Във финалния брой за 2023 г. събираме впечатленията, мислите, безпокойствата и надеждите на хора, едновременно част от различни сфери и общности, активни в професиите си през годината и внимателни наблюдатели на заобикалящата ни реалност.
София Хусейн е съоснователка и главна редакторка на онлайн списанието Dinya (dinya.eu), един от отдадените посетители на добрите концерти у нас и с вяра, че изкуството все още може да спаси света.
Събитието на годината….
…за мен беше концертът на The Comet is Coming: бях изключително впечатлена не само музикално, но най-вече се зарадвах да видя толкова многобройна публика за такъв тип “немасово” събитие. Имаше буквално километрична опашка пред входа на клуба. Иначе бях и приятно изненадана от два фестивала, които посетих за първи път това лято – изданието на The Quarantine Film Festival във Велико Търново и Q-Jazz във Варна. Първият – със страхотна селекция на късометражни филми, а вторият – с изключително интересна музикална програма.
The Comet is Coming
Музикално през изминалата година бях силно впечатлена от дебютния албум “Патърдия” на Александър Михайлов. Изключителен фюжън на фолклор и джаз, обогатен и със съвременни влияния. Друг личен акцент беше книгата “Крадец на самота” на Раймондо Варсано с прекрасните илюстрации на Кирил Златков. Книга, която разлистваш, когато искаш да се почувстваш уютно и топло.
Няма как да пропусна и “A Choice of Weapons” – страхотен документален филм, който изследва силата на фотографиите за засилването на расовото, икономическото и социалното равенство в Америка чрез творчеството на Гордън Паркс.
Какво се промени
Широкият достъп до AI (изкуствен интелект), който получихме на ниво масов потребител. От писането на сложни и комплексни текстове до създаването на цели фотографски изображения – всеки вече има достъп до тази технология. Появи се дори нова категория на AI артисти. Дали тази иновация ще се окаже позитивна или негативна тенденция, зависи изцяло от нас хората. Смятам, че използвана като допълнение към човешката дейност, а не като неин заместител, тя може да бъде изключителна полезна и освобождаваща за въображението ни.
“Крадец на самота” на Раймондо Варсано
Алтернативата
От няколко години насам съвсем целенасочено се изолирам от “новинарския шум”. Това, което винаги ме е крепяло, е било изкуството във всичките му форми. Напомня ми, че хората, въпреки разрухата, която сеят около себе си, са способни и да създават, да бъдат градивни и духовни. Концертите на NPR Tiny Desk, визуалното съдържание на платформата Nowness, фотографските изложби в галерия “Синтезис”, джаз концертите в “Портрет” са някои от местата – онлайн и офлайн, на които винаги мога да разчитам, за да ми върнат вярата в човека.
Пожелание за повече критично мислене
Иска ми да се стараем да осмисляме и поставяме под въпрос света около нас, да се питаме защо определени събития се случват, да анализираме, а не просто да се вярва сляпо на информацията, която ни залива отвсякъде. Именно изкуството може да помогне за това, защото то самото задава въпроси и търси отговори, кара ни да се замислим и ни връща по един деликатен начин към човешкото.
“A Choice of Weapons”
Новото място: вкъщи
Заради естеството на работата ми често се налага да пътувам и да съм сред много хора, така че, когато имам възможност, обичам да се застоявам у дома и да забавям ритъма. Да се отдам на малки ритуали като това да си направя любимия ми сомалийски черен чай с мляко, да разлистя някое и друго архитектурно списание, да рисувам, да почета, да си пусна “бавна” музика – на плоча или диск, а не просто от телефона. Навиците ми също се промениха – станах по-селективна към събитията, които посещавам, които са основно музикални и фотографски. Стремя се да насочвам времето и енергията си към такива, от които се уча на нещо ново или ме вдъхновяват.
Виж още от годината на:
Разговор с Юрий Вълковски за финансирането, независимостта и бъдещето на читалищата
Как директорът Пламен Петров и екипът му превърнаха галерията в притегателна точка – и то чрез цялостен подход, какъвто рядко срещаме у нас
Какво виждаме, когато излезем отвъд “градовете-примати” и защо освен разговора за децентрализация на културната среда, започва да се развива и култура на децентрализацията, която бавно може да промени страната отвътре
