Изоставената сграда на месокомбинат “Родопа” е основна тема на първата съвместна визуалната книга на XPOME и GLOW
Обемната визуална книга Rodopa е прецедент на няколко нива: тя е среща между двама от най-отдадените графити артисти у нас, XPOME и GLOW, и заедно с това документира как те рисуват и вкарват цвят в сивотата на изоставеното пространство на месокомбинат “Родопа”.
Построен преди почти век, комплексът се намира на ул. “Малашевска” 1, между кварталите “Хаджи Димитър” и “Малашевци”, близо до Софийските централни гробища.
Сградата – първата индустриална кланица у нас и по-късно месокомбинат “Родопа” – отдавна провокира любопитството и на двамата, а неясната ѝ съдба ги кара да пристъпят към действие. Двамата изчакват подходящия момент.
Кадри от книгата Rodopa на XROME и GLOW
“Със сигурност знам за сградата от около 2000 г., минавал съм безброй пъти покрай нея и винаги съм се чудил как ли изглежда отвътре”, казва ХРОМЕ. “През последните години търпеливо чаках да се преустанови дейността вътре и да свалят охраната ѝ. В един септемврийски ден на 2022 г. чудото се случи и с MORE видяхме леко открехната врата от северния вход. Не ни трябваше специална покана, за да отбием колата, да влезем и веднага да я обходим. Още от прекрачването на прага ми стана ясно, че мястото има невероятен потенциал, който трябва да бъде използван тук и сега. След второто или третото солово рисуване реших да споделя това богатство с GLOW и още в начален етап му подхвърлих, че имам идея за книга.”
Коридорът на месокомбината е една от отличителните черти на постройката. Фотограф: Thomas Jorion.
GLOW за първи път отива до сградата през 2017–18 г. “Приятели снимаха фотосесия за местен бранд тениски и търсеха по-шантаво място за фон. Тогава все още се охраняваше, но успяхме да я разгледаме отблизо. Към този момент имахме доста други интересни локации за рисуване, затова изчакахме да дойде моментът, в който ще можем да действаме вътре.”
Интензивното застрояване около обекта се оказва елементът, който ги приканва към решителност – фонът се променя, но и подсказва, че е въпрос на време инвестиционните интереси да засегнат някогашната кланица. “Както XPOME каза, идеята за книга се появи още в началото, но се затвърди в момента, в който видяхме как теренът около нея започва да се застроява с нови сгради и по-всяка вероятност “Родопа” също ще бъде съборена”, допълва GLOW.
Кадри от книгата Rodopa на XROME и GLOW
Месокомбинатът е проектиран от архитектите Петър Марковски, Борис Бобчев и В. Санцин през 1928 г. в естетическия дух на тогавашния модернизъм, с отличителни островърхи арки, витиеват коридор и горно осветление. Започва да функционира през 1934 г., а постепенно в района се появяват кожухарски, обущарски и текстилни фабрики. Бобчев и Марковски работят и по Общинската експортна кланица във Варна, която има сходна съдба – все още съществува, но е отдавна изоставена. Марковски и Стоян Ковачески проектират и Халите в Русе. За третия проектант, В. Санцин, не е известно много, включително точното му първо име, а историята около “Родопа” е едно от малкото свидетелства за професионалния му път.
Допълнителна постройка за нова линия за кренвирши става основната причината за фалита на предприятието още преди 1989 г., поради големия мащаб на инвестицията и последвалото свръхпроизводство. През 90-те имотът става частен, понякога се използва за склад. От време на време изоставеното пространството е използвано за снимки: сградата присъства в сцени от екшъна Bullet Head (2017) с Ейдриън Броуди, Джон Малкович и Антонио Бандерас.
В началото на десетилетието все повече медии и активисти започват да говорят за сградата, а и изобщо за подобряването на контрола над опазването на паметниците на културата.
Кадри от книгата Rodopa на XROME и GLOW
През 2024 г. Министерството на културата признава значението на обекта и го обявява за недвижима културна ценност от национално значение. Въпреки че това задължава собственика на имота да извърши почистване, както и консервация и реставрация с “техники и технологии… идентични на оригиналните”, подобрения не са извършени. Оградите и пристройките са вече разрушени, липсва и част от покрива. Пожар избухва през ноември същата година, а за него са обвинени бездомни обитатели.
През есента на 2025 г. собственикът оспорва статута, като засега той не е свален. Идеи какво може да се случи с обекта не липсват: в сп. “Градът” Симеон Даскалов и Якуб Хафтка от Техническия университет в Берлин представят дипломен проект за преустройство и ревитализиране.
