Талантите на мигрантите: Пиеро Епифания от Перу

 

За музиканта Пиеро Епифания да живее в София е възможност да прави повече неща, отколкото би правил другаде. Пазарът е малък, но не това е най-важното – градът е подходящ за експерименти, за музикална лаборатория, тук познава много свои колеги, може да участва в повече проекти и чувства, че внася нов въздух в тези среди с бекграунда си на перуанец и латиноамериканец. Малките разстояния правят живота по-лесен. “В градове като Лима и Истанбул влагаш твърде много време в придвижването си от точка А до точка Б. Тук е по-лесно. Имаш репетиция на двайсет минути от центъра си. Е, ако живееш близо до центъра. Но и в “Люлин” да си, пак е близко”, обяснява той. За него София е един доста зелен и спокоен град, в който липсва стресът на големите столици. Това му помага да се фокусира върху творческите си занимания.

Фронтменът на група Ritmos Negros идва в България за първи път преди девет години, остава, после отива за година в Китай, преди да се върне отново тук. Това не значи, че стои на едно място – има участия в Сърбия, Македония, Гърция, Англия, Германия... Признава, че живее в балон и му е трудно да говори по-общо за страната, обаче не пропуска да отбележи, че единственото, което със сигурност не му харесва тук, е храната. Смята, че в България, културата на хранене е слабо развита, предполага, че за това сериозно е допринесъл социалистическият режим. Друга причина е, че в България няма много чужденци, много смесване на различни култури – тенденция, която видимо се обръща през последните години. Смята ли, че българите са намръщени? Не, защото е така само на пръв поглед.

 

Като перкусионист са му интересни неравноделните ритми и орнаментите в народната музика. Пада си по циганската музика. Харесва му, че в България няма толкова силен състезателен дух колкото на Запад. Признава, че вече не се издържа като музикант (правил го е в продължение на години), а като бизнес консултант. Тази година ще издаде нов албум с групата си, започва нов музикален проект с традиционна латиноамериканска музика от началото на миналия век и планира бъдещ соло албум с много кратки парчета. “Мисля, че ще бъдат около сто песни”, завършва той.

Вече повече от десет години “Мулти култи колектив” е гостоприемната българска душа за бежанците и мигрантите, които попадат в родната кафкианска действителност. Докато помага за тяхната интеграция (когато такава помощ е необходима) и общува активно с чужденците в България, организацията трупа база данни от интересни герои, която става все по-голяма и по-голяма. Така по естествен начин се стига до новата им инициатива – “Мигранти с таланти”. С нея от “Мулти култи колектив” искат да запознаят българското общество с чужденци с грабващи истории, таланти и професии, за да покажат, че мигрантите са богатство, а не бреме за България.