За какво говорим, когато говорим за образование: Пламена Николова

В образователната система, която сякаш най-тромаво и трудно търпи качествени промени, такива все пак се случват на места, на които са попаднали хора с призвание и посока. Личности, които имат свойството да дават от себе си, от опита и времето си. Тези хора не спират да развиват и попиват нови идеи и подходи с ясното съзнание, че образованието е сектор с дълъг хоризонт, а резултатите може и да идват бавно, но не закъсняват. В новия брой сме събрали "екип" за образуване на образование. В него всеки работи в различни направления и етапи на ученето – от първите моменти, в които се формират знания, през средното образование та чак до обучение на учители. Общото помежду им е вярата, че едно по-добро общество се гради с качествено образование, а ние ги питаме за мотивацията, предизвикателствата и какви са уменията и качествата на бъдещето, които трябва да започнем да култивираме.

Пламена Николова

Ръководител “Ранно учене“, Фондация Rise България

Ранното детство като ключ към развитието в ученическите години

Нашата организация се занимава основно с ранното и предучилищно образование и грижи – една твърде незаслужено пренебрегвана и все още малко позната област от ранното детско развитие. Тя обаче е ключова, тъй като 90% от мозъка на детето се развива до 5-тата година, тоест потенциалът, който дава силен старт в живота, зависи от това как ще подкрепим децата в тази възраст. У нас все още се гледа с известна несериозност на ранното детство, а моделите са по-близо до задоволяване на базовите нужди като хранене, сън и здраве, отколкото до насърчаване на детето да учи и да напредва по интересен и увличащ за него начин – чрез играта. Темата за ранното детство обаче набира популярност навсякъде по света, и особено в Европа, и все повече се акцентира, че колкото повече даваме и работим с децата в първите години преди училище, толкова повече тези инвестиции многократно ще ни се отплатят с подготвени, търсещи, възприемчиви и самостоятелни деца и млади хора в училищните години и след това.

Образование и хуманизъм

Случи се така, че макар и да съм културолог по образование, цялата ми кариера досега преминава под знака на образованието под една или друга форма – и като учител, и като експерт и застъпник за по-добри политики. Всъщност не знам дали трябва да слагам “макар и“ преди “културология“ или напротив, тъкмо заради културологичната перспектива се занимавам с образование. Едва ли има по-широко споделен културен код между обществата от образованието. То е връзката между поколенията, историята, домът на представата, която народите имат и желаят да имат за себе си и да предадат нататък на другите, да съхранят нещо лично, уникално и собствено и в същото време да го направят част от общото, споделеното, световното цяло. Винаги съм смятала, че образованието е висша форма на хуманизъм, на любов към човека и че ако обичаш някого – отделен човек, родината си, цяло общество, най-доброто, което може да им дадеш и подариш, е доброто образование, което дава инструмент за покоряване на вселени във всеки смисъл. Предполагам, че това е, което ме кара да не се отказвам, дори когато противовесните сили ни теглят тъкмо към обратното – да се битовизираме, да опростим и опростеем, да станем първобитни във виждането си за света и един за друг.

Трайните добродетели

В работата си често говорим за шестте умения на XXI в., които да развиваме у децата създаване на качествено съдържание, съвместна работа, комуникация, творчески иновации, критично мислене, увереност мисля, че те изчерпват практическата страна на нещата, но отделно от това ми се струва, че в свят, който става все по-технологичен, човешкото и хуманното ще имат нужда от много повече защита и разпознаване като висши ценности, които никога няма да бъдат изместени от изкуствения интелект и машините, или поне не по начин, за който няма да съжаляваме. Затова няма нещо специално извън познатите ни добродетели на свободата, справедливостта, ценността на човешкия живот и признаването на разнообразието като същности, които ни правят повече хора и по-добри хора. Няма нужда нещо да бъде иновация, за да бъде правилно и вярно. Необходимо е просто да не се забравя това, което винаги е било съществено важно и се е показало като такова в хода на човешката история.

Невидимата битка

Поводите ми за гордост вероятно изглеждат нелепи отстрани, защото са свързани с годините работа по застъпничество за по-добри политики за децата в образованието. Това е особена “професия“ и занимание, които никога не дават плод веднага и непосредствено и които почти винаги изглеждат като обречена кауза на фона на постоянните политически промени, игри и променящи се перспективи. Но аз харесвам това танго на застъпничеството, защото то се опитва не просто да промени средата за едно дете или един учител, а да направи системата малко по-добра за всички, независимо в кой неин край се намират. Ето, ако успеем да повлияем на процесите в детската градина, да убедим всички – от родителите и учителите до държавните експерти и министъра, че ранното учене е ключ към успеха в ученето изобщо, ще сме направили една крачка напред към по-добра среда в България на много нива. Нищо, че е твърде вероятно следващата вълна на политически сътресения да ни върне две или десет крачки назад – този танц е вечен, но след време дава своите плодове и си заслужава да се танцува.

Вижте още от поредицата: Васил Лозанов, Кристиaна Чешмеджиева, Преслава Байчева, Нора Гавазова, Милена Ленева