Теодор Георгиев

“Рисувам на компютър, а от време на време и на хартия.” Така Теодор Георгиев би обяснил работата си на дете. За по-големите ние добавяме, че той е визуален дизайнер, който работи на свободна практика в Хелзинки, докато приключи и с магистратурата си по визуален наратив там. Отдава част от времето си и на един малък финландски стартъп на име Worlds of Insight, но връзката с родния град го свързва и с проекта “Пловдив за вкъщи”, за който той прави впечатляващи картички. За настоящите му проекти и къде се чувства в “свои води” разговаряме с него:

Над какво работиш в момента?

Преди няколко месеца започнах работа като дизайнер на половин работен ден към World of Insights - малък финландски стартъп, занимаващ се с разработка на материали за корпоративни обучения. За тях подготвям дизайна за бъдещите им продукти, които са игри с карти, развиващи различни soft skills.

Отделно, в момента имам няколко фрийланс проекта — етикет за бира и книжка за новодошлите студенти в Aalto University, както и илюстрация за международно НПО. По някое време трябва да погледна и състоянието на магистърския си проект.

Остава ли ти време за лични проекти?

Търся начин да отделям повече време за лични проекти, отколкото в момента. Когато се преместих във Финландия, се хвърлих стремглаво към фрийланса, който заедно с работата към стартъпа и университета отнемат цялата ми енергия и нямам много възможност да развия по-широкообхватни лични проекти, макар из папките да имам няколко на ниво “скици и бележки”. Миналата година пътувах из пограничните райони на България с Гърция и Турция и събирах материали от селища в района като например с. Мандрица, което е единственото албанско село в България, или почти изпразненото с. Одринци, където се е настанила немска комуна. Историите бяха интересни, но така и не успях да създам нещо по-солидно от събраната информация и в момента съм оставил проекта да престои спокойно за няколко месеца, преди да го подхвана отново. Осъзнавам недостатъчното количество лични проекти като минус, тъй като те дават поле за развитие на нови похвати и идеи, които след това биват интегрирани и в комерсиалната работа.

Когато имаш свободно време, предпочиташ да...?

Чета художествена литература или да изляза някъде из града – в музей или галерия или на разходка из някой парк. Като цяло разпускам из по-тихите места. Това е и една от причините да се преместя в Хелзинки, който е столица с активен културен живот, но същевременно е и изключително спокоен и тих град.

Продуктов дизайн, mural, корици на книги, плакати, илюстрации за онлайн и печатни медии. От всички проекти, по които работиш, къде се чувстваш "в свои води”?

В момента се чувствам най на място, когато работя върху editorial илюстрации или плакати, но това се променя в зависимост от моментния ми интерес. Мисля, че съм по-скоро генералист, отколкото специалист и имам навика да подхващам разнообразни задачи едновременно, което е донякъде плюс, тъй като ми дава по-широк набор от умения, но и недостатък заради честата липса на дълбочина. Мисля, че дълго време опитвах различни творчески направления (от уеб дизайн до рекламен дизайн), но илюстрацията е мястото, където се чувствам най-сигурен и щастлив, защото ми позволява да се докосна до теми извън ежедневния ми обхат. В дадени моменти съм работил по проекти, свързани с ананасови текстили, крикет или бордови игри и всеки проект е като малко изследователско предизвикателство, което мога да интерпретирам по начин, комфортен и интересен за мен, но и също така да се докосна до по-широка публика.

Кой е най-ценният професионален съвет, който си получавал?

“Количествените натрупвания водят до качествени изменения”.

Кои са предизвикателствата в работата на свободна практика?

Балансът между работата и личния живот е предизвикателство, с което често се сблъсквам. Уча се на баланс в движение.

Как успяваш да си "в крак" с новостите в твоята професия?

Както повечето други илюстратори и дизайнери: социални медии, дизайн блогове, портфолио сайтове и, отскоро, слушане на солидно количество подкасти.

Как виждаш бъдещето на печата като тип медия?
Има огромна промяна в начина, по който иначе традиционни печатни медии като списания и вестници биват издавани. Там наистина информацията се предава повече в дигитален формат. Не мисля обаче, че книгите биха изчезнали като физически предмети. Най-малкото, продажбите на книги са се покачили. И въпреки че определено предпочитам традиционния книжен формат, нямам дълбок сантимент като формата сам по себе си. В крайна сметка основното е информацията и е добре да имаме възможност да я достигнем по начин, който е удобен и достъпен за всеки от нас, било то на хартия, електронно или чрез аудио книги. Но ако човек сменя квартири всяка година като мен, то определено разбира защо електронните четци са много по-прагматични.  

Нещата, които обичаш да взимаш за спомен от пътешествия?
Когато бях дете, обичах да събирам сувенири от различни места, които посещавах (даже и това да беше съседния град). Ей така, картички “за спомен”. В момента нямам идея къде из вкъщи са тези неща и по-скоро гледам да взема някой принт или книга на местния език, особено ако той използва различна от латинската писменост. Честно казано, опитвам се да не взимам много неща.

Три неща, които би си взел от България "за вкъщи"?

Не мисля, че бих взел нещо конкретно като предмет или храна. Пътуването е вече лесно; следя местни новини от разстояние; продуктите, които имаме в България, често могат да бъдат намерени и по тукашни магазини. Ако мога да бъда малко по-абстрактен, бих взел гледката към Тевното езеро в Пирин; няколко детски лета, прекарани на село; щипка ежедневен абсурд.

Улицата е....

Пространство на преходи и промени.