Три млади български архитектурни студиа за това как се създава открояващо усещане за дома, офиса и публичното пространство
Подходът към всяко специфично пространство изисква много качества, умения и знания, като започнем от математиката, физиката, минем през чисто естетическия нюх и не оставяме на последно място философията, психологията и социологията, които рано или късно си правят среща в тях. Да създадеш приятно усещане в среда, която не е лично твоя, но носи твоя подпис, е предизвикателство, на което време и усилия посвещават хиляди архитекти по света. Ние разговаряме с тяхна малка българска представителна извадка, избирайки три архитектурни студия, които са сравнително млади (на не повече от 10 години от основаването си) и всяко едно от тях има различен “специалитет”, макар да прескачат в различни сфери и не се притесняват да изпробват възможностите си в нови посоки.
“ПОЛЕЗНИ АРТЕФАКТИ”
Hush Architects работят предимно частни проекти за интериори на апартаменти, както и архитектура и интериор на къщи, но имат и няколко обществени обекта в портфолиото си. Ядрото на екипа – Деница Атанасова и братът и сестрата Димитър и Елена Рахови се формира, докато работят в ателието на арх. Радина Гешева. Казват, че вече са “в края на своите първи пет”, след като основават студиото през 2017 г. Според тях стилът им е в това, че нямат конкретен стил и обикновено посоката се дава от клиента, но накрая целта е винаги да създадат “пространство, което се обитава с удоволствие”.
Основателите на Hush Architects (отляво - надясно) Димитър Рахнев, Деница Атанасова, Елена Рахнева / Фотограф; Боряна Пандова
Първият им проект е за дентален кабинет на Brand Orthodontics в Майнц, който им е специален, защото, освен че е дебютен, им носи и първото им отличие за интериор, и то в Германия. А сред тези, с които най-много са се забавлявали, са “частен апартамент на млада двойка в София, когато решихме, че ще рисуваме реплика на тапет на стената. Бяха два уикенда труд и творчество и много смях. Също в ресторант 042 в Стара Загора, докато довършвахме озеленения таван на място. Пак там, когато събирахме книги, но не за смет, и те никога не стигаха, но пък имаше безценни заглавия. Както и когато се озовахме в 8 сутринта на неделния пазар в Димитровград да издирваме тенджери, тигани и други полезни артефакти.”
Къща B34 / Снимка: Studio Blenda
Разчитат на естествени материали и винаги прибягват до български мебели относно корпусната мебел – гардероби, кухни и всичко, което трябва да се произведе по размер.
Най-интересни сега са им новостите в сградните системи и материали и така наречените “умни” решения за всяка инсталация. Според тях има и желание за преминаване към по-устойчив дизайн, но все още по-често се правят компромиси заради бюджета.
БАЛАНСЪТ “ПЪЛНО-ПРАЗНО”
В сферата, в която студиото Cachè Atelier работи, най-голямата тенденция е промяната в начина на работа на хората и балансът между работно място и хоум офис. “Интересно е как компаниите реагират на нуждата да запазят екипите си, но и да стимулират интеракцията на живо между тях. Това е въпрос, на който се търси правилен отговор в цял свят в момента. Но той не е еднозначен – за различните компании и в различните точки на планетата отговорът със сигурност е различен. Хората избързаха да обявят офиса за мъртъв. Но наблюдението ни от последните месеци съвсем не е такова. Напротив, има все по-голямо завръщане към физическия офис, и то продиктувано от нуждата на хората да се виждат с колегите си, да комуникират и решават проблеми заедно и на живо. Това не може да бъде заменено от никой software.”
Екипът на Caché Atelier / Фотограф: Боряна Пандова
Cachè Atelier е основано от Мила Иванова и Цветомир Павлов и съществува от 2011 г., но първият голям проект идва едва през 2014 г., когато работят по малко офис пространство за SiteGround в Стара Загора. Тогава им “светва лампичката”, че тяхното нещо е именно интериорът на обществени пространства и за последните 8 години, заедно с разширения си екип, зад гърба си имат вече над 70 проекта за офис и обществени пространства.
Сред тези, които открояват, са вторият офис на Paysafe, който през 2016 г. е класиран на седмо място за най-добър офис проект за годината на платформата OfficeSnapShots.com, която всяка година подбира и класира над 1500 проекта. “Тогава се наредихме преди офисите на Google, Facebook и Dropbox, които реално са в основата на демократизирането и подобряването на работната среда от последните 10 години”, споделят те.
