Венеция, столица на Федерацията на минорните практики

Проектът ”Федерация на минорните практики” с участието на Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева ще представи България на предстоящото 61-во Биенале на изкуствата във Венеция (9 май – 22 ноември). И както уточняват, минорното не означава маловажно или второстепенно.

Българският павилион отново ще бъде позициониран в зала ”Тициан“ (Sala Tiziano). Локацията е позната на някои от посетителите: там беше представено и предишното ни участие, инсталацията “Съседите” на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова. Запазва се линията през последните години страната ни да е представяна от артисти и изследователи, които работят на международно ниво и въпреки честото им присъствие по изложби у нас, те успешно живеят и работят между “тук” и “там”.

Венета Андонова. Spray and Pray, Animation, 2026 г.

Кой кой е в парламента на федерацията

Четири видеа, част от тях вече представени самостоятелно и на международно ниво в различни галерии, ще са в основата на предстоящото участие, курирано от Мартина Йорданова.

Spray and Pray на Венета Андрова изследва инфраструктурите на дезинформацията чрез т. нар. уебсайтове гъби, свързани с разпространението на невярна информация в поредица от бързо създадени сайтове. Това на свой ред изпитва пробойните на медийната среда и грамотност.

UWU Channel Radiance на Гери Георгиева, работа, в която видео и скулптура се смесват с исторически и митологични препратки, поставя под въпрос съществуващите понятия за идентичност, удоволствие и истина.

Интересът на Мария Налбантова към Драгоманското блато беше вече тема на изложбите ѝ “Райско блато” в Националната галерия и “Заблатяване” в Little Bird Place. Той продължава и тук, във видео формат. Филмът ѝ предстои да бъде заснет през март в района на блатото.

Мария Налбантова. Marsh Song, Video, Stereo and Colour, 2026 г.

“Географията е съдба“ на Райна Тенева се фокусира върху контрастите в родния ѝ Казанлък, където розоберът съжителства с производството на оръжие.

“В разговорите ни започна да се очертава обща чувствителност към това, което нарекохме минорни практики, жестове, позиции и форми на съществуване, които обикновено остават в периферията. В един момент осъзнахме, че видеата не просто могат да съществуват паралелно, а че между тях вече протича диалог”, казва кураторката Мартина Йорданова.

Защо така минорно

“Използваме понятието “минорни практики“, защото вярваме, че именно там често се ражда въображението за промяна. Минорното обозначава онези жестове, стратегии и форми на съществуване, които не доминират публичния разказ, но създават алтернативни начини на мислене и действие.”

За Йорданова ключов момент в подготовката е разбирането, че видео работите имат потенциала да не са просто прожекции в общо пространство, а да бъдат активни елементи в широка среда, като различните художествени сегменти да се допълват. Един от най-важните аспекти във визията им за павилиона е и участието на публиката през игровия, “геймифициран” елемент в изложбата. “Видеата започнаха да се отразяват едно в друго, да споделят общи въпроси, макар и от различни перспективи. Именно тогава се появи идеята за федерацията като модел. Не като сливане или унифициране, а като структура, в която отделните сегменти запазват своята автономия, но съществуват във взаимна зависимост и напрежение.”

Райна Тенева. Geography is Destiny, Digital Film, 2026 г.

Намираме екипа в момент, в който “Федерация на минорните практики” изглежда все по-близо до оформянето и реализирането си. Йорданова координира всеки аспект от организацията, включително управлението на продукцията, изграждането на игровата зона, комуникацията между отделните екипи, регулярните срещи и работата с комисарката Десислава Димова.

“Един ден може да започне със среща на терен, да продължи с обсъждане на игрови сценарии, архитектурни чертежи и бюджетни таблици и да завърши с разговори за международното позициониране на павилиона”, казва тя.

Продукционната координаторка Наталия Тодорова организира логистиката и производствените процеси и следи бюджетните параметри, така че концепцията да бъде реализирана в пълния ѝ обем.

Експозиционната дизайнерка Катерина Габбро работи върху детайлните планове на отделните зони в павилиона, върху пространственото разпределение и интеграцията на игровата среда, както и върху събирането на оферти и комуникацията с изпълнители.

Тече усилена работа по изграждането на игровата, интерактивната част от павилиона, зад която стои Златка Узунова от Лабораторията за разширена и виртуална реалност към София Тех Парк. Никол Дечева работи по визуалната идентичност на павилиона.

