“ВИЖ! НА ЖИВО” е серия от тематични събития, обединяващи различни жанрове и посветени на основните теми, които списание “ВИЖ!” развива в своята 11-годишна история. Събитията се фокусират както върху представянето на творци от разнообразни жанрове, така и върху възможностите и перспективите пред съответните артистични сцени, нуждата от повече разговор между общностите и обмяна на свежи идеи.

Над 300 души се включиха в "ВИЖ! НА ЖИВО #1" в пространството на Лоф.тъ. Темата на първото събитие беше ориентирана към поп културното и социално наследство на 90-те години , как някои от активните фигури тогава разсъждават за десетилетието и какво е влиянието му върху младите днес.

В pop-up изложбата със свои обекти, фотографии, текстове и илюстрации участваха над 20 автори, както и фотокнигите на “Български рейв архив” и лимитираното издание Forget Your Past Fast на Мартин Атанасов.

Гости на събитието бяха диджеят и създател на “Метрополис” Ясен Петров, Владислав Илиев - Vladzen от “Български рейв архив” съвременните артисти Ина Добрева, Аарон Рот и екипът на Киноклуб "Супер 8" – продуцентът и сценарист Неда Миланова, фотографът Кеворк Ванлян, сценаристът Богомил Димитров и създателят на проектите за намерена фотография Imaginary Archive, Bulgarian Visual Archive и платформата за фотокниги “ПУК!” –Тихомир Стоянов. Зад пулта бяха Петър Грудов, Charlie (WLK, Les Animaux Sauvages, Babyface Clan) и Sayulke.

Pop-up изложба 

Обекти, фотографии, текстове и илюстрации, резултат от отворената покана “Какво (не) се промени 1993 > 2023”. Прочетете повече за идеите на авторите тук:

Денислав Стойчев / КЪДЕ КАЦАТ САМОЛЕТИТЕ В СИЛИСТРА?

През 1986 година бракуван пътнически самолет "Туполев-134" напуска летище "Варна" и "каца" в Силистра, в градинката пред жилищен блок. Дори не достига до близкото летище в село Полковник Ламбриново, закрито през 1999.  

Обзаведен с компютри и използван от общинския детски комплекс за авиоцентър, самолетът надживява летището с няколко години и също угасва. Следват години на запустяване. През 2018 доброволци съживяват пространството около него. 

"Туполев-134" е разположен там, където България се разделя с река Дунав. На няколко крачки от опашката му е началото на сухопътната ни граница с Румъния. На метри от дясното му крило е брегът на реката. Около него е построена спортна площадка, срещу носа на машината има метеорологична станция. 

Владимир живее в най-крайния блок на България. Във февруарския предиобед той ми показва гледката през прозореца си: заземеният "Туполев", река Дунав с преминаващия ферибот и двете румънски земи. Той отпива от чаената чаша с вино; аз предъвквам амалгамата от идилията на панелния квартал, обществения и международен транспорт, модерната история и съвременните реалности, социалистическото наследство и очарованието от живота в съвсем-пограничните зони. 

2019, Силистра

Мария Минкова / ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - изтъкан архив на едно десетилетие.
Лента от архива на БНТ (шапка, 89), VHS лента от касета, фотографска лента в 3D рамка, 50х50 см.

90-те бяха моите тийнейджърски години. Години на осъзнаване, екстаз, очакване. Много ясно си спомням, че имаше една дума, която царуваше над всички останали - "Промяна".

90-те бяха годините, когато голямото нямане роди големите надежди и големите бандити. Големите надежди и големите бандити родиха големите разочарования. Те пък родиха гигантска емигрантска вълна - ПРОМЯНА за милиони.

90-те беше времето на БНТ монопола, на лентовата фотография, на VHS касетите - светата троица на увеселително-информационната мъглявина. Хиляди километри лента запечатваха "Промяната".

Три десетилетия по-късно продължаваме "Промяната".

Ваньо Димитров / ЗАД ЗАВЕСАТА

Поредицата "Зад завесата" документира живота, културата и навиците на масовото българско население и незавършения преход от тоталитаризъм към демокрация през 2022 г. Тя изследва неодушевения свят на предметите, които напомнят за режима в една страна, която повече от 15 години активно търси по пътища за европеизация. 

Останките от тоталитаризма все още са около нас и продължаваме да живеем със спомена за него. Но какво означава тяхното присъствие и доколко те са функционални в днешно време? 

Веселин Геренов / BORN IN 89 – КАСЕТОГРАФ 

Текстовете на “Преди да се (из)кача в облак” се тревожат от промяната на формите, форматите, носителите и хората.

Born in 89

липсват ми неизживените 90
които излежаваме незаслужено
до днес
изпозаспали по изкъртените пейки
издраскани и издълбани
от разбити сърца

поредно погубено поколение
наследници на лоши последици
прохождащи в преходи
в бунтарства без каузи
търсещи своите стени за разрушение
своите паметници за рисуване
своята нова идентичност
в крак с времето

Касетограф

Side B

преди да се (из)кача в облак

               ►

върворя

с всяка крачка молив

мислите  

                II

◄◄                    ►►

превъртам, претърквам,

преслушвам

и млъквам

               ■

батериите са ми изхабени

гумата също

и след цялото това /пре/11/из/00/на/11/ми/писване

се заЛИЧАвам в

някогашен настоящ и бъдещ

грамофон грамофоб и графоман

пренавит от времето

Bulgarian Daze / Спомням си…

"Есен е, почва да става хладно навън. Чудя се кога ще пуснат парното. Баба пече чушки на терасата и ме вика да направим баницата заедно, преди да дойдат гостите. Аз си седя на креслото, редя си домино и хрускам разтопеното лукче в бузата ми. Защо не ми дават да гледам телевизия? Дядо все казва, че музиката е станала извратена, каквото и да означава това. Но кака много я харесва, нарича я “чалга”. В спалнята чувам гласовете на мама и тати. Спорят за някаква надежда за държавата, не разбирам какво искат да кажат с това, но май го чуха по телевизора. Не знам. "

…

Макар и от далечните 90-те, някои неща въобще не се се променили.

Електронните уреди се подновиха, снимките се увеличиха и датата на календара все по-бързо се сменя... останалото някак си стои така, както си го спомням. 

Алекси Иванов / ПРОМЕНИ / 2023

Тези, които взимат решения, никога не са се сменяли. Променя се единствено тълкуването на едни и същи символи в полза на пропагандата, актуална за съответния период. Промените са само козметични. Звездата остава.

Ина Добрева / МИСТЪР “МОКРА ФЛАНЕЛКА”

Изследването на феномена на създаването на силовите групировки в периода, непосредствено след 89-а е важно, за да обясни нашето настояще, което вече повече от 30 години носи усещането, че се въртим в омагьосан кръг. Периодът на динамични промени след 89-а за много хора минава през призмата на детството. Щетите, които бяха нанесени през 90-те в устройството на един нов свят и правила, маркираха не само моето поколение, а всички след това. Сред тях са повсеместната корупция, насилие и маргинализиране на високото изкуство за сметка на забавления за бърза консумация.

Отговорите на редица въпроси целят да разяснят защо сме такива, каквито сме сега; защо лошият театър на политическата сцена на България продължава, както и защо парадигмата в обществено-културния и образователен сектор изглежда логична.

Кодирани сме с практики от време, което смътно си спомняме, но страховете, травмите и навиците от тогава продължават да ни преследват и непрекъснато да се завръщат към нас, подобно бумеранг. 

Важно е да си обясним кoe погуби ентусиазма на поколението на родителите ни и тяхната градивна енергия, която беше много нужна, за да постави основите на един нов свят. Той отстъпи място на отчаянието, страха и разочарованието.

Изумителен е феноменът на носталгията по този период, предаността до гроб към групировките и вече покойните им лидери и света на мафията. Крайно интересен и любопитен факт е мощният процес по трансмисията му в настоящето ни и конвертирането му в сувенири, граничещи с кичозност и плашещи със сериозността си.

