"Между страниците" през април

И през април темата за войната тегне над всички ни и е непосилно да я игнорираме, затова и в селекцията ни “Между страниците”, в която всеки месец подбираме заглавия от каталога на Booklover, неизбежно присъстват предимно заглавия, които са пряко свързани с това - под художествена, анализаторска, графична или философска форма. 



“БЕЗУМИЕ И СЛАВА” от Тим Уайнър
Издателство “Сиела”
Превод: Любомир Мартинов
Оформление: Живко Петров

“Американците обикновено гледат на войната и мира като на нощта и деня. Руснаците виждат битка, която никога не свършва. Те може и да са прави, защото условията на битката се променят, но природата на войната е неизменна”, пише носителят на “Пулицър” Тим Уайнър в своята болезнено актуална книга “Безумие и слава”, в която на фокус е десетилетната борба между двете световни суперсили - САЩ и СССР, както и новото прераждане на съветската империя под ръководството на амбициозния Владимир Путин. По повод издаването ѝ на български език президентът Петър Стоянов (1996 - 2001) коментира: “…след Студената война САЩ сякаш губи своята роля на морализатор на световната карта. Но днес аз се притеснявам повече от степента на деморализация на българското общество, от това, че трябва да обясняваме почти 20 години по-късно, че НАТО не е мръсна дума… Но съм убеден, че издаването на книги като тази е верният път към истината.“

Със своето остро перо и на базата на сериозно проучване и факти, Уайнър почти с пророчески усет пише за необходимостта от задълбочен анализ и разглежда историята на близкото минало, фокусирайки се върху настоящето и отправяйки призив към бъдещето в тази политическа война. Залозите в нея стават все по-големи, а демокрациите – все по-уязвими пред своите безмилостни авторитарни врагове.

Историята на политическата война между двете държави се корени в края на Втората световна война. От 1945 г. до наши дни тя включва всички възможни “арсенали” като шпионаж, саботажи, дипломация и фалшиви новини, а успехът доста по-често е на страната на руснаците.

Последствията от това противопоставяне, от техните успехи и провали, ще дефинират цялата история на втората половина на XX век – чак до разпадането на Съветския съюз и краткия период на неоспорима американска доминация, който приключва с атентатите от 11 септември. А в последното десетилетие битката за умовете на хората чрез пропаганда и фалшиви новини се превръща в най-важното бойно поле на планетата.

Книгата може да откриете ТУК.



“ГЕОГРАФСКИТЕ ШИРИНИ НА КОПНЕЖА” от Шубанги Суаруп
Издателство: “Колибри"
Превод: Радосвета Гетова
Корица: Дамян Дамянов

Географията като наука, изучаваща пространственото разположение, и копнежа като сила, по-силна от нас самите - тези два символа са залегнали неслучайно още в заглавието на романа на Шубанги Суаруп „Географските ширини на копнежа“, който с изключително въображение и стилистично майсторство преплита естественото със свръхестественото, земното с отвъдното. Насочва ни не само към способността на човека да обича, но и към неразривната връзка с природата. Суаруп го прави, като ни превежда през времена и светове, обитавани от разнолики и взаимосвързани герои. Има геолог, който се опитва да предотврати бъдещи войни, докато работи в ледник. Двама 18-годишни влюбени, суеверен диктатор и майка, която се опитва да освободи от затвора сина си революционер, чудовище, търсещо човешка компания, както и костенурка, която се превръща в лодка и после в жена. И не на последно място духът на един изпарил се океан и духовете на всичко живо и неживо на планетата.

Повече за книгата може да видите във видео ревюто на Десислава Желева.

 

Книгата може да откриете ТУК.

“ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ РАЯ” от Джак Гилбърт
Издателство за поезия “ДА”
Превод: Димитър Кенаров

Корица: Надежда Олег Ляхова

“В тези тъмни и жестоки времена, в които живеем, поезията на Гилбърт ни напомня, че "музика ще има въпреки всичко”. Така пише авторът на превода на тази стихосбирка Димитър Кенаров.