Ляво: Campus X / Дясно: JNGL Kids Center by Progress / Снимки: Минко Минев
Казват, че се забавляват във всички проекти. “Знаем, че в момента, в който спре да ни е интересно, ще е знак, че трябва нещо да променим. Вярваме, че всяко пространство трябва да предизвиква усмивка и търсим този елемент във всеки проект, дори и най-строго корпоративните.” Според тях съществени са именно здравословната и ергономична работна среда като баланс на естествено и изкуствено осветление, добро решение на климатизация и вентилация, акустична среда. “Балансът ”пълно-празно“ също е много важен. Гордеем се, че никога не сме правили sweatshop офис, в който работните места са смалени максимално и 200 човека седят в едно хале. Глобално вече се налагат и политики за устойчив дизайн, които международните компании изискват. Хубаво е и че все повече изцяло български компании обръщат внимание на това. По-рядко е, но процесът е стартирал и нещата ще вървят все нагоре”, казват още от Cachè Atelier, които тъкмо са завършили дълъг, интересен и изключително сложен проект за “Братя Хлебари” в Garitage park и доколкото разбираме, всички ще са доволни от крайния резултат.
СИНУС И КОСИНУС ДИЗАЙН
След току-що завършен проект от своята най-емблематична сфера – градската среда – са и студио “Грид” (GRID), зад което от основаването му през 2012 г. стоят семейството архитекти Гергана Тилева и Георги Рафаилов. През ноември в Бургас бе монтирана тяхната New Wave пейка в нестандартна и впечатляваща форма. Преди около година пак там те направиха и павилиона “Чайка” – модерно пространство за събития, срещи и отдих, изградено от дърво и метал. “Един от най-значимите за нас проекти е и археологичният комплекс Епископска Базилика в Пловдив, за който проектирахме и изпълнихме някои от по-интересните архитектурни и интериорни елементи като голямата пространствена рампа, кътовете за добавена реалност и детския кът."
Студиото на GRID / Фотограф: Боряна Пандова
Освен по-конвенционални архитектурни проекти, студиото се фокусира върху разработването на т.нар. параметричен дизайн, или поръчков дизайн на триизмерни пространствени структури с органични и пластични форми и комплексна геометрия. “Параметричният дизайн е изцяло компютърен процес, в който формообразуването се постига чрез въвеждане на математически формули, или иначе казано чрез програмиране. Ако някой се чуди за какво му е да ги учи тези синуси и косинуси, да знае, че с тях могат да се правят много красиви неща – като параболи и синусоид, повтаряема вълна.” Понякога техните проекти са изцяло създадени по този начин или се стремят да го използват поне за някои елементи с органични форми и сложна геометрия, за да създават необикновени и запомнящи се пространства.
Павилион "Чайка" / Снимка: "Грид"
Рампа в Епископска Базилика в Пловдив / Снимка: "Грид"
А най-голямото удовлетворение? Монтажът и след това реакциите на хората и минувачите. Защото именно за тях са проектите за градска среда и дизайн, които трябва да се съобразяват с местните и специфични климат, история, структура и ползватели и не могат да се копират. “Да направиш нещо, което да докосва възможно най-голям кръг от хора, е предизвикателно и същевременно вдъхновяващо. Пространствата, които създаваме, са по-скоро необикновени, изненадващи и вълнуващи. Надяваме се, че карат своите ползватели да мечтаят, без да сме пренебрегнали функционалността и ергонометрията”, допълват те.
Смятат, че една от най-ценните особености в екстериора на българските градове са разнообразните по вид и размер зелени пространства. “Мечтая си един ден да направим в някоя градска градина или междублоково пространство мащабна съвременна интерпретация на класическата асма, с много пейки и масички под нея. Сигурна съм, че на хората много ще им хареса”, казва Гери Тилева и ни оставя да си представим уюта на подобна шарена сянка.
ПЪЛНИТЕ РАЗГОВОРИ С:
HUSH ARCHITECTS - ТУК
CACHÈ ATELIER - ТУК
GRID - ТУК
Как Александър Цеков съчетава в себе си няколко лица на кулинарията и изкуството на гостоприемството, като го преплита с творческите си търсения
Основателката и главна редакторка на списание Eaten за предизвикателствата да издаваш списание, посветено изцяло на храната
Зимнината като женски свят на грижа и познание за храната. Свят на поезията, предавана от поколения на поколения, записвана в прашни тетрадки и вехти жълтеникави листчета, струпани в чекмеджето на дървената маса.