Посредством инсталация и селекция от манипулирани обекти и визуални сегменти, работата цели да изведе на преден план печата на миналото, инкорпориран в елементи от днешната реалност. 

Николета Носовска / МИРАЖ

90-те години в България създадоха своя чалга митология с богове, герои и сирени, възпяващи техните подвизи. С шампанско вместо амброзия и Мираж вместо Олимп.

И боговете са безсмъртни.

Нора Ампова / НУЛЕВ ОТПАДЪК / 2022
акварел и акрил в/у хартия

В културата на българина съществува традиция за приготвяне на домашна ракия, която се предава през поколения от няколко века. Всяка година, в мазетата на хиляди български къщи, могат да бъдат намерени десетки литри от тази високоградусова напитка. Често пъти, по икономически принуди и поради манталитетни особености, домашната ракия бива бутилирана във всевъзможни употребявани пластмасови бутилки.

Изхождайки от беднотия и желание за пестене на средства, българинът почти не изхвърля тези пластмасови обекти, а ги складира в очакване да ги напълни с новата реколта домашен еликсир. Волно или не, хората от народа успяват много ефективно да използват стратегията за *“Нулев отпадък”, като вместо да изхвърлят безразсъдно, те намират нов живот на бутилките, които им служат като суровина за други процеси.

*Стратегията “Нулев отпадък” възниква в средата на 90-те години. Според международното обединение Zero Waste International Alliance , това е етична, икономическа, ефективна и визионерска пътеводна цел за промяна на навиците и начина на живот по подобие на устойчивите природни цикли, където всички отпадни материали са предназначени да служат като суровини за други процеси.

Боряна Иванова / ДЕВЕДЕСЕТАРСКИ БРЪНЧ 

Разходка из спомените за онези неделни сутрини с кака Лара и "Милион и едно желания".  За всички телевизори "Велико Търново", хладилници "Мраз", килимчета 'с колички' и за онези всеотдайни отрудени родители, които търсеха начини да си откраднат някоя и друга минутка за своите (вредни) навици.

Елена Георгиева / ПРЕД БЛОКА

Едни от най-ярките ми спомени ще си останат безгрижните летни дни в градинката пред блока, където със съседските деца скачахме на дама или на ластик, хвърляхме лимки по земята, играехме на стражари и апаши, бягахме, за да не ни “лепнат марка”, криехме се в чуждите жилищни входове и карахме колелета до магазинчето, за да си купим ледени близалки.

Rosie Eisor / MEMORY SKULL / 2023

Memory Skull е керамичен череп, украсен с дребни предмети, дрънкулки и играчки от шоколадови яйца. Тези предмети са били събирани от Роузи още от детството ѝ в София през 90-те години.

Произведението е вдъхновено от фолклорното изкуство на Баконго. В тази изкуствоформа повърхностите на домакински съдове като бутилки, вази и буркани се украсяват с малки лични предмети и съкровища като ключове, копчета, черупки и мъниста, които се вграждат в основа от глина.

Авторката използва този стил, за да изрази своята интерпретация на този исторически период. В Memory Skull предметите са свързани с личните спомени и преживявания на авторката. Използването на череп като основа на творбата символизира смъртта, но и подчертава значението на паметта, която остава след нея.

Йоана Робова / КОВАЧИ НА ВРЕМЕ

Снимка от домашния албум. Не се плашете, няма поколения серийни убийци в семейството ми, по-скоро 3 поколения археолози. Снимката е от студентските години на майка ми, мисля че от разкопки в Дуранкулак, годината е ясна.

Отвъд действителния й контекст обаче (като типичен found object) може да се интерпретира малко трагично, малко саркастично, малко иронично...

Лора Камбурова, 13 г./ '90s DRESS UP GAME

Направих проучване в интернет как са изглеждали хората през 90-те, тъй като аз не съм живяла в тези години. Рисунката ми е вдъхновена от деветдесетарските компютърни игри, в които можеш да си избраш герой и облеклото му. 