Ако не познавате името Джак Гилбърт, няма нужда да посипвате главата си с пепел. Той не е от публично популярните знаменитости на американската поезия, но има всички основания да е сред тях. Роден през 1925 г. в град Питсбърг, щата Пенсилвания, той идва от съвсем обикновено работническо семейство и има професионален опит като пътуващ търговец, служител във фирма за борба с вредителите, металург. Когато през 1962 г. излиза дебютната му стихосбирка, той става литературна знаменитост, част е от така нареченото Бийт поколение и неговия живот в Сан Франциско и Ню Йорк. Славата обаче много бързо му омръзва - само след шест месеца решава, че е видял достатъчно и напуска “социалните мрежи” по това време.

“Трябва да се живее”, както казва той и през следващите десетилетия го прави, променяйки местожителството си често между Италия, Гърция, Англия, Дания и Япония дори. За цялата си кариера публикува пет стихосбирки, всяка от които е оценена високо, но самият Гилбърт остава в публична сянка, защото смята, че трябва да “живее и чувства по-дълбоко”, разказва Димитър Кенаров. Той сякаш умишлено се оттегля от цивилизацията, за да търси отговорите в природата. Пише в свободна форма и макар да е от поколението на бийтниците, той е сякаш поет от съвсем друга епоха. “Той има какво да ни каже, за разлика от много от съвременните поети”, допълва Кенаров, който го определя като “поет не само за поетите, но и за една доста по-широка публика”.

„Да се откажеш от рая“ е четвъртата му книга и тя получава Националната награда на критиците на САЩ. „Известен с отказа си от известност“, както пише „Ню Йорк Таймс“ по повод смъртта му през 2012 г., Джак Гилбърт е един от скритите диаманти на американската поезия. Затова писателката Меган О’Рурк го описва така: „Гилбърт не е просто забележителен поет. Той е поет, чиято прямота и яснота ще се харесат на много читатели... поет извън времето си, който практикува поетика на чистотата в един все по-какофоничен свят – лиричен призрак на една неслучила се литературна история“. Гилбърт умира през 2012 г. в старчески дом в Бъркли, Калифорния, а след себе си оставя едвап пет стихосбирки, но всяка от тях е значима, изпълнена със смисъл и докосваща сърцето.

Книгата може да откриете ТУК.



“ДЖОНИ ГРАБНА ПУШКАТА” от Долтън Тръмбо
Издателство: “Сиела”
Превод: Светлана Каролева

Корица: Дамян Дамянов

Близо 40 години след първата си среща с българските читатели, един от най-известните антивоенни романи излиза отново в печат от издателство “Сиела” и в превод от Светлана Каролева. Негов автор е носителят на “Оскар” за най-добър сценарий Долтън Тръмбо. “Джони грабна пушката” е рязък, безкомпромисен и въздействащ роман, който излиза в навечерието на Втората световна война през 1939 г. и мигновенно се превръща в безспорна антивоенна класика, която 50 години по-късно вдъхновява песента One на “Металика”. За съжаление, през цялото това време посланието му продължава да е все така актуално и важно, защото поуките от човешката глупост явно са непосилни и с кратък срок на годност.

Главен герой в книгата е Джо Бонам - добро момче, което се грижи за майка си и сестрите си, работи, понякога целува момичета, докато повиквателната не пристига в пощенската кутия и той заминава на фронта, за да брани родината и демокрацията. В неговите представи, а и не само неговите, това трябва да е войната, която ще сложи край на всички войни като глобален сблъсък, след който светът ще е по-безопасен и демократичен. Войникът обаче винаги плаща неизмерима цена, а книгата сглобява разказите на живия и мъртвия Джони, в чиято обезобразена плът оцелява дух, който не може да приеме в какво се превръща светът.

Книгата може да откриете ТУК.



“ЕЗИКЪТ НА ТРЕТИЯ РАЙХ” от Виктор Клемперер
Издателство: “Жанет 45”
Превод от немски: Ана Димова
Оформление: Милена Вълнарова

В “Езикът на Третия райх” филологът Виктор Клемперер чрез своите бележки прави анализ на нацисткия език и оценя ролята му в политиката на изтребление по време на нацисткия режим, с което служи като образец за всеки подход към разбирането и ролята на езика във времена на реакционност и агресия, пише кулутрологът и преводач Нина Пауър. “Езикът разкрива всичко”, казва самият Клемперер. Днес, 72 години след първото издание на книгата, тя продължава да е актуална, докато наяве сме свидетели на нарастващата употреба и злоупотреба на понятия и лексика от нацизма. Михаил Новиков от “Коммерсантъ” я определя като “противоотрова” на думите, които поглъщаме като малки дози отрова, която първоначално не забелязваме, докато отравянето не бъде налице. Според германистът и юрист Евгений Ункер тези бележки на Клемперер имат не само научни, но и педагогоически цели, като казва: „Онова, което съзнателно искаме да скрием от другите или от себе си, дори и онова, което несъзнателно носим в себе си – езикът го изважда наяве“. 

