Годината на Рене Георгиева
Във финалния брой за 2023 г. събираме впечатленията, мислите, безпокойствата и надеждите на хора, едновременно част от различни сфери и общности, активни в професиите си през годината и внимателни наблюдатели на заобикалящата ни реалност.
Рене Георгиева има тих и важен принос към артистичната сцена у нас като културен мениджър на събития и изложби.
Визуалната среда се променя, но за кого?
Има много повече събития, фестивали, галерии и пространства, нови автори, изложби, частни и публични инициативи, които променят формата на визуалната ни среда. Няма как да не се отбележи ролята на програмите за финансиране и като цяло инвестицията от страна на държавата в сферата на културата, макар и все още тези средства да са недостатъчни, особено извън София, с оглед на последните конкурсни програми. Тежкото дишане от кратките срокове, свръхизложбената и събитийна продукция и откривания понякога надвишават капацитета ни като публика. Това е нещо, което дистанцията на времето ще определи като позитив или негатив.
XRaydio.net е независимо онлайн радио в Пловдив, което не спирам да слушам и там, и в София.
Любимото ново място
….е най-новото независимо пространство за съвременно изкуство в Пловдив GALERIATA. В наши дни сградата е обитавана от над 20 независими визуални артисти, които създават алтернативна динамика за Пловдив. Изградилата се атмосфера и диалогът между художниците генерират все повече разпознаваемост.
Стенен килим от самостоятелната изложба "тамън навреме" на Красимира Кирова в GALERIATA в Пловдив / Снимка: Щилияна Андонова
Каузите като професионална мисия
Старая се да работя и да се включвам в проекти, свързани със създаването на смислена културна среда и генериране на грижа и споделеност. Все още всичко е много фрагментарно, истинско лимбо, подобно на една от работите на Алина Папазова (“How low can you go”) на БАЗА 2023. За поредна година бих си пожелала готовност за реформа и действащи нови политики. Защо не?
Важните срещи
Изкуството абсорбира от заобикалящата го среда във всичките си форми. Срещнахме го в тъмното пространство на градския подлез, като “Неочаквана грижа”, предлагайки гриютяване, едновременно мечтателно и практично, призовавайки ни да се ангажираме с неотложните проблеми на нашето време. Споделените разговори за създаване на социални отношения и инфраструктура в Журнал за социална визия. Като “Игли в купа сено” търсихме своята женска същност и роля през семейната тъкан, линия и бръчка, или като чудатостите на едно “Необичайно семейство”.
“Необичайното семейство”
Декунструкцията като необходима “Вместимост”. Ежедневни решения, когато “Не ти трябва синоптик, за да знаеш накъде духа вятърът”. Образи, които не само трябва да видим, но и да си представим, докато превеждаме сложния визуален език през Социалния топос. Музикалните пейзажи от Стефан Христов през които чух търсещите утеха гласове на хората от Газа.
Виж още от годината на: