
Тази година за нас беше изпълнена със звукови и незвукови дела, които не ни дадоха капка въздух. Все пак имахме възможност да видим и чуем някои интересни неща: Noura Mint Seymali, Pistamashina, The Smile, разбира се, Dolphins into the future и Monopoly Child Star Searchers, както и фестивала Pop up Cineplex на приятелите от Equipaж – един дълъг купонджийски кинопреглед. Най-ужасяващо е всъщност претръпването към прогресиращия разпад.
Ало, бъдеще?
Бъдещето звучи остро и назъбенко с азиатски орнаменти, а техното, транс, трап музиката и дръм енд бейсът ще са наоколо още дълго време. Интересно ни е да наблюдаваме как всяко следващо поколение го удря носталгията по жанрове на около 20 години, които са писнали на предишното поколение. Предполагаме, че затова както нашите родители дълго време не можаха да свикнат с Nirvana и Aphex Twin, така и ние се мръщим на Hyperpop, грозни огромни панталони и загасващата вече вълна от K-pop. Но в никакъв случай не сме черногледи, интересни са ни тези обновявания и интерпретации на вече познатото. С широко отворени уши сме за всичко ново, интересно и авторско. Иначе безкрайното зацикляне и повърхностен подход, както и сляпо възпроизвеждане на различни жанрове, било то бял сухарски джаз, техно, рок, поп, дори и експериментална музика, всъщност всеки един жанр, за който може да се сетите, всичко може да звучи безцелно. И проблемът не е чисто естетически, той е и екзистенциален. Един цял живот на музикант или на слушател може да премине в роботско възпроизвеждане, лишено от автентичност.
Скромните мечти
Най-смелите ни мечти са всъщност доста скромни. Мечтаем си да можем да шумим до безкрай. А, иначе за света… Смееш ли да мечтаеш.
trohi са онлайн на soundcloud.com/trohi, а аудиопиесите на Sci-FI Фолклор – www.scififolklore.com.