Какво прави “Родопа” по-специален случай? Ако обикновено такива сгради са в края на града, то в случая близостта до центъра на София е една от спецификите.
Кадри от книгата Rodopa на XROME и GLOW
“България е пълна със страхотни изоставени постройки и вече съм рисувал в някои от тях. Но да имаш такова бижу на пет минути от центъра на града си е истинска находка”, казва ХРОМЕ. “Захарна фабрика беше разграбена и полуразрушена пред очите ни. Не очаквах съдбата на “Родопа” да е много по-различна и си казах, че задължително трябва да се възползваме от тези последни моменти от историята на комплекса. Архитектурата, светлината, текстурите – все фактори, които само могат да ти помогнат в работата по една стена.”
За GLOW всяка стара фабрика или подобна изоставена сграда носят своя характерна атмосфера и красота. Той описва “Родопа” като “масивна и впечатляваща от момента, в който влезеш в нея”. “Още от красивата арка на входа и централното хале, което винаги ми напомняше скелет на кит или някакво гигантско праисторическо водно животно. Отношението към детайла, с който е създадена фабриката, е впечатляващо – от архитектурния план, през основните елементи, които я изграждат, до масивните каменни облицовки, които реално бяха нашите пана за работа.”
Кадри от книгата Rodopa на XROME и GLOW
Тези особености и нюанси ги вдъхновяват и за по-нетипични художествени решения. “Много обичам да се възползвам от наличието на определен растер на стената, било то каменна облицовка, тухли или плочки, за да изградя буквите си по тяхната форма”, казва ХРОМЕ, а в случая на GLOW “може би не е толкова очевидно на пръв поглед, но буквите ми стъпват на грид/система, която е изградена спрямо архитектурните елементи.”
Сред хората, които имат принос към изданието, е и специализираният в снимането на изоставени сгради френски фотограф Тома Жорион, който през 2021 г. гостува у нас за самостоятелна изложба в галерия “Синтезис”. В книгата е включен и германският фотограф Артур Бланк. Какво е донесъл “чуждият”, неподготвен поглед към обекта?
“Кадрите на Тома Жорион осъществяват прехода в книгата от миналото на работещия комбинат към реквиема, както ние го нарекохме в книгата – “период на активно рисуване” и същевременно на разграбване и частично разрушаване на сградата“, казва ХРОМЕ. “А посещението на Артур запечатва много добре момента, в който завършваме някои от последните стени в сградата, докато по други парчета вече личат следи от времето.”
Кадри от книгата Rodopa на XROME и GLOW
Книгата Rodopa на XROME и GLOW и дизайн от опаковката на салам “Диавена”, която двамата намират случайно в месокомбината, а дизайнерът Костадин Кокаланов оформя като разделител на книгата.
Дизайнът и детайлното оформление са на Костадин Кокаланов (сред креативните хрумки в него са разделител, стилизиран според опаковката на “трайно сурово-сушен” салам “Диавена”). Предговорът е на преподавателката по архитектурна история и теория в УАСГ Анета Василева, която стои и зад проекта “Ново архитектурно наследство” (НАН). Сред допринеслите за крайния резултат са и архитектката Александра Лиловска, чиято дипломна работа е именно за “Родопа”, фотографите Марин Кафеджийски и Деян Йорданов.
Книгата Rodopa на XROME и GLOW
Книгата включва графити и от други художници, рисували в обекта през годините. Изданието е друг интересен нюанс в дългогодишната работа на ХРОМЕ и GLOW, които допринасят към градската среда по различни начини. Таговете на ХРОМЕ често вдъхват живот на изоставени обекти от вече над две десетилетия и понякога се появяват на места, на които най-малко очакваш. GLOW (Николай Петров) е познат с лесно забележимите си цветни и геометрично изпипани намеси у нас и в други държави, понякога със социална насоченост, като например серията му от преобразявания на училищни баскетболни игрища. Rodopa връща двамата към една символична начална точка: рисуването на място, което е едновременно скрито от обичайния ход на минувачите, но всъщност е само на крачка встрани от очевидното.
Книгата на XPOME и GLOW може да се намери в Gifted на ул. “Иван Денкоглу” 24 и книжкарница Avrtikl на бул. “Александър Стамболийски” 20 в София.
Бразилският артист с български корени – за паметта, градските пространства и предстоящата си изложба в София
Красимир Ставрев и Светла Тодорова от пловдивското студио Punkt за непознатия занаят, наречен градски брандинг и защо за публичната среда дизайнът не е козметика, а дългосрочно лечение
Какво вълнува съвременната художничка, която ще открие новото издание на фестивала “Девет слона”