Валентин Митев / ОТПЕЧАТЪК

Рефлексия върху тежкия “отпечатък”, оставен от насилието и агресията, върху съзнанието на българина.

Атанас Филипов / '90s TRIATHLON

Всички знаем, че благодарение на институционалния разпад по време на деветдесетте години в България, голяма част от родните спортисти бяха принудени да пренесат талантите и усилията си на терена на улицата, квартала, а също така и върху автомобилите ни. Деветдесетарският триатлон е нещо, което се радваме, че оставихме в миналото.

Миа Момчилова / RED vs BLUE
red - шорти, релефна паста, платно / blue - тениска, подрамка

Отборът на Червените шорти и отборът на Сините букви се изправят един срещу друг на националния шампионат по лека атлетика за деца и младежи до 14 годишна възраст, в бясна надпревара за купата на страната.

„Оригиналната“ тениска (Reebok с динамичното лого от 1993 г.) е приватизирана от баща ми в края на 90-те. Шортите майките ги шиеха открай време по кройка от сп. “Бурда”. В комбинация се получава добре проектиран рекламен екип, подходящ за различни (не) спортни занимания.

Славена Петкова / ЙОНИКА

 
Фотограф - Валери Пощаров
Дизайнер - Славена Петкова
Стилист - Златена Георгиева
Модел - Илина

"Йоника" е фотографска поредица, възпроизвеждаща селекция от облекла, изработени от употребяван текстил, преработен въз основата на прогнози за бъдещи модни трендове. Капсулната колекция е създадена от реконструирани кройки, запазвайки автентичната есенция на материите. Този процес превежда миналото на една дреха към нейното бъдеще, задавайки й нова функция и същност.

Атанас Гиев / BYE ГАНЬО
ръчно изработени букви от кайма, след което заснети

Работата е вдъхновена от корупционните практики през 90-те години, свързани с купуването и продаването на гласове. Кебапчето е добра визуална метафора за живота през последните тридесет години. То е символ едновременно както на надежда, така и на отчаяние. Показател за това как след смяната на режима електоратът губи вяра в демократичното си право на глас (или по-скоро продължава да вярва, че такова никога не е имал). Работата се фокусира върху позитивните промени, които са настъпили в обществото или как новите поколения избиратели смятат правото си на глас за неприкосновено и все повече хора казват “bye” на порочните практики.

Йордан Николов / БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
част от поредицата (mis)understandings, март 2023 г.

Като представител на едно поколение, де юре израснало в (пост)прехода, деветдесетте години на миналия век са ми материално непознати, което оставя единствено колективната памет на моето семейството като първичен извор на информация.

Де факто, обаче, нещата на са тъй прости – все пак годината на моето рождение (2003) е само 14 години от падането на тоталитарния режим и едва 10 от 1993 г.

Осъзнах как има множество пресечни точки – най-вече в обективната материална действителност, тоест в градската среда.

Именно големите градове демонстрират континуума на парадоксалната българска икономика. Зелки, дини, домати, сергии с каквото щеш, все още могат да бъдат намерени на пазари, които малко са се променили от времето, когато западноевропейци пътуват в Балканите и Близкия изток, за да се потопят в екзотиката на Ориента и да я улавят в картините си.

Шоковата неолиберална терапия, която тъй красноречиво характеризира 90-те години като Гладните за мнозинството от населението, беше златна мина за други. През 2023 г. още сме подложени на терапия, за чийто край може да почнем да мечтаем само, ако повече млади творци я артикулират в изкуството си…

ТЕЛЕФОНЪТ / Текст: Цветина Иванова / Илюстрация: Десислава Арнаудова

Смартфоните бавно и сигурно промениха комуникацията между хората. В този проект се опитахме да се погледнем през телефонната шайба на един стационарен телефон, за да разберем какво (не) се промени в начина, по който общуваме.

ПРОГРАМА:

Ясен Петрво, фотограф: Боряна Пандова