На масата в офиса на Sturshel Productions има банан, книга на Достоевски, тютюн за свиване, все още незапълнен пепелник, лаптоп и аналогов филм, който скоро ще бъде проявен. Подреденият хаос е неотменна част от тяхната все още кратка, но интензивна досегашна история.
Младият екип на продукционното студио – Александър Генчев, Наньо Наньов и Боян Фераджиев – се сформира постепенно. Боян и Наньо “започват да снимат разни неща” през 2019-2020 г., не след дълго случайно срещат Алекс, който им услужва с камера за две седмици.
Въпреки че тогава се питат дали не е малко грубо да вземат изведнъж техниката на непознат, това дава началото и на приятелството, и на партньорството им.
.jpg)
Решението да работят заедно идва в момент, в който имат едновременно спестени средства от страничните им професии (Алекс и Иван работят в кол център) и “кръг от от изключително надъхани хора, които ни даваха техника про боно и виждаха потенциал в нас”. Първият им склад е в коридора на апартамента на Алекс, което означава пренасяне на цялата техника до петия етаж, често в малките часове на нощта.
“Може би най-трудното в началото е да намериш точния проект, точните артисти, хората, които да ти дадат възможността и свободата да направиш това, което искаш, а не да следваш тертип. И междувременно, искаме да има нонстоп развитие в това, което правим”, казва режисьорът Боян Фераджиев, за когото работата в Sturshel е завой от първоначално избраната пътека. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ, “което всъщност ми помага като режисьор и в работата с актьори.”
Творческото в техническото
През последните четири години те работят по все повече музикални видеа и реклами, с все по-разпознаваем почерк. Сред клиповете, по които са работили, са последните два на Руши – “Без багаж” (реж. Филип Морозов) и “Вълк” (саморежисиран), както и “Бог за ден” на “Цар Плъх” (реж. Петър Тухчиев), “Фетиш” на Nicka и “Всичко ти давам” на Дара Екимова (реж. Жоро Пеев), Last Rays на Woomb (в колаборация с групата), IO на Kan Wakan (саморежисиран), “Твой” на Хюго (реж. Боян Фераджиев).
Скоро предстои и видео за Мила Роберт, отделно късометражен филм на неотменно работещия с нея Жоро Пеев (с Боян Фераджиев в една от ролите). Между клиповете те работят както по местни, така и по снимани у нас чуждестранни реклами, последно за американска компания.
“Има видеа, в които не взимаме ние чисто творческите решения, но всъщност в изпълнителската и продуцентска част има голяма креативност, може би противно на това какво повечето хора си мислят”, казва продуцентът и режисьор Алекс Генчев. “Измисляме техническите ресурси, които да дадем в ръцете на творческите хора; какво е възможно да се случи и да не се случи с наличното.”
Кадър от "Точна доза" на V:RGO
Понякога си говорят как “началото” е като че ли процес с неясна продължителност тримата работят заедно преди официалното начало на студиото, все още са несигурни колко точно опитни или неопитни са към днешен момент, кое е нормално да се случва или да не се случва.
“И тримата сме техничари и се кефим на тези аспекти от процеса. Винаги много ни е дразнило да има идея и да нямаме правилния начин да я реализираме. Обичаме да имаме определен контрол, когато работим, и често в музикалните видеа сме с по-свободни ръце”, казва операторът Наньо Наньов и споделя кредото на екипа: “Винаги се опитваме да работим едно ниво над това, което продукционно сме постигнали предишния път. Ако всички работят по начин, който цели да задоволи повърхностно само клиента, нивото ще е едно и също, без риск.”
Често се случва да направят един проект “три пъти по-трудно, отколкото е трябвало”, с мисията да постигнат безкомпромисния резултат, който са си представяли. “И не на последно място, това е добро портфолио за нас: винаги да гоним една идея по-висока визуална граница“, казва Боян. “Има и доза късмет в това изпреварване на етапи и събития.”
Широкият екип около студиото е от около 15-20 души и в тях виждат същото желание да дават повече от това, което се изисква, всяка идея да подлежи на развитие. За Боян Фераджиев “свръхлесното убива чара”. Същевременно се опитват да се научат да балансират творческото разгръщане с практичните бизнес решения. “Но не искаме бизнес частта да вземе превес.”
2+2 = 5
Като най-трудни проекти за реализиране веднага посочват “Без багаж” на Руши и “Твой” на Хюго. “Твой” е сниман на шест локации за един ден и си го спомнят като “много труден, адски труден клип” и “страшна схема”. “Без багаж” е сниман на от години изоставения втори етаж на гарата в град Елин Пелин, който екипът на Sturshel напълно почиства (“и накрая нямаше един кадър към пода”), те са 24 часа на терен, идеята изисква по-голям екип от планираното. Разрешението за допълнителен ден на снимане минава през тежки преговори с БДЖ и първоначални откази, докато накрая Алекс успява сам да убеди всички скептични началници по линията. “Това е един от проектите, които тотално ни изцедиха, поехме много рискове и е един от големите ни уроци, защото всичко се обърна със 180 градуса”, казва Генчев. “И накрая всичко стана три пъти по-добре, отколкото го бяхме замислили.”
Кадър от "Вълк" на Руши
Наньо прави бърза сметка за баланса между лесно, трудно и креативно: “Понякога определени технически решения правят проекта 90% по-лесен, но отнемат 10% от качеството, а когато имаш по-малко улеснение, печелиш повече проценти качество. Колкото до нас, като че ли в момента сме на 6/10, спрямо там, където искаме да сме, дори и да ползваме често 8/10 техника, с целта в един момент да сме на ниво 8.”
Тримата са на по 24–25 години, което означава, че са родени точно във времето, когато рекламите и музикалните видеа у нас започват да изглеждат по-професионално. Има ли често сблъсъци с хората, които са от много по-отдавна от тях в тази сфера? Според Алекс именно общото им виждане до голяма степен ги мотивира да продължават заедно и да са по-устойчиви на външни фактори, сами да контролират компромисите и рисковете. “Усещали сме известна поколенческа разлика в разбиранията, но може би на по-ранен етап, когато все още не е имало причина защо по-опитните професионалисти да ни се доверят”, казва Генчев. “Сега като че ли повече ни вярват на лудостта.”
"Фетиш" на Nicka
Казват, че споделят сходен вкус за визуална естетика, нещо, което се разбира и от начина, по който си довършват изреченията. “Търсим визия, в която хем да има нещо модерно, но и да се припомнят класически аспекти на начина, по който се снима. Харесваме примери, които са на десетилетия, но изглежда са все още релевантни”, коментира Наньо Наньов.
С няколко късометражни филма зад гърба си и в скорошния график, Sturshel се надяват скоро да работят и по пълнометражен. “Имаме страхопочитание към киното, знаем, че може психологически да ни прекърши и се надяваме да сме готови, когато ни се случи”, казва Наньо, изненадан, че все по-често работят с професионалисти, които те самите са обсъждали едва преди някоя и друга година като добри примери, и че вече има и по-млади от тях, на които подават щафетата. “Не сме само ние тримата във всичко това. Безкрайно сме благодарни, че има хора, които са готови да минат през всичко с нас, на които разчитаме да се изгърчат на макс.”
Повече за създаденото дотук от екипа на: www.sturshel.com и @sturshel_productions в Instagram.