Слънчеви акварели

Мила Янева - Табакова е художник и илюстратор, с чиято работа сме ви срещали отделно по други поводи и може би е някак излишно да ви напомняме коя е, но за онези, които имат нужда - тя е "тирето между книгата и илюстрацията". С нейни изображения са издадени книгите “Земното кълбо се върти” на Гъртруд Стайн, “Щастливият принц” на Оскар Уайлд, “Морис, или къщичката на рибаря” на Мери Шели от поредицата на издателство “Лист”, "Пук!" от Валери Петров, както и други нейни лични проекти като част от колектива "Чарк" и платформата ТИ-РЕ. Сега обаче разговаряме заради едно много лично издание - бутиковата графична книга "Сувенири", която тя издаде самостоятелно в ограничен тираж от 100 бройки съвсем навръх извънредното положение. В рецензията си за Booklover - единственото място, на което комиксът все още може да се намери - Яна Пункина определя "Сувенири" като книга с "много малко текст и много красиви акварелни рисунки" и я нарича лека, защото разказва за едно дълго и безметежно море в един малък и тих град, където усещаш как августовското слънце постоянно прежуря.

Как би описала "Сувенири" с няколко думи?
Цветна, бавна и с настроение.

Видяхме книгата ти за първи път преди няколко години на първото издание на Sofia Art Book Fair. Какъв беше пътят, който измина проектът през това време?
През 2018 реших, че може би мястото на „Сувенири“ е тук в България и на български, защото тя беше създадена на английски в Брюксел, където съм завършила магистратурата си. Все пак, макар и да не е упоменато никъде, книгата е вдъхновена от българското Черно море и малкото останали кътчета по брега, които не се затрупани с чадъри, хотели и отходни води и където все още има място за съзерцание. Преведох я, промених малко формата, свързах се с редакторката Елена Кръстева, която съвсем безвъзмездно ми помогна да доизгладим текста и я публикувах в тираж 100 бройки, който ми даде усещане за завършеност на цялата идея. Преди това имах няколко сравнително напреднали разговора с издателства тук и в Белгия (през 2015 откъси от книгата бяха публикувани в белгийското списание за комикс Stripgids), които за жалост не доведоха до реализация на проекта. Затова реших да действам на своя глава, макар и в много ограничен тираж.

Какво е специфичното в работата по една графична книга? Кое е трудното, лесното, интересното?
Особено вълнуващо за мен е, че в графичната книга, или комиксa, се разказва най-вече чрез изображения. Без текст една такaва книга пак би могла да съществува, но без картини - не. Това е нещо, което би могло да бъде и лесно, и трудно, в зависимост от историята, която искаш да разкажеш, но със сигурност е интересно. Не само това, ами и е пълно с възможности, които произхождат от хибридния характер на комикса и близостта му с литературата и по някакъв начин – киното. Такива са например изборът на конкретни кадри, чиято последователност да формира повествованието, както в киното, или различната им композиция и наситеност, чрез която можеш да се опиташ да пресъздадеш усещане за скорост на времето, без то реално да съществува...

Това е все още сравнително нов жанр за българските читатели. С какви очаквания трябва да подходят те, в каква ситуация препоръчваш тя да бъде разгърната?
За мен беше голяма радост да чуя приятни отзиви именно от хора, които имат предубеденост към комиксите, заради естетиката на масово познатите примери или пък защото никога не са чели комикси, мислейки, че те са само за деца. Затова по-скоро бих казала: “Не се плашете, книгата е особено добронамерена, но трябва да й се отдели малко повече време.” Начинът на четене на комикси е по-различен от този на литературни творби, защото обикновено те са изградени от текст и изображения, които населяват едно и също пространство, разделено на множество по-малки в рамките на страницата. Аз самата често се улавям как разглеждайки един комикс, първо прочитам текста, а чак след това проследявам картинките. В случая на „Сувенири“, донякъде и поради тази причина, графичният разказ протича самостоятелно, като бива прекъсван от страници с кратък текст, където пък се развива друга история - тази на героите, които населяват панелите между страниците.

Можеш ли да ни дадеш няколко примера за други книги в този жанр, които са вдъхновение за теб самата?
Panther oт Брехт Еванс, Birchfield Close от Джон Макнот, The River от Алесандро Сана, Jimmy Corrigan the Smartest Kid on Earth от Крис Уеър и не точно в този жанр, но все пак Two Hats на Джон Класен. Защо не и La mia vita disegnata male от Джипи, който беше първият комикс автор, по когото се запалих.

Какви истории обичаш да разказваш като художник?
Oбикновено такива, каквито обичам и да чета - естествени, човешки, с увличаща атмосфера, малко чувство за хумор, може би и с някой и друг неочакван обрат.

Кой е за теб сувенирът, който пази духа на лятото?
Духът на лятото за мен се намира в странното усещане за нетърпеливо очакване на бъдещето и едновременно с това - носталгия по миналото.

Как си представяш лятото след тази социална изолация и с новостите на дистанцията?
Да се надяваме, че новостите са възможност за много хора да преосмислят представите си за ваканция и пътешествия към по-добри, по-умерени и уважителни към придодата. А иначе си го представям дори още по-желано от преди и може би заради това, по-неконтролируемо.

Морето е... спомен и мечти за бъдещето.

Морският спомен, който винаги нося със себе си...трудно е да откроя един, защото всичките ги пазя грижливо и често прехвърлям с внимание към всеки детайл.

Вълните ме тласкат към… игра, писъци и размишления, в зависимост от това къде се намирам спрямо тях и колко са големи.

На брега съм… развълнувана от мисълта за нови хоризонти.