Гери Георгиева. UWU Channel Radiance, 7/1 Channel HD Video and Sound, 2020 г.

“Федерация на минорните практики“ се оформи като модел на съвместност, който отразява и самия ни процес на работа”, допълва Йорданова. Колективният процес преминава през многократни пренаписвания и разговори. За нея силата на участието не е в отделните произведения сами по себе си, а в тяхното съжителство, в общата рамка, която изграждат. “Проектът не е просто съвкупност от видеа, а динамична структура, в която различните гласове съществуват едновременно, понякога в хармония, понякога в напрежение, но винаги в съзнателна взаимовръзка.”

Q&A: “Всяка йерархия е условна”

Българският павилион е замислен като “щаб на фиктивна изследователска лаборатория, функционираща в рамките на постсуверенно, ориентирано към грижа политическо въображение…”, както гласи описанието му. Какъв смисъл влагате в “постсуверенно”?

Мартина Йорданова: Не го мислим като буквално премахване на държавата или на политическите структури, а като опит да си представим форма на съществуване отвъд класическата идея за суверенитет като контрол, граница и йерархия. Суверенитетът в модерния си вариант е свързан с територия, централизация на властта и ясно очертани вътре и вън. Постсуверенното въображение, което предлагаме, се опитва да разхлаби именно тази логика.

Мартина Йорданова. Фотограф: Борислав Чернев

Това е реакция към настоящия политически климат, в който наблюдаваме връщане към националистически и изолационистки реторики, към затваряне и укрепване на граници, както символични, така и реални. Но проектът ни не е директен коментар, а по-скоро спекулативно предложение. Интересува ни какво би се случило, ако вместо да мислим през призми на защита и противопоставяне, мислим през грижа, взаимозависимост и споделена уязвимост. Федерацията на минорните практики не предлага един център, който управлява периферията, а структура от взаимосвързани, но автономни сегменти.

Постсуверенното тук е поканата да мислим отвъд бинарностите на национално и глобално, център и периферия, мнозинство и малцинство. А да избереш да работиш с минорното, означава да откажеш логиката на хегемонията и да се фокусираш върху онова, което обикновено остава невидимо или подценено.

Райна Тенева. Фотограф: Тилман Рьодигер

Минорното е и метод. Вместо да предлагаме решение или утопичен проект, ние събираме множество частични гледни точки. Мислим бъдещето не като внезапен радикален скок, а като постепенно натрупване на алтернативни възможности.

Затова и въображението, към което призовават филмите, не е абстрактна фантазия. То е вкоренено в конкретни, често тихи действия. В минорното виждаме пространство за реална, макар и постепенна трансформация.

Ако може да степенуваме проблемите на настоящето и близкото бъдеще, кой за всяка от вас в личен аспект – дали на политическо, екологично или социално ниво – стои на първо място?

Райна Тенева: Не изпитвам нужда да степенувам проблеми – те са взаимосвързани и взаимно произвеждащи се. На първо място стои проблемът с осъзнаването на абсолютната свързаност. Все пак може би това е неспособността ни дори да си въобразяваме, че пропукване или минимално изместване на съществуващите парадигми е възможно.

Мария Налбантова: Не ги разделям, те винаги се преплитат като части от едно тяло, изпълнено с противоречия, бактерии и течности, които циркулират в споделен живот. За да разберем източника на определена болка, можем да се опитаме да погледнем в хилядите гънки и пукнатини на това тяло. Там се намират многобройни разкази на хора, птици, растения, гъби и микроорганизми, както и сложните мрежи на взаимосвързаност помежду им.

Мария Налбантова. Фотограф: Яна Лозева

За мен своеобразно огледало на тези преплетени процеси е Драгоманското блато. Там ясно личат следите от издълбаните в средата на миналия век канали, чрез които водата е била изпомпвана, за да бъде пресушена влажната зона и да бъде превърната в обработваема земя. Това е видим отпечатък от политическо решение, променило средата. Но днес на същото място се разгръща и друг процес по възстановяване и акт на грижа. Можем да наблюдаваме как различните елементи на тази среда постепенно възвръщат своя съвместен живот, който потъва и изплува. Преплитат се човешки и повече от човешки процеси – миграция на птици, граничен контрол, палежи, но и улавяне на въглерод, регулиране на микроклимата и създаване на местообитания.

