Където има технология, има и политика

Илия Темелков е добре познат като технологичен журналист, бивш главен редактор на сп. HiComm, дългогодишен блогър, а към днешен момент може да четете текстовете му във “Forbes България” и да го слушате в подкаста “Транзѝстор”, който води заедно с Виктор Джамбов.

 

Сред последните теми, които Илия и Виктор засягат са разнопосочните прогнози около бъдещето на виртуалната реалност и “метавселената” на Марк Зукърбърг, редуващото се приближаване и отдалечаване в преговорите между Илън Мъск и Twitter, последните продукти на Apple и Pixel, бъдещето на пиратството. През главата на Илия преминава много информация, която той успява да систематизира и преведе на разбираем език – проверяваме кое е най-важното, което научил в този процес и има ли разлика между начина, по който се разсъждава за технологиите у нас и по света.

Описанието на “Транзѝстор” в Spotify е “подкаст за технологии и гийк неща”. От твоя опит като журналист досега, става ли писането и говоренето за технологии по-малко geeky, стъпва ли върху по-голямо разбиране от страна на широката публика?

Когато бях дете, комиксите и видеоигрите бяха нещо странно, с което се занимавахме малко хора и рядко събуждаше особен интерес извън близкия кръг съмишленици. Това още по-силно се отнасяше за други “гийки” (разговорен термин за специфичен интерес в областта на технологичните детайли и иновации - бел.ред.) неща като настолни игри, екшън фигурки, аниме и подобни. С годините това бавно се променяше и явления като “Междузвездни войни”, вселената на “Марвел” и филмите на студио "Гибли" се превърнаха в крайъгълни камъни за поп културата.

Така преди повече от 10 години сп. Wired обяви, че “гийк културата е мъртва, защото е част от мейнстрийма”, като оттогава насам твърдението само се затвърждава.

Със сигурност превръщането на гийк културата в мейнстрийм доведе и до повече разбиране на някои по-сложни концепции. Така например днес хората масово използват някаква форма на онлайн форуми, знаят какво е VPN, често любопитстват какво е виртуална реалност и кога може да я пробват. Има по-голямо разбиране на базовите концепции в технологичната сфера, но не мисля, че това води до по-голямо разбиране на технологиите.

Заедно с процеса на масовизация на технологиите, тази сфера стана и значително по-сложна. Днес технологиите са сфера, която трябва да се гледа в социален, културен и политически аспект, и то преди да заговорим за бизнес гледната точка, която е все по-важна. Затова промяната, която виждам, е по-скоро в отношението, отколкото в дълбочината на разбиране – всички сме наясно, че не можем да игнорираме технологиите.



Кога за първи път осъзна, че да се анализират технологиите е толкова важно и креативно, колкото да се пише за култура или политика, например? Все пак в българската медийна среда има известно разделяне между политика и всичко останало…

Процесът започна някъде между началото и края на гимназиалните ми години. Тогава четях геймърски списания и вестници на тема технологии и ужасно много се вълнувах какъв компютър ще ми трябва, за да мога да играя най-новите игри. Част от тези най-нови игри сменяха концепцията за това как могат да се разказват истории и журналистите в геймърските списания бяха много развълнувани да разказват за тези процеси.

В същото време интернет ставаше по-достъпен и населен, което пък ми даваше достъп до неща, за които не съм си представял, че могат да съществуват – музика, снимки, статии и мнения на хора от другия край на планетата. Тогава си казах, че искам да разказвам за тези чудеса (защото ги виждах като чудеса) на хората, които донякъде игнорират тези неща.

Краят на този процес беше около 2015-16 г. в контекста на президентските избори в САЩ, които Доналд Тръмп спечели и референдума за “Брекзит”. Тогава стана болезнено очевидно, че социалните мрежи и въобще технологиите, с които боравим всеки ден, могат да бъдат инструмент за нещо много повече от развлечение и свързване на хората. Мисля, че всеки здравомислещ човек днес е напълно наясно, че няма сфера от живота ни, която да не е свързана с технологиите по много съществен начин. Бизнес, култура, политика, активизъм, секс… Всичко това минава през призмата на технологиите по един или друг начин.

Кои проблеми, които вълнуват професионалистите в технологичните сфери в други страни, остават недостатъчно добре отразени в българското пространство?

Големите вълнения в западните медии са свързани с най-големите технологични компании и озаптяването на тяхното влияние върху различни сфери на живота. Това е тема, която тук се засяга, но по-скоро на базата на чужда журналистическа работа, много рядко и малко в локален контекст. Причината са малките ресурси на медиите у нас, както и сложната задача да се ровиш в бизнеса на компании като Facebook и Google от малка медия в малка страна като България. В общи линии политическият аспект от съществуването на големите технологични компании рядко е на фокус.

Липсата на това разбиране в дълбочина е причина пък да пропускаме теми, свързани с уязвимости в сигурността на софтуерни и хардуерни продукти, които всички използваме. Не на последно място са темите, които свързват културата и технологиите, които биха могли да са много интересни, но също изискват голям ресурс за добри разработки.

Отвъд новинарския поток, има ли теми, които отдавна ви се иска да развиете в "Транзѝстор", но не сте успели?

Връзката между креативността и технологиите е тема, която ми е изключително интересна и отдавна искам да разработим в подкаста. У нас е пълно с талантливи творци в най-различни сфери, които разчитат ужасно много на технологиите, дори без да го осъзнават, и техните истории ми се струват изключително вдъхновяващи.

В крайна сметка за много хора продължава да има доза мистика в думата “технологии”, въпреки че не се отделят от лаптопа, телефона или таблета си. Това е посока, в която ще работим в близките месеци и се надявам да разкажем истории, които да променят гледната точка на някои хора.

___

Повече на tranzistor.net