Книгата може да откриете ТУК.



“КОТЕШКА ЛЮЛКА” от Кърт Вонегът
Издателство: “Кръг”
Превод: Аглика Маркова
Корица: Милена Вълнарова

Майсторът на черния хумор Кърт Вонегът винаги ще е актуален за четене и издателство “Кръг” го връщат в книжарниците с нов облик, превод от Аглика Маркова и корица на Милена Вълнарова.

В една от най-обичаните му книги „Котешка люлка“ светът не свършва епично, а с глупост и Вонегът се опитва да открие надежда там, където цари безнадеждност, като парадира с любовта ни към истината, ползите от прогреса и науката като метод за постигане на абсолютната истина.

Йона отдавна иска да напише книга за края на света. Това, което не подозира, е, че апокалипсисът ще го свари на първия ред. И още по-лошо за него – ще оцелее. Героят тръгва по следите на доктор Филикс Хоуникър, един от създателите на атомната бомба, който без никой да подозира, е сътворил и лед 9 – вещество, способно да унищожи цялата планета. Единствените пазители на тайната и на опасния елемент са трите му объркани и ексцентрични деца, с които писателят Йона се среща на малък карибски остров, управляван от откачен диктатор.

Книгата може да откриете ТУК.



“КЪМ КРИТИКАТА НА НАСИЛИЕТО” от Велтер Бенямин
Издателство: ИК “Критика и хуманизъм”
Превод от немски: Стилиян Йотов
Оформление: Ирина Джонкова

През настоящата година, по повод 130-годишнината от рождението на един от големите умове на европейската духновност Валтер Бенямин и 100 години от издаването на един от най-известните му трудове “Към критика на насилието” издателство “Критика и хуманизъм” ни връща към студията в превод на Стилиян Йотов и корица от Ирина Джонкова.

Бенямин пише текста съвсем скоро след края на Първата световна война с пресните спомени от нейните ужаси и с вярата от необходимостта от радикална социална трансформация. През годините блестящи отговори на текста на Бенямин дават големи мислители като Жак Дерида, Джорджо Агамбен, Джудит Бътлър, но актуалността на текста в днешния контекст е най-големият повод да заслужава сегашното ни внимание. Бенямин подрежда категориите „насилие“, „власт“, „господство“, „принуда“, „право“, „справедливост“, „нравственост“, „съдба“, „митично“, „божествено“, а настоящото издание разширява контекста, добавяйки непубликувани досега бележки на автора на тема „справедливост“, както и тезите относно същото понятие на приятеля му, прочутия Гершом Шолем. Финалът е отделен на изследването на преводата Стилиян Йотов, който придава контекста, от който големите мислители тълкуват текста през годините.  

Книгата може да откриете ТУК.



“НА КОНЦИ. 1968. ЕДНА ДЕЙСТВИТЕЛНА ИСТОРИЯ” от Веселин Праматаров
Издателство: “Кибеа"
Илюстратор: Веселин Праматаров

Графичната новела “На конци. 1968. Една действителна история” представя чрез думи и рисунки реалните истории на трима български студенти по история - Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, дръзнали да протестират срещу инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г.. Те написват и разпространяват позиви срещу участието на българската армия с текст: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“. След оперативна разработка на Държавна сигурност под кодово име „Марионетките“ тримата са изключени от университета, арестувани и осъдени.

Антон Стайков определя новелата на Веселин Праматаров като безпрецедентна в историята на българския комикс. “Погледът на художника е на височината на героите, деликатните метафори и философските диалози надскачат политическите клишета и превръщат комикса в истинско събитие за жанра в България”, допълва той. Сотир Гелев пък изтъква как тя успява да въздейства с изненадваща документална убедителност, а авторът въвежда “нов жанр в нашия литературен живот – документален графичен роман”.

