Субкултурите в България в ерата на алгоритъма

За “локалите” вероятно сте чували от вълната новини за надигащата се агресия сред младите, а през последните години все по-често момичетата с алтернативни на мейнстрийма интереси са “алт-ки”. Доколкото може да генерализираме, това са двете големи групи, понякога ценностно различни, на които се делят младежите у нас днес. С тези две названия те понякога описват себе си, но по-често – връстниците си. Така разграничават кои принадлежат към мейнстрийм културата и кои от тях търсят себеизразяване чрез своята различност.

Това винаги е била основната характеристика на субкултурите – чрез естетика, поведение, музика, пространство в градската среда и т.н. да сигнализираш на външния свят какъв си, с какво се различаваш от масовата култура, къде принадлежиш и от какво се дистанцираш. “Локални” (както всъщност ги наричат връстниците им) и “алт” са прекалено широки категории, за да се нарекат субкултури в класическия смисъл на думата, но около този вододел се организира голяма част от младежкия живот в България днес.

Според събеседниците ми от “алт” полето отделните субкултури днес по-скоро съществуват като подкатегории на това голямо “алт” пространство. Самата дума идва от “алтернативен” – различен, не като останалите, не като мейнстрийма. А мейнстриймът, поне през погледа на “алт” хората, най-често се олицетворява именно от “локалните”, тоест “местните“, които те свързват с по-консервативната настройка към живота, чалга културата, неприемането и подигравките към различните.

Илюстрация: Julieta Intergalactica

“Core” естетика – едновременно алтернатива и продукт на алгоритмите

Под шапката на “алт” днес най-често влизат десетки по-малки субкултури и естетики emo, goth, punk, metalheads, skaters, anime kids, scene, grunge и още безброй вариации и смесици между тях. Част от тях имат корени в музикални сцени и контракултури от десетилетия назад, други се раждат директно от интернет. Появяват се или се разпространяват в TikTok, Pinterest, Instagram. Но най-вече се формират от Бога на социалните мрежи – алгоритъма, който изплюва на потребителите безброй “core” естетики. Думата “core” не се отнася непременно за субкултура или музикален жанр, а по-скоро за специфична интернет естетика или визуален стил. В нея съществуват много вариации – cottagecore, weirdcore, dreamcore, clowncore и още десетки микроестетики, които се раждат, смесват и понякога изчезват със скоростта на алгоритъма. Докато преди подобни общества са се изграждали около музикални сцени, физически пространства и по-стриктен код на общуване и външен вид, то днес голяма част от тези естетики съществуват в полето на дигиталното и след това се пренасят в реалния живот.

”Вече всичко започва да се слива, разликата е в това дали познаваш корените на една субкултура или не“, казва Стеф, която е на 23 и едновременно косплейва, гледа аниме и слуша k-pop. За себе си казва: “Не мога да се определя като алтернативна, но виждам как отстрани изглеждам такава”. Според нея голяма част от тези “субкултури” всъщност са се превърнали в повърхностна естетика. Често хората, които се асоциират с тях, не познават в дълбочина политическите и социалните измерения на субкултурата си, както и нейната история. Но Стеф признава, че все още има и такива младежи, които истински разбират от какво са част и осъзнато изживяват принадлежността си.

Субкултурите не изчезват, просто се променят

Според Валентина Георгиева, доцент по културология в Софийския университет и председател на Мрежата за културни изследвания, подобно размиване не означава непременно, че субкултурите са изчезнали или че вече съществуват само като естетика. По-скоро се променя начинът, по който тези общности функционират. ”Промяната не е в това, че няма субкултури, а че се трансформира чувството за общност и принадлежност“, обяснява тя. Ако преди субкултурите са се изграждали около по-стабилни социални връзки, музикални сцени, форуми и физически пространства, то днес интернетът и алгоритмите правят идентичностите много по-флуидни и разпокъсани. ”Алгоритъмът не е като форума, в който преди 10 – 15 години някой влиза и намира същите потребители“, казва Георгиева. Според нея самото естество на днешния интернет постоянно разпилява вниманието и прави усещането за общност много по-трудно за поддържане.

Това не означава липса на автентични общности сред младите. ”Винаги ще има пънкари, винаги ще има метъли.“ И макар интернет да размива границите, за много хора субкултурите продължават да бъдат пространства на реална принадлежност към общност, музика, ценности и политически идеи.

