Любомир Попйорданов: Цветове и форми от Тунис до планинските върхове

Познаваме Любомир Попйорданов като предприемач, планинар и пътешественик, но през април ще можем да го видим и в едно ново превъплъщение – това на художник. Неговата първа самостоятелна изложба с живописни платна се открива на 9 април в галерия-книжарница "София Прес" и ще представи портрети и пейзажи рисувани през последните десетилетия. Към изложбата Попйорданов подготвя и каталог, който създава заедно с двете си дъщери – художничките София и Андреа Попйорданови. 

Пътят на Любомир Попйорданов в рисуването обхваща последните пет десетилетия, но връзката му с изкуството идва още от детските му години, когато животът в Тунис се оказва повратна точка, която до голяма степен формира светогледа му и усещането му за цветове и форми. Годините между 1967 г. и 1974 г. той прекарва в Северна Африка, след като баща му д-р Йордан Попйорданов решава да напусне България и да започне работа като лекар в Тунис, за да тушира напрежението, създадено около него с изказвания с политически отенък.

"Скокът от сивата действителност в България в света на една бивша френска колония в северна Африка, беше скок в друга вселена. Останките на Картаген, походът на Ханибал, зашеметяващото римско наследство, и не по-малко вълнуващите сукове в старинната медина на Тунис, змиите, скорпионите, оазисите и палмовите гори, средиземноморската кухня – всичко това ме превърна в пътешественика, който съм и днес. Зареди душата и мислите ми с копнежи за пътуване, за пустини, за история и пиетет към недвижимото културно наследство, направи от мен един свободен човек", разказва Попйорданов.

След смъртта на баща си през 1974 г., Любомир се завръща в България, където започва да учи във Френската гимназия. "Дойде есента, първият голям сняг и неусетно, моите донесени от Тунис френски гваш боички влезнаха в употреба. Снегът ме опияняваше, направих първата си малка рисунка на художник." Попйорданов споделя, че по това време в София книжарниците предлагат основно руски албуми, но от Тунис той се завръща с нещо различно: богат комплект моливи Castell и флумастери – дефицитни стоки за тукашната реалност. 

"Рубенс беше моята първа любов. С интерес разглеждах невероятните портрети на митични създания, Бакхус, сцени от митологията, които прерисувах и с цветни моливи. В час понякога скицирах мои съученици с химикалка. Не бях единствения: мой съученик и най-добър приятел и днес беше карикатуристът Чавдар Николов."

След гимназията Попйорданов влиза във факултета "Западни филологии" на Софийския университет, а в последствие заминава на бригада в село Милчина лъка в Северозападна България, където през 1979 г. създава скиците за своите първи маслени картини. "Есента предопредели и гамата, къщи, гора, каруца, един натюрморт с жълтата ни пластмасова кана и чаша... За да закупиш маслени бои, ако не си в Академията или СБХ си трябваха връзки. Тук помогна моят френски език. Бях избран за преводач на всички гостуващи френски художници и Есенния салон от Париж", споделя още Любомир.

Последвалите години, в които следва право Попйорданов разнообразява с катерене, преводи и живопис. "Бях си направил шпакла за рисуване от една свинска кост; предпочитанието ми към шпаклата остана и до днес, независимо от темата: пейзажи, портрети, натюрморт, към които развих свое виждане за декомпозиране на елементи, пространство, в търсене на цветови контрасти и малко геометрични решения, без да навлизам в територията на кубизма. Люшках се между топлата гама, циан, кобалт и веронез, които излъчват чистота, дълбочина, тишина, живот... По малки скици нарисувах съседката баба Лидка, направих опит в посока на сюрреализма след прочит на "Сто години самота", автопортрети, връх Каменица в Пирин, хижа "Мазалат". След прочит на "Геният и неговият наставник" на Цветан Стоянов и "Престъпление и наказание" създадох композиция с център главата на Достоевски, и мрачни асоциации подхранвани от руската действителност. Друго мое вдъхновение от години бяха произведенията на Хемингуей "Острови на теченията", "Фиеста", започнах с негов портрет с креда, а след това по снимка, от "Хлапето" направих пастелно решен портрет на Чаплин. Бях свободен, рисувах за себе си", разказва Любомир.

Любимите му сюжети от тези първи години са скалистият бряг на Етрета (Нормандия), планината Сен Виктоар и южните Алпи. Докато работи по тези картини той открива своя стил, които следва и до днес. "В самотното търсене на себе си и на изтъняващата нишка на вдъхновението, когато си се отдалечил задълго от платното и скицника, до степен да те е страх да опиташ отново, често в такива мигове ми е помагала музиката. И ако в първите години господстваха Бетовен, Паганини, Менделсон, Шопен, Вагнер, Дебюси или Респигий, то в последствие на помощ дойдоха Пинк Флойд, Цепелин и Куин. Но и тишината."

През 1984 г. български алпинисти изкачват Еверест и за Попйорданов това се превръща в събитието на десетилетието. Вдъхновен от вестникарска панорамна снимка на огърлицата от върхове около Еверест, той си обещава някой ден да ги види отблизо. "Това беше и моето последно свободно лято, което посветих на творчеството на майстор Кольо Фичето. В старо родословно дърво открих нашите имена с брат ми. Може би това обясняваше и моят траен интерес към архитектурата", разказва Попйорданов.

През същата година покрай своя приятел цигуларя Добрин Комитов, Любомир се запознава с Павел Алберт –  член на легендарната група "Ръб" в Пловдив. Заедно двамата откриват изложба в Студентския дом на площад "Народно Събрание". 

В следващите години Попйорданов продължава да рисува на приливи и отливи. Една от знаковите за него картини от това време е портретът, който прави на приятеля си Людмил Янков — алпинист, планински спасител, поет и писател, опитал се да спаси на "Покрива на света "Христо Проданов през 1984 г. Янков загива през 1988 г. по време на изкачване в Рила, а 35 години след неговата смърт Попйорданов се заема да преиздаде всичко, написано от Янков.

През 90-те Любомир става предприемач и рисуването преминава на втори план за няколко десетилетия, до началото на ковид пандемията, която го връща към творчеството. През 2022 и 2023 година Попйорданов създава два от най-любимите си портрети – този на баща му, починал през далечната 1974 г. в Тунис и портрет на една от дъщерите си. Следва серия от пейзажи, свързани със Средиземноморието и българските планини. Всички те ще бъдат събрани в каталога към изложбата, който обхваща творчеството на Попйорданов от последните десетилетия.

Изложбата на Любомир Попйорданов е от 9 до 19 април в галерия-книжарница "София Прес".