Фотограф: Ивайло Хранов
Ако сте били на прожекция от програмата на фестивала за близкоизточно, средноазиатско и северноафриканско кино MENAR, твърде е възможно събитието да е било тематично съчетано с чай, храна, книги. Фестивалът отбеляза десето издание тази година, а традицията зрителите да усещат повече от тези култури всъщност има любопитна история.
Преди Здравко Григоров и Ангел Ханджийски от сдружение “Позор” да дадат начало на MENAR, те развиват друг фестивал в подобна посока — “Цветята на Корана”. Началото на първото издание на “Цветята на Корана” е дадено през януари 2009-а с “Плачът на мравките” на индийския режисьор Мохсен Махмалбаф.
“Нямахме никакви очаквания откъм зрители, но няколко дни преди прожекцията вече имаше продадени около 50 билета, което ни даде спокойствието, че салонът поне няма да е празен”, разказва Здравко. Ден преди откриването се разбра, че парно в Дома на киното няма да има. “Спешно трябваше да измислим някакъв вариант, за да умилостивим зрителите. Така се появи черпенето с чай преди прожекциите. Хората бяха много изненадани от комплимента и никой не се разсърди за студената зала.”
Снимка: Личен архив
Няколко издания по-късно фестивалът се ребрандира в MENAR (от Middle East and North Africa Region, но също така “менáр" означава фар, светлинна кула, пътеводна светлина на арабски) и новото началото носи скок в посещаемостта.
“На първия MENAR през 2013 г. се появи и късометражната селекция, както и тематичният фокус в програмата. В деня на откриването се получи страхотна изненада, тъй като имахме две разпродадени прожекции – палестинският “Хабиби” и документалният “Вземи красивото с теб”, който и до днес пускаме веднъж годишно и хората продължават да го гледат.”
Няма да е преувеличение да се каже, че Здравко и Ангел изградиха публика за този тип кино от нулата. Години по-късно в Дом на киното не е студено, а на прожекциите им е често пълно, независимо дали става въпрос за мароканска драма, награждаван ирански филм или индийска комедия.
Има ли парадокс в това, че фестивалът се разширява в рамките на държава и общество, което е сравнително консервативно? ”Винаги сме гледали да не политизираме фестивала и той да си остане едно културно средище”, казва Здравко, който заедно с Ангел е пътувал до голяма част от страните, от които показват филми. “И до днес продължаваме да финансираме изцяло сами събитието, което ни позволява да не допускаме нечия държавна намеса в селекцията.”
Кадър от палестинския филм "Между ада и рая", който откри Sofia MENAR 2022
С годините двамата отведоха фестивала и в други градове в България. Още едно интересно явление: от впечатленията им най-отдадените зрители не са в най-големите градове след София, а в Стара Загора и Асеновград. “Позор” реагираха и на ограниченията през 2020-2021 г., като направиха онлайн издание, което всъщност е довело до още по-голямо внимание към тях. Десет менар-а по-късно дуото не е изгубило от инерцията си. “Тазгодишното издание на фестивала беше най-успешното до момента.”
И все пак, въпреки това развитие през годините, броят на зрителите не е основното и водещото за тях: “Важното е филмите да стигат до зрителите, които наистина имат интерес към фестивала. Не държим публиката да е многобройна, а по-скоро да е точно тази, която ще ги оцени.”
През годините Ангел и Здравко са организирали и фестивали като “Северно сияние”, посветен на скандинавското кино, документалния Sofia Biting Docs, който се преориентира към месечни събития, а между 1 и 14 август те ще са в основата и на следващото издание на “Кино за пътешественици” в София.
Повече на menarfest.com