Там присъства и метафоричното усещане за затъване и блатна безизходица. Всичко това съществува едновременно като песен от различни мелодии.

Венета Андрова: Политическите решения имат социални последици; социалните неравенства влияят върху екологичните политики; екологичните кризи, от своя страна, променят политическите реалности. Всяка йерархия е условна и зависи от конкретния художествен фокус.

В случая на моя филм за т.нар. сайтове гъби, фокусът е преди всичко върху политическите и социалните измерения на дезинформацията. Проектът изследва как автоматизирани медийни мрежи, алгоритми и човешки труд изграждат цели информационни екосистеми, които влияят върху обществените нагласи и демократичната среда. Екологичната тема не е централна, но самата идея за “екосистема“ на информацията неизбежно носи метафорично измерение – показва как различни агенти съжителстват, конкурират се и паразитират един върху друг. Екология на медийната среда.

Венета Андрова. Фотограф: Яна Лозева

В момента в киното има дискусии около скорошното издание на Берлинале, където се чуха (впоследствие критикувани) призиви, че трябва да има отделяне от политическото, повече аполитичност. Има ли момент, в който по определени теми е казано твърде много и става твърде шумно около тях?

Венета Андрова: Дискусиите около последното издание на Берлинале не са изненадващи. Те отразяват по-широк дебат за ролята на културните институции в период на политическо напрежение. Периодично се появява призив изкуството да бъде “аполитично“, но самото понятие е проблематично. Всяко произведение се създава в конкретен исторически контекст и неизбежно носи следи от него независимо дали го заявява пряко или не. Затова въпросът не е дали политиката има място в подобен форум, а по какъв начин се води разговорът за нея. Една пресконференция може да се окаже неподходящо пространство за сложни геополитически въпроси, но самият фестивал като институция съществува именно за да създава условия за открит обществен дебат.

По-скоро тревожното не е, че по дадени теми се говори твърде много, а че около някои от тях пространството за разговор видимо се стеснява. Когато културни институции започнат да се самоограничават от страх да не бъдат въвлечени в политически конфликти или подложени на външен натиск, това неизбежно се отразява върху атмосферата и доверието в тяхната автономия. Подобно напрежение не произтича от самия дебат, а от усещането, че определени въпроси се избягват или отлагат. Изкуството и културните практики не могат да бъдат изолирани от обществените процеси.

Гери Георгиева. Фотограф: Мая Венкова 

Какво да очакваме от игровия аспект на проекта?

Райна Тенева: Играта представлява абстрактно пътешествие из територии, населени с елементи, жестове и въпроси от работите на всички художнички. В същото време тя е замислена като място за активен обмен между произведенията и зрителите, без значение дали те играят преди или след като са гледали филмите.

Гери Георгиева: Играта ни дава възможност да създадем своеобразен кипящ котел от нашите собствени сложни въпроси, с които се борим в нашите филми. Това колективно въображаемо пространство е идеалният начин да си сътрудничим и да се съберем всички около смесителния казан, да го разбъркаме и да смесим символи, идеи, тревоги и визии, които може да имаме, по спекулативен, но и по забавен начин. И същевременно да се възползваме от огромния приток на публика, която имаме привилегията да посрещнем във Венеция.

Венета Андрова: Тази част от проекта може да бъде мислена като пространство за упражняване на политическо въображение. Тя създава ситуация, в която посетителят не е просто наблюдател, а участник. В този смисъл тя функционира като своеобразна репетиция на бъдещето – безопасно поле, в което могат да бъдат изпробвани различни реакции, нагласи и възможни политически форми, без те да бъдат окончателно фиксирани.

Изглед от павилиона. Студио Габбро. 3D модел: Бианка Колева

Като експериментална форма играта разширява границите на филмовото преживяване. Тя въвежда времевост, процесуалност и колективност – всеки участник оставя следа и влияе върху средата, в която следващият ще действа.

Мария Налбантова: Играта присъства като основен елемент във всяка култура, като начин, по който хората изследват света. Аспекти от четирите филма функционират като спусъци, от които се разгръща преживяването в тази геймифицирана среда. Пространството, през което участникът преминава, понякога може да предизвика леко неудобство или несигурност, но не е лишено от хумор, ирония и самоирония.

Проектът ”Федерация на минорните практики” с участието на Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева ще представи България на предстоящото 61-во Биенале на изкуствата във Венеция от 9 май до 22 ноември.