Илюстрация: Julieta Intergalactica

Началото: от престъпленията по улиците до плакатите в детската стая

Самото понятие “субкултура” се появява през 20-те и 30-те години на ХХ век. ”Първоначално терминът се въвежда за групи, които се възприемат като отклоняващи се от нормите… дори криминални такива“, разказва Георгиева. Тоест още в самото си начало думата е свързана с хора, които стоят извън “нормалното” общество. Едва през 60-те и 70-те години понятието започва да придобива нов смисъл отвъд криминалното и да се свързва с младежки контракултури и музикални сцени, които все пак продължават да се бунтуват срещу установените правила чрез изкуство и активизъм. Така думата придобива съвременното си възприятие. Не просто различност, а и форма на съпротива срещу масовото, срещу нормите, срещу очакванията как трябва да изглеждаш и живееш.

Според Георгиева хората рядко сами се определят чрез подобни категории. ”Когато говорим за субкултури, много рядко човек сам казва “аз принадлежа към тази субкултура”. Това по-често се вижда и дефинира отвън“, обяснява тя. Може би защото в основата на субкултурите винаги стои странен парадокс – желанието едновременно да бъдеш различен от всички останали и да намериш хора, които са различни по същия начин като теб.

Политическите измерения днес

Още от самото си начало много субкултури са изградени около политически идеи и форми на съпротива: срещу статуквото, срещу познатите обществени модели и очаквания. Понякога това се случва директно чрез ясни идеологии, друг път по-неосъзнато – чрез отказа да влезеш в нормите чрез визуалната си естетика и вкуса, който демонстрираш навън.

Въпросът доколко днешните субкултури са свързани с реални политически и социални позиции обаче остава спорен. Голяма част от младите, с които говорих, описват “алт” пространството преди всичко през естетика, музика и интернет култура, а не толкова през ясна идеология. ”Дефинициите в последните години залагат на чисто естетически кодове и сигнали, свързани с облеклото“, споделя още Стеф.

Според Валентина Георгиева обаче политическото никога не е изчезвало напълно. Напротив, субкултурите винаги са били свързани със социални разделения, класови различия и усещането за изключеност от “нормалното” общество. ”Субкултурата израства от класата“, обяснява тя. По думите ѝ днес темата става дори още по-видима заради все по-осезаемото социално разделение в България. ”Ножицата на неравенствата у нас много силно се разтвори от 2006 г. насам, от въвеждането на плоския данък, най-грубо казано”, споделя Георгиева и според нея това създава условия за появата на нови форми на бунт, които водят към заформянето на нови младежки кръгове и микрообщества.

Според Георгиева днес в България отново се наблюдава политизация на младежките общности, но противно на очакванията, според нея те се случват в полето на по-консервативните, националистически и дори крайнодесни нагласи.

Интересно е, че дори самите млади често описват разделението между “алт-ки” и “локални” през политически език. Няколко от събеседниците ми определят “локалните” като по-консервативни, докато “алт” пространствата се възприемат като подслон за куиър и ЛГБТИ хора, както и за такива с по-различни и нетипични интереси. ”Идеята е свободата да можеш да бъдеш какъвто си, без да те съдят“, казва Иво, който е на 19. Дори когато младите не говорят директно за политика, тя сякаш присъства скрито в начина, по който тези групи се оформят – в отношението към различните, към нормата и към това кой има право да заема пространствата в града и в обществото.

Илюстрация: Julieta Intergalactica

Кое е мейн и кое е суб?

Възприятията на младите за самите тях и на експертите за субкултурите понякога се допълват, но понякога стоят в пълно противоречие. Докато голяма част от младежите свързват субкултурите преди всичко с леви идеи, различност и бунт срещу нормите, този бунт, напълно парадоксално, все по-често се превръща в част от мейнстрийма.

”Преди, ако гледаш аниме или слушаш k-pop, те тормозят, защото си единственият в класа, който знае какво е това“, разказва още Стеф. ”А сега вече тия неща са супер популярни… мърч се продава в моловете… доста повече деца знаят за какво става въпрос, аниметата всички ги гледат.“ Така различността става много по-видима и приемлива за младите хора днес. Това вероятно има връзка с надигащата се вълна за търсене на автентичност и себеизразяване. Затова и границата между “алтернативно” и “масово” започва все повече да се размива. В свят, в който всички търсят начин да бъдат “автентични” и различни, самата различност постепенно престава да бъде толкова маргинална.

Започнах да си задавам въпроса дали “истинските” субкултури днес се намират по-скоро сред “алт” общностите или пък, както казва Георгиева, започват да се формират като нов вид принадлежности именно сред хората, които бихме приобщили към “локалните”. Не очаквах да срещна толкова много противоречия между начина, по който младите възприемат себе си, и начина, по който експертите гледат на процесите.

Едно изглежда ясно – политическото никога не изчезва напълно от субкултурите и те винаги са водени от него, независимо дали осъзнато или не. Днешните напрежения между прогресивно и консервативно, между ляво и дясно, между индивидуалност и принадлежност изглежда неизменно се отразяват и в начините, по които младите изграждат и изживяват идентичностите си.