За какво говорим, когато говорим за образование: Васил Лозанов

В образователната система, която сякаш най-тромаво и трудно търпи качествени промени, такива все пак се случват на места, на които са попаднали хора с призвание и посока. Личности, които имат свойството да дават от себе си, от опита и времето си. Тези хора не спират да развиват и попиват нови идеи и подходи с ясното съзнание, че образованието е сектор с дълъг хоризонт, а резултатите може и да идват бавно, но не закъсняват. В новия брой сме събрали "екип" за образуване на образование. В него всеки работи в различни направления и етапи на ученето – от първите моменти, в които се формират знания, през средното образование та чак до обучение на учители. Общото помежду им е вярата, че едно по-добро общество се гради с качествено образование, а ние ги питаме за мотивацията, предизвикателствата и какви са уменията и качествата на бъдещето, които трябва да започнем да култивираме.

Васил Лозанов

Учител по философия и зам.-директор в 164. ГПИЕ “Мигел де Сервантес“

Класната стая като общност

Възпитан съм от родителите си в ценности, преди всичко общочовешки, сред които най-силно изпъкват любовта към знанието, благородството, щедростта и съпричастността. Няма друга сфера, която да предлага възможността всички те да се разгърнат така пълно, както образованието. Да влизаш всяка седмица в класна стая, изпълнена с младежка енергия, неопетнена от разочарованията, които естествено идват с годините, вряща и кипяща с мнения и съмнения, където избуява един тъкмо напъпил творчески потенциал, където се споделя, научава и обсъжда всичко за света — какво повече да искам? Всеки ден черпя мотивация от учениците и от колегите си да продължавам с бодрост напред. Въпреки редица лоши управленски решения в сферата на образованието, както виждаме и днес, училището съществува като повече от сграда — като общност, чиято сила надмогва административните препятствия и ни помага да държим курса.

Човечността в дигиталната ера

Проблемите днес наистина са много, но като че ли сега повече от всякога аз лично разпознавам два такива: постепенното притъпяване на любознанието и бавното изтъняване на човечността. Новите технологии са отличен помощник, но и хлъзгав склон за онези, които все още не са се научили на самоконтрол. Потокът от информация отнася по течението порива към истинско научаване, към задълбочаване, а възхититата от изкуствения интелект и масовото общуване в социални мрежи, полека преминаващо от активна текстова комуникация към пасивно възприемане на видеоматериали, нарушават онова автентично човешко свързване, което само живият разговор може да даде. В училище имаме възможността да адресираме и двата проблема и да покажем на подрастващите както искрената радост от отвоюваното знание, така и екзистенциалната утеха, която ни носи разговорът с Другия.

Най-голямото предизвикателство, което разпознавам, е един безразличен свят, който твърде плахо търси устойчиви решения. Да правиш нещо с оглед собствения си интерес, без да отчиташ, че делото ти един ден ще бъде поето от следващото поколение, е пречка за последното да получи добро наследство, една стабилна основа, от която да продължи да гради. Младите имат нужда от повече окуражаване и от истински отдадени ментори вън от класните стаи.

Уменията на бъдещето

Те също са много, но ще опитам да дам само два приоритетни според мен примера. Едното умение непременно е това да се борави с изкуствен интелект и други технологични решения по начин, по който те остават само инструменти, а не заместители на човека в дейностите му. Цял океан от творчески потенциал се изплъзва на човека и се поставя в ръцете на ботовете, което е от особена вреда за цивилизацията ни. Другото умение, което е в обратна посока, е това да се работи с хора. С всичките особености, които видът ни има, училището някак все още не успява да отговори на нуждата да ни научи да общуваме качествено един с друг. Да делиш ежедневието си с хора изисква да бъдеш чувствителен по един начин, който ти позволява да разбираш положението на другия, без обаче да жертваш крайната цел, на която са посветени усилията ти. Балансът е особено труден и няма как да бъде достигнат без упражняване.

Вижте още от поредицата: Кристиaна Чешмеджиева, Пламена Николова, Преслава Байчева, Нора Гавазова, Милена Ленева