За какво говорим, когато говорим за образование: Нора Гавазова

В образователната система, която сякаш най-тромаво и трудно търпи качествени промени, такива все пак се случват на места, на които са попаднали хора с призвание и посока. Личности, които имат свойството да дават от себе си, от опита и времето си. Тези хора не спират да развиват и попиват нови идеи и подходи с ясното съзнание, че образованието е сектор с дълъг хоризонт, а резултатите може и да идват бавно, но не закъсняват. В новия брой сме събрали "екип" за образуване на образование. В него всеки работи в различни направления и етапи на ученето – от първите моменти, в които се формират знания, през средното образование та чак до обучение на учители. Общото помежду им е вярата, че едно по-добро общество се гради с качествено образование, а ние ги питаме за мотивацията, предизвикателствата и какви са уменията и качествата на бъдещето, които трябва да започнем да култивираме.

Нора Гавазова

Основател на “Детската къща“ във Варна – център за ранно детско развитие, вдъхновен от подхода Реджо Емилия. 

Образованието като огледало на душата

Вярвам, че добрите образователни практики имат силата не само да извеждат на преден план най-доброто от личността на детето, но и да променят нас, възрастните, че и цялото общество.

Защо “безгласните букви” в класната стая са най-големият пропуск на системата

Все по-важно ми се вижда да имаме учители, които ясно отстояват ролята си на професионални застъпници за пълноценно развитие и истинско учене: за правото на децата да участват, да задават въпроси, да търсят, да разговарят... Въобще – да бъдат потопени в нормални човешки отношения, да се уповават на съпричастност и критичния си ум, вместо да гледаме на тях като на някакви безмълвни приемници на всичко, което им се подаде.

Това е най-големият проблем, който виждам в образователната система – че освен да предава знания, тя може и да обезчовечава: да възпитава покорство, конформизъм, ниски очаквания, заучена безпомощност и мълчаливо съгласие с насилнически отношения.

Учителите трябва да разбират, че институцията може да им е работодател, но те служат на най-добрия човешки интерес. И когато има противоречие между двете – винаги да намират начин и глас да отстояват правилната страна.

Най-важното умение за утрешния ден

Да живеем в мир и да го търсим – вижда ми се особено важно в момента.

Клик или търпение: губим ли способността да чакаме

Не знам дали е най-голямото, но като че ли загубата на отложеното удоволствие е едно съвременно предизвикателство очакването всичко да ти е бързо и лесно, на един клик разстояние. Но децата са интелигентни и можещи – те могат да се справят с всякакви предизвикателства и да излизат по-силни от тях, стига да имат подкрепящи възрастни и среда. Трябва да се погрижим за тях.

Вижте още от поредицата: Васил Лозанов, Кристиaна Чешмеджиева, Пламена Николова, Преслава Байчева, Милена Ленева