Ставаш, като мечтаеш: как Цуро и Ивелина ни хвърлят в ЦИРК-а

“ЦИРК е мечта на десет години”. Така започва първият брой на списанието, което трудно може да се впише в познатите у нас представи и модели за медия. Първият тираж на първия брой, изненадващо дори за неговите създатели, се разпродава в рамките на няколко часа и през есента на миналата година достига до хиляди хора из цялата страна. Само с два броя за две години ЦИРК вече е явление в българската попкултурна и медийна среда.

Зад проекта стоят ютубърът Цуро (Цветослав Цонев) и екип от приятели и съмишленици, които искат да правят това, което обичат: да разказват за нещата, които ги вълнуват, да се занимават с чисто човешки истории, да критикуват реалността ни чрез остроумен хумор. И всичко това – докато се забавляват и преследват мечтите си. Те променят медийната среда у нас, до голяма степен напълно без дори да го съзнават, създавайки продукт, който се противопоставя на съдържанието, което сме свикнали да консумираме, на медийните формати, които познаваме, както и на утвърдените методи за разпространение.

С Цуро и Ивелина се срещаме в късния следобед в шарената обстановка на L44 в центъра на София, но разговорът ни бързо излиза отвъд конкретното място и отвъд представите за това какво изобщо може и трябва да бъде едно списание. Разлиствам новия брой на ЦИРК и реакциите ми циркулират между спонтанен смях, чувственост, замечтаност и вълнение. 

От интернет към хартия: защо в един момент ти “става чуждо” онлайн

Ако познавате образа на Цуро, може би трудно бихте го отделили от дигиталната среда: той е един от най-ранните и успешни лица в българския YouTube и от хората, които изградиха полето на съдържание в интернет у нас такова, каквото го познаваме днес. С хумор и неподправеност, Цуро е от водещите гласове на поколението, което израсна в мрежата (едновременно преди и след ерата на алгоритмите) и не възприема т.нар. традиционни медийни канали като свои.

Неочаквано, той стои зад един от първите проекти, които се пренасят от дигиталната среда в полето на печата. А може би изобщо не е изненада. Цуро е от хората, които познават новото, преди то още да се е самоосъзнало като такова, усещат кога едно поле започва да се изчерпва и кога ново такова трябва да се роди (или възроди) – понякога осъзнато, понякога напълно интуитивно. И разговорът ни тръгва точно оттам: “Не се чувствам комфортно в интернет по същия начин, както преди… някак си ми е чуждо вече. Все едно не го познавам това място. И го усещам като една дупка или бунище, в което всеки хвърля по нещо… и ти стоиш вътре и не знаеш какво да правиш с него.“

“Преди интернет беше място, в което има поле за нови хора… да правят нови неща. Имаше го този момент, в който той беше млад, нов и имаше място за експерименти. Сега всички са там. И вече не е същото. Всички правят някакво съдържание и всички очакват, че ще получат нещо от това… и някак се губи идеята защо изобщо го правиш.“

 Екипът на списание ЦИРК

Ако голяма част от българската медийна среда е в трансформация от телевизия към интернет, от текст към видео, то за младите е различно. Те вече са пренаситени от живота в дигиталното. За тази аудитория “традиционната“ медийна консумация е именно в интернет. Вероятно напълно парадоксално за поколенията, израснали с печата като норма, за младите днес той става алтернативата.

Печатът, най-старата медия, е новото “ново“.

Според Цуро и Ивелина това не е въпрос на носталгия, а по-скоро е предизвикано от едно постоянно търсене на автентичност и живот в реалността, на нещо по-истинско и по-бавно. Хартиеният формат е вечен – той ти позволява да се забавиш и да вникнеш в това, което консумираш. “Можеш да го отвориш следобед, можеш да го отвориш през декември… можеш да се върнеш към него, когато поискаш и всеки минава през него със собствена скорост“, казва Цуро.

Къде да си говорим за нещата от живота

“Много обичам да говоря със случайни хора… да ги разпитвам за живота им… така откриваш супер много интересни истории и си казваш това трябва да се чуе… не защото е сензационно, а защото е истинско… Идеята ни е да показваме историите на хора, които срещаш около себе си, но нямат поле да ги разкажат.“

Ивелина и Цветослав споделят, че макар да ни се струва пренаситено от хора и съдържание, дигиталното пространство всъщност изключва много от ценните истории. “Не всеки се чувства комфортно да разкие себе си пред камера.” Така наистина значимото е изритано в периферията. За разлика от това печатът позволява да изразиш себе си чрез най-различни методи: текст, снимка, колаж, рисунка или каквото си пожелаеш.

Затова и авторите в ЦИРК са млади лица, които най-често не идват с изградено име или позиция, а с техните лични истории и наблюдения. Част от тях са хора, които екипът среща по пътя си, други просто им пишат. Общото между тях е едно – това са “хора, които срещаш около себе си, обаче нямат поле къде да разкажат тези истории…“. Понякога това означава да дадеш шанс на някого, който тепърва започва. “Едно момиче ни изпрати стихотворение… първият ѝ опит… бяхме такива – човек, това е много хубаво, имаш ли други?“, споделя Цуро.

Какво още може да намерите в изданието? В ЦИРК освен стихотворения има и истории за ходене на битака в Кубрат с баща ти, за това какъв ще станеш като пораснеш или пък как се живее в Берлин като родом си от столицата на “Захарни заводи”. Всяка на пръв поглед напълно тривиална история всъщност има чисто човешки и житейски измерения: “…отиваме на битака, това е едно нещо… обаче за всяка идея се опитваме да слагаме плюс още едно... и накрая от история за битак се превръща в история за това как да се сближиш с баща си…“.

Илюстрация от новия брой на списание ЦИРК. Художник: Милен Василев, @ummilen

Естетика, критика и мемета

Естетиката на ЦИРК е толкова важна за читателското преживяване, колкото и историите отвътре. Зад дизайна стои арт директорът Милен Василев. Другият главен редактор, заедно с Цветослав Цонев, е Виктория Цонева, а Ивелина Павлова се занимава с организацията и координацията. Както аудиторията им, така и самите създатели са израснали с онлайн визуалния език – там, където иронията и мем културата са господарите. Те пренасят този език на печат: забавни колажи, визуални експерименти и иронични текстове вече не живеят в скрола на социалните мрежи, а в едно физическо списание. Поставени в точно този уж “сериозен“ формат, те стават още по-абсурдни.

Както казва уводът “ЦИРК не е тук да е сериозен, нито да е несериозен. Той е и двете едновременно”. Докато си говорим и разлиствам новия брой, попадам на страница със снимка на Цуро с огромно чело, представен като “най-умният човек на планетата“ в списание Foobs и смехът ми е спонтанен. Читатели от Горна Оряховица, Монтана и Тутракан задават на Ронан Умен важни въпроси, а той им отговаря с пълна сериозност. За момент наистина имаш усещането, че четеш Forbes, но ти е ясно, че това е просто една много добра шега.

Като всяко друго списание и ЦИРК е пълен с реклами, но… всички те са напълно фалшиви: “…рекламите все повече изглеждат като основната причина едно списание да съществува… то е като при сериалите – сякаш те са там само за да запълват времето между рекламите…“. ЦИРК е като ирония на списание. Критиката към съвременния свят – реален или дигитален, се чете на почти всяка страница, а тя, заедно с иронията, контрастира на истинските истории и ги прави още по-смислени.

Екипът на списание ЦИРК

От ЦИРК до цяла България

Начинът, по който ЦИРК съществува, също се движи извън познатите механизми изданието няма спонсори и каквато и да е външна намеса.

“Финансирането на първия брой беше изцяло от лични средства… а парите от него вложихме във втория“, споделят Ивелина и Цуро. Екипът държи всеки, който е вложил нещо в процеса, да получи достойно възнаграждение. “Това създава усещането, че си реален автор, реален артист“, казва Цуро.

Независимостта на ЦИРК не е само финансова – тя е и в начина му на разпространение. Създателите му, макар да критикуват съвременната интернет среда, използват нейната сила. Списанието се поръчва единствено онлайн и така достига до всяко населено място в страната.

Това отваря възможност нещо, създадено в София, да бъде четено в малките градове, където подобен тип съдържание рядко достига. Това е една от целите на екипа – да излезе извън идеята, че културата се случва само в няколко големи града. “Идеята, че София е единственото място, което произвежда изкуство, е просто абсурдна“, казва Цуро. Това желание личи и в избора на автори, истории, хора и теми в списанието – то показва, че младежи, култура и човешки истории има навсякъде и за тях трябва да се говори.

ЦИРК е глътка свеж въздух в пренаситения от информация и лишен от автентичност съвременен свят. Когато за първи път отворих ЦИРК, едновременно се развълнувах от уводните думи на Цуро, но и искрено се смях на абсурдите по страниците му.

На въпроса ми “защо списанието се казва ЦИРК“, Цуро се усмихва и леко замислен отговаря: “Мисля, че в момента времето, в което живеем, е същински цирк… всеки втори човек го казва през пет минути – изборите са цирк, това-онова, всичко е цирк…“

Повече за списанието на tovaecirk.com и @tovaecirk.com.