Проектът е иницииран от Чешкия център в София, посолството на Чешката република в София и посолството на Словашката република в София, а на 20 април в рамките на фестивала “Пловдив чете 2022” ще се проведат две презентации на новелата. Първата е в Хуманитарната гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, а официалното представяне е от 17:30 ч. в конферентната зала на Народна библиотека “Иван Вазов” в Пловдив с участието на автора, историка и герой на новелата Александър Димитров. Фоайето на библиотеката ще бъде домакин и на изложба с 14 пана - страници към комикса, която ще гостува там до 30 април. 

Книгата може да откриете ТУК.



“СИНЯТА КИТАРА” от Джон Банвил
Издателство: “Лист”
Превод от английски: Иглика Василева
Корица: София Попйорданова

Ирландецът Джон Банвил е автор на осемнайсет романа и десетки разкази. Често е определян като „наследник на Пруст чрез Набоков” и редовно е спряган за Нобелова награда за литература, а преди няколко години дори става жертва на странна телефонна шега, в която мъж се представя за постоянния секретар на Шведската академия Матс Малм, който любезно го пита дали предпочита да получи наградата за 2018 и 2019 г. (тогава Нобеловият комитет връчва две отличия). Тъй като писателят пази запис на разговора, се оказва, че обаждането действително е направено от офиса на академията, но реалността е, че лауреатите за двете години са други и писателят, който вече е успял да се похвали на дъщеря си и няколко приятели, го приема в крайна сметка за лоша шега.

Сега издателство “Лист” ни предоставя възможност да се срещнем отблизо с романа му “Синята китара”, вдъхновен от шедьовъра на Пабло Пикасо “Старият китарист”. В книгата главният герой Оливър също е прочут и добре платен художник, но за разлика от гениалния испанец, е в творческа криза и не рисува. Банвил го праща в родното му градче в провинцията, където, за да се спаси от самия себе си, отива със съпругата си. Семейството се сприятелява с друга двойка, от което се раждат сложни отношения и неизбежна изневяра. С жестокост към себе си и крайна самоирония Оливър се връща назад във времето, когато е започнал да краде малки ненужни предмети, към спомените за родителите си, любовниците си и смъртта на детето си.

Кейт Келауей от “Гардиън” описва “Синята китара” като “красива картина на грозен мъж”, а според нея в романа Банвил отново блести като един от най-добрите и вещи свидетели на съвремената литература.

Книгата може да откриете ТУК.



“СЪЩНОСТТА НА СЛОНА” от Тон Телехен
Издателство: “Точица”
Превод: Боряна Кацарска
Илюстратор: Милена Вълнарова

Когато детски писател пише за възрастни се раждат книги като "Същността на слона". Роденият през 1941 г. Нидерландският писател Тон Телехен, който дълго работи като семеен лекар, е един от най-големите съвременни автори на поезия и проза в Нидерландия, чиито книги са превеждани на 25 езика. Той често разказва философски истории за животни, които не са точно притчи или басни, а в тях по-скоро има готови отговори и поводи за рамзисъл, както и доста наблюдателни психологически описания. Набрал световна слава с детските си книги, които също са за животните, Телехен се обръща към възрастните читатели, за да им даде допълнителен повод за въображение и разбиране на ирационалното в себе си и околните.

"Същността на слона" е част от поредица, в която се говори за смелостта (и мишката), депресията (и щурците), самоизличаването (и скакалеца), за съжалението (и бръмбъра). Проблемът на слона озадачава мнозина - от мравката или медузата до носорога, от Слънцето до земното притегляне. Всеки разсъждава какво би направил на мястото на слона, а всичко това превръща книгата в едно вътрешно изследване на нещата, които ни се иска да направим без сами да знаем защо. Пълна с всякакви емоции, произтичащи от трудността да се поставяме на мястото на другия и да получаваме безполезни съвети, изхождащи от собствената си ситуация. Книга, в която има и танц и летене, но и болезнено полезно падане, защото ни се иска да правим привидно непривични за нас неща, като да се качваме по върховете на дърветата, за да видим надалеч и да направим пирует. 

Книгата може да откриете ТУК.

***

За тези и още много интересни заглавия за деца и възрастни посетете Booklover.bg, а видеорецензиите им следете в техния YouTube канал.