“Спонтанно” е дума, която често се промъква в разказите на Адела Пеева, когато говори за филмите си. Изглежда тази спонтанност работи за нея: неотдавна тя навърши 75 години, които отбеляза с прожекции на част от филмите си от по-скорошните до рядко показваните или направо забранени по време на тоталитаризма заглавия.
“Намирам, че почти всички са актуални и днес. Това е доказателство, че проблемите засегнати в тях все още съществуват и съдбите на героите трогват зрителите и днес. Така се оказва, че филмите ми имат дълъг живот”, казва Пеева, малко преди началото на 26-ото издание на фестивала за документално кино “Златен ритон”, на който е жури. Той започва с филма ѝ от 2007 г. “Развод по албански”, изключително рядък за нашата среда поглед към режима на Енвер Ходжа в Албания.
Cinéma vérité в български условия
Последните десетина години носят може би най-обсъжданите до момента филми на Пеева - “Кметът” (2010), посветен на кмета на София между 1934-1944 г. Иван Иванов, по време на чието управление столицата придобива съвременния си облик, “В търсене на Списаревски” (2014) - едно напомняне, че ако оставим историята на забрава, не се знае кой ще я контролира и интерпретира, “Да живее България” (2017), който проследява националистическите фракции в страната по толкова отстранен начин, че реакциите бяха смесени - някои се харесаха във филма, други остро го осъдиха, а въпросите, които той провокира, са напълно актуални и към днешен момент. Последният ѝ до момента “Мълчание с достойнство” (2020) е за репресирания по време на социализма режисьорски тандем Ирина Акташева и Христо Писков, автори на малко познати, но изключително отличителни за времето си филми като “Понеделник сутрин”.
Адела Пеева, фотограф: Боряна Пандова
Коя е първата история, за която тя си казва, че трябва да се превърне в документален филм? Адела Пеева се връща към началото на 80-те и забраненият от властта “В името на спорта” (1983). “Тогава се натъкнах на историите на младите щангисти и борци, носители на олимпийски медали – драматичната им съдба и нечовешките методи и отношение към тях на треньора Иван Абаджиев направо ме потресоха.” Абаджиев е треньор на българските щангисти от 1969 до 1989 г. с известни прекъсвания и до днес е приеман като една от големите спортни фигури на страната за всички времена. Пеева се заема с развенчаването на мита, докато той все още се формира. “Знаех, че ако продължа да правя този филм, той непременно ще бъде спрян и няма да види бял свят. Но спонтанно, следвайки някакъв професионален инстинкт, си казах: "Трябва да направя този филм, независимо от всичко.”
Тя си спомня и за създаването на “Чия е тази песен?“ (2003). “Преди повече от 20 години, на фестивала в Истанбул се бяхме събрали на една маса приятели и колеги от различни балкански страни: турчин, македонец, грък, сърбин – моят съпруг, албанец, босненец и аз, българката.” Малък оркестър в ресторанта започва да свири добре позната на всички мелодия. “И като по команда всички започнахме да тананикаме и пригласяме на тази, оказа се, добре позната на всички ни песен. Почти се скарахме, защото всеки от нас твърдеше, че песента е от неговата страна. В спонтанна реакция се обърнах към съпруга си и му казах: "Ще направя филм за тази песен.”
Ирина Акташева и Христо Писков, кадри от "Мълчание с достойнство"
Тежката корона на дебютанта
Вероятно и за хората, които следят изкъсо работата ѝ, е малко известен факт, че тя има и един игрален филм, "Съседката" от 1987 г., с Велко Кънев и младите тогава Мартина Вачкова и Христо Гърбов. Тогава Адела е на 40 години. “Това се смята за късен дебют. Опитвах се да направя този филм по-рано, но все не ставаше.” Донякъде и защото това изисква излизане от познатата територия: “Игралното кино по онова време беше нещо като ”забранена зона“ за начинаещи в този жанр и особено за документалисти, каквато бях от началото на професионалния си път. Проблемът с дебютите винаги е стоял, стои за съжаление и днес пред младите колеги.”
Защо той остава единственият ѝ игрален? “Настъпиха големите промени у нас, държавата напълно спря финансирането и няколко поредни години филми почти не се правеха. Стана така, че точно в този период пред мен се отвориха други възможности, направих контакти с европейски телевизии и колеги от света. И продължих да 5 правя документалните си филми, вече на съвсем друго ниво - на европейското, така да се каже.”
Кадър от филма "Понеделник сутрин" (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков, чиято трудна режисьорска кариера Пеева описва във филма "Мълчание с достойнство"
Да документираш настоящето - въпрос на чест и задължение
Пеева вижда множество капани пред младите режисьори днес и киното ни като цяло. “Поради сложните времена на рестрикции - както финансови, така и пандемични, българското документално кино преживява тежки моменти. Това определено се отразява на количеството произведени филми, а оттам и на качеството.” Вижда една ретроградна тенденция към исторически документални продукции с възстановки. “Все ми се струва, че документалистите имат честта и ”задължението“ да се обръщат и следят процесите и проблемите в обществото ни днес. За съжаление, дебютите са малко, но това е една константна тенденция в документалното ни кино.”
Въпреки този момент на поглед към миналото и все още живите дискусии около последните ѝ два филма, тя вече гледа към следващия си проект, макар и с известно притеснение. “Той ”отлежава“ вече две години – пагубно дълъг период. Нито героите ми, нито събитията ще ме чакат, за да се появя с камерите, екипа и да започна реализацията.” Актуалните проблеми с финансирането на филми и недостатъците в Закона за филмовата индустрия бавят началото, а този период тя описва като “безсрочен застой”. “Бъдещият ми филм е за амбициозен младеж от един малък град, избран за общински съветник още като 18-годишен ученик.”
Адела Пеева, снимка: Личен архив
- “Да живее България”, “Чия е тази песен? ”, “Кметът”, “Развод по албански”, “В търсене на Списаревски”, както и по-ранни филми като “Излишните”, “Право на избор” и “Сънувам старци” са част от платформата Neterra.TV+. “Чия е тази песен? ” може да се види в HBO GO.
- “Смърт няма” и “Понеделник сутрин” на Ирина Акташева и Христо Писков, за които Пеева разказва в “Мълчание с достойнство”, ще бъдат прожектирани на 24 и 31 март в кино “Одеон”, като част от събитието “Звезди на българското кино”.
- Адела Пеева е създателка на първия сайт, изцяло посветен на жените режисьори в българското кино: jeni-bg-kino.com
- Филмите на Пеева, Зорница София, Иглика Трифонова, Кристина Грозева, Майя Виткова, Ралица Петрова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова и други ще бъдат също така част от панорамата “Жените в киното” на предстоящия през март “